Емил Кабаиванов е симпатичен човек, наглед спокоен, уравновесен, сигурно е и добър специалист в областта си - ортопедията. Дали е добър кмет на Карлово, не знам, защото нищо гръмовно не е сътворил, че да го вкара дори в местните новини. Но все пак да не го отписваме предварително - изминали са няколко месеца от втория му мандат. Със сигурност обаче е

напълно безопасен като национален политик

След като стана шеф на СДС, този човек рече, че ще разчита на добронамереност и коректност. И... замлъкна. Докторът явно още не знае, че въпросните качества имат стойност в личен план, но в политически са направо вредни.

Най-голямото постижение на Кабаиванов досега е, че се е добрал до покана за евентуална среща с папата.

Този човек тепърва ще се превръща в проблем на СДС с бледата си способност да ръководи партията. Никой от колегите му на "Раковски" 134 не намира за уместно да му каже, че един лидер на политически значима формация никога не хленчи пред медиите да му дадат рамо по определен законопроект. Да не говорим, че досега промените в Наказателния кодекс за използването на оръжие при самоотбрана, които успяха с усилие да родят в централата покрай случая с иконописеца Йордан Опиц, не могат да се броят за значим успех на новото ръководство. Не се разбра дали искането ЕНП да не пренебрегва СДС в полза на ГЕРБ е самоинициатива, или е плод на колективната мисъл. Но и в двата случая тази инициатива направо разплаква.

Ако вярваме на старата маскима, че политиката се прави от личности, Кабаиванов няма никакъв шанс. Този човек си остава външен за системата и ще е поредният, който се е оказал в раздаването в подходящия момент, но не и на подходящото място. На неговия фон дори Мартин Димитров изглежда колос. Димитров успя навреме да се ориентира, че трябва спешно да си набележи обществено значими теми, за да пробие в многообразните инициативи и идеи, извиращи от недрата и повърхността на ГЕРБ. Изчисли, че от отвращението му към АЕЦ "Белене", възмущението от високите цени на тока (обещаваше и мерки срещу това) и упрека към ГЕРБ, че е продала мечтата за "Евро плюс", излизат добри заглавия и спечели. Ако си беше затраял за разкапващия се съюз с ДСБ, и досега щеше да си е начело на СДС. Въпреки че и това му решение го направи медийна звезда за миг. Но докато на парламентарно ниво имаше успехи, на партийно така и не успя да се наложи, та трябваше да дири помощ от Бойко Борисов срещу агресията на коалиционния партньор Иван Костов.

СДС страда от хронична липса на ярки личности. Всеки от кандидатите за лидер приема за свой приоритет да спечели избора и с това идеите му се изчерпват. На "Раковски" 134 отдавна отбор няма. Покрай тези незначителни за синия избирател битки партията изгуби инерцията. СДС продължава да нарича себе си автентична десница, но няма ресурс да се държи като такава. И тук стигаме до още един парадокс - въпреки липсата на лидери и нови идеи СДС все пак

продължава да има привърженици,

макар че отдавна преживя романтичния си период. Днес той е повод само за носталгия. Сякаш спря развитието си, след като България бе приета в НАТО и ЕС, но други обраха лаврите от започнатия от сините акт.
Остана едната гола марка, спорно е обаче, че тя има същата стойност като "Кока-кола", както се изрази един друг кандидат за славата лидер на СДС - Румен Христов. Истината е, че синята партия не знае какво иска - да е коректив на ГЕРБ или негов партньор, да е инициатор на дясно обединение, но ако може без ДСБ, да е все така в опозиция или да мисли за бъдещ съюз с Бойко Борисов. Всъщност така и никой не разбра поради каква висша необходимост бе развален съюзът с Костов, и то точно преди изборите. Ако СДС искаше да се еманципира от Командира, защо не го направи веднага след като "Синята коалиция" влезе в парламента. Това със сигурност щеше да катализира по-рано процесите в самата ДСБ. Абсолютно объркване има и по отношение на напусналите ДСБ - да ги върнем в СДС, както настоява Владимир Кисьов, или в никакъв случай да не бъдат допускани в организацията майка. Междувременно тези хора правилно се ориентираха към по-перспективни партии и бяха възнаградени за решението си. За намерението за съюз с НДСВ пък въобще не си струва да се говори.

За сегашното състояние на нещата роля играе, разбира се, и Бойко Борисов, който отдавна не се нуждае от синята "Кока-кола", защото успя да направи от собствената си ГЕРБ марка. Естествено, премиерът има пръст в сегашното насипно състояние на СДС, но, съгласете се, ако една 20-годишна формация не може да брани интересите си и без бой се разделя с верния си десен електорат, що за партия е това? Каквито и кусури да има Борисов, той здраво държи партията си. Умее и да тропне по масата, и да разхлаби примката, и да се наложи, когато потрябва. С две думи, държи здраво ГЕРБ. А от автентичната десница останаха само едни разбити авари, които изобщо не е ясно дали ще се доберат до следващия парламент.