Цигани пърлили прасе в Казанлък, газовата бутилка гръмнала и опърлила 3 циганчета. Трагичният инцидент предизвика маса иронични, дори саркастични коментари в блогосферата. Въпросът е там, че газовата бутилка гръмнала, защото пърлячите я турили в гореща вода, за да повишат налягането.
Някои от коментарите бяха доста, таквоз, обидни. От типа на "граната в ръцете на маймуна" и прочее...
Искам да защитя ромската братия от тия унищожителни критики. Не знам точно как, но искам. Ромската братия, разбира се, често обърква някои неща, които изискват технически познания и акуратност при боравенето с различни уреди. Самата братия обаче, особено тази нашата, никога не се бие в гърдите колко ловко пипа високотехнологичните джанабетини, (впрочем невисокотехнологичните - също).
При все това майката родина (щото е доказано, че европейската рома е потеглила преди много столетия от Индийския субконтинент) е една от най-бързо развиващите се технологично нации в света. По брой потребители в интернет Индия борави с деветцифрени числа, и вече здраво захранва света с компютърни специалисти. А едно от най-умните наши момчета - Веско Топалов, подпряно хем от родна публика и родни фирми, преди две години не успя да надвие индийското (тоест в крайна сметка ромско) умно момче Вишвинатан Ананд в най-умната игра на света - шаха.
Че ромата ни инак няма самочувствие, е вярно. Смята се, че циганите мигранти са произлезли от най-низшата каста в Индия, тоест те високо самочувствие не са имали и преди онзи исторически преход. Порази ме една циганска пословица, не мога да я забравя. Тя е символ на това самочувствие: "Живеем, колкото да не е светът без хора" - гласи тя.
Нека все пак, във връзка с въпросното прасе и газовата бутилка кажем, че далеч не само ромата произвежда
примери на световната глупост
И ние - белите българи, произвеждаме, хем дори в сферата на високите политически решения. При атомните електроцентрали също. И французите произвеждат, и американците произвеждат. Понеже чета любопитни дописки от различни агенции, си спомням с умиление една такава - шейсет и няколко годишен американец искал да си свали задното колело на колата в собствения гараж. С ремонтни цели. Въртял с ключа, но болтът заял, не поддавал. Чукал с чука, тц. Чичото се ядосал, решил се на крути мерки. Донесъл си пушката. Решил да стреля в болта, белким го размърда и после по-лесно отвърти. От многобройните рикошети в малкото бетонно помещение получил няколко тежки рани, макар не смъртоносни. Разбил и доста нещо по колата. Шерифът коментирал сетне, че човекът бил сериозен и отговорен. Шерифът не разбирал от какво е станала тази беля. От присъщата на човеците глупост, ще ни се да подскажем.
С покойния ни писател Атанас Славов, живял дълго в Америка, но роден и завършил живота си в Сливен, говорихме няколко пъти за циганите. Славов беше написал книга за тях. Твърдеше, че е грешка, загдето светът се опитва да ги променя и интегрира. Имат си своя философия и свое отношение към света, които са само привидно изменими, смяташе Славов. Всъщност си остават вътрешно каквито са, явно то е част от Божия промисъл, ако има такова нещо изобщо.
Deep inside - сещах се аз, и му цитирах една песен на Paul Revere&The Riders - Cherokee people. Може да туря и връзка, но отвътре съм си червенокож, пеят в тая хубава песен за индианците чероки.
Циганите, като всички хора на планетата, не могат да бъдат сложени в един калъп. Хитлер се опита да направи от тях калъпи сапун, както и от евреите. Циганите не само го преживяха, но и не сториха от това международно законодателство и филмова индустрия по-сетне.
"Никой не може да работи толкова, колкото циганите" - ошашави ме един мъж, построил си замък до созополското село Равадиново. Не знам как беше омагьосал
десетината чирпански роми, които му работеха, но те наистина се трудеха като фадроми.
По-горе споменах Франция. До Марсилия разтуриха ромски лагер и го опожариха, а френският вътрешен министър Манюел Вал по-рано поясни, че "страната му отказва да приеме цялата тази мизерия". Върхът на парадокса е, че Франция и други западни страни искат да накарат България и Румъния да се справят с "ромския проблем". Такава инициатива прилича, както сполучливо коментира един форумец, на стартираща "Десетлетка на изключването", следваща прословутата и безумна "Десетлетка на включването". "Справяне" е да върнеш ромата в България ли? Че ромата е волно племе - ходи, където си ще. Ако светът вижда справянето като депортация, то дали същият този свят няма да ахне, ако решим да депортираме
ромите си обратно в Индия?
И "включване" в какво? В живота, както го вижда Вал ли? Но ромите живеят на тази земя не от по-скоро, отколкото Вал и неговите предци. Те се включват в живота по свой начин, който - биологично погледнато, не се знае дали няма да се окаже по-дълговечен. Дори във философски аспект.
Помня едно предаване, в което социоложки, социални работнички и психоложки бяха в студио с две ромки. Темата бе ромската раждаемост и нищета. "Защо раждате толкова, като нямате пари да си гледате и образовате децата?" - наскочиха белите жени двете циганки.
Едната циганка се оказа твърде устата.
- Раждаме по много деца, щото обичаме децата! А вие българките не раждате, щото повече обичате само да спите с мъжете! - отвърна така или почти така тази нахалница.
И обърка нравоучителния по замисъл сценарий безвъзвратно. Ромите все объркват - я с горелка, я с език. Непоправима работа.
|
|