* Крадци и разбойници всяват страх и несигурност, особено за възрастните, самотните и живеещите в малки населени места граждани. Мнозина от "дребните" крадци са уличавани десетки пъти, но обикновено остават безнаказани. Заради незначителния размер на материалните щети или невъзможността да носят имуществена отговорност. Такива престъпления се третират в Наказателния кодекс като "малки" и "не обществено опасни". В действителност човек, който извършва десетки грабежи и насилия без всякакви вътрешни задръжки и е на свобода, се превръща в най-голяма обществена опасност. Неизмерими са моралните и материалните вреди, които рецидивистът причинява и прави живота на хората непоносим. Депутатите гласуваха безброй поправки в НК, но не осъзнаха опасността от непоправимите престъпници. И не увеличиха съществено наказанието за всяко следващо престъпление. За да ги изолират и неутрализират. Каквато е практиката в най-развитите и демократични държави, като Съединените щати например. Не предвидиха в закона специален източник на средства за постоянна охрана към кметствата (например като процент от данък сгради). С това бездействие сегашната българска държава се оказва покровител на "дребната", "битовата" престъпност и главен виновник за превръщането й в национално бедствие и обществена опасност. Страданията на милиони български граждани, обезлюдяването и запустяването на големи райони в страната не трогват властниците, забравили своите обещания и дълг.
*Пред очите на всички държавни органи (а не рядко и с тяхното съдействие) се извършва незаконно, в забранени места строителство на къщи, вили, дворци, дори цели селища. Заграждането и застрояването на части от бреговете на реките, язовирите, морето и в горите придобива все по-застрашителни размери. Зад телени мрежи или зидове те стават недостъпни за гражданите. Замърсяването на водоемите застрашава здравето на хората. Нарушенията на законите и екологичните норми в някои случаи са толкова груби и драстични, че отговорните държавни институции понякога реагират. И започват шумни кампании за събаряне на сгради и цели вилни селища, обявени за незаконни (например покрай язовирите "Ивайловград" и "Искър"). После всичко спира и затихва. Недоволството е приглушено. Ако управляващите имаха съвест и чувство за отговорност пред сегашните и бъдещите поколения, те биха въвели и приложили най-строги законови мерки за спиране на тези гибелни процеси. Това означава незабавно премахване на загражденията по бреговите ивици и отстраняване в разумни срокове на сградите в забранените места. Принудително спиране на новите незаконни строежи още при започването им и тежки санкции за нарушителите.
*В началото на годината бяха хванати на местопрестъплението служителите на цяла смяна в Свиленградската митница, събрали за едно денонощие десетки хиляди лева подкупи. Срещу които са пропуснали превозни средства с контрабандни стоки за милиони левове. Продължава източването на ДДС и укриването на други данъци. Съучастниците в тези постоянни и масирани кражби на бюджетни приходи и техните покровители обикновено не се разкриват и не получават адекватно наказание. Бюджетът вероятно не получава около 2 до 3 милиарда лева данъци и такси, които потъват в криминалните структури и сенчестата икономика. Това е истинската причина през изминалите три години бюджетът да не разполага с 900 милиона лева за увеличаване поне с 10% на замразените пенсии. (Обезценени с повече от 10% в резултат на поскъпването на основните потребителски стоки и услуги.) С останалите откраднати от бюджета приходи можеха да започнат обещаните, но забравени реформи в бедстващата социалната сфера.
*Най-невероятният абсурд в нашата държава е, че правата на скитащите кучета са поставени над правата на гражданите. Поне до отдалечения в мъглявото бъдеще ден, когато ще бъдат построени необходимите приюти в цялата страна. Дотогава само нищожна част от тези бездомни, лаещи и хапещи животни се хващат, кастрират се и отново се връщат "на същото място", откъдето са прибрани. За да не се накърнят правата им. През този неопределено дълъг период гражданите не трябва да им пречат да замърсяват улиците, да сеят зарази и да плашат хората. Никой не знае кога някое от тези животни (или цяла глутница) ще се нахвърли върху него и ще започне да го разкъсва. Особено ако е стар или дете и не може по никакъв начин да се защити. Властите, които допускат това да се случва, извършват непростимо престъпление.
*В края на лятото и до късна есен огньове и гъсти облаци дим се вдигат в стърнища и царевичак на полето, покрай шосета и селски пътища. Вечер те зловещо озаряват хоризонта. С дни и седмици. Виждат ги от прозорците на своите кабинети кметовете, полицаите от РПУ, пожарникарите, прокурорите. Никой не си мръдва пръста да изпълни закона, който забранява категорично такива палежи и предвижда наказания за нарушителите. Никой не търси и не санкционира подпалвачите. Както и хората, които системно изхвърлят боклуци на нерегламентирани сметища или замърсяват улиците, площадите и градинките на селата и градовете. Няма наказания и за безумците, каращи своите коли и мотори като бесни по улиците на малките селища и в градовете.
Може би държавата ще започне да отстранява пречките за "щастлив живот" на своите граждани, ако в Избирателния закон се добави следният текст: "Кандидатите за депутати подписват договори с гражданите за своите намерения да поддържат вътрешния ред. При неизпълнение на обещанията, констатирано от съда, те автоматично напускат парламента."
Улично куче посрещаше депутатите за есенната сесия на парламента. |