Ако Европа не се превърне в политически съюз, еврото ще изчезне. Това изчезване може да приеме най-различни форми и да тръгне по няколко пътя. То може да бъде взрив, рухване, бавна смърт, разпад, разделяне. Този процес може да продължи 2-3 или 5-10 години. Той може да предшестван от множество забавяния, които всеки път ще създават усещането, че най-лошото е вече отминало. Катализатор може да стане рухването на Гърция, която се превива под смазващия товар на нереалистичните и непоносими планове за строги икономии.

Но еврото ще изчезне. По един или друг начин, ако нищо не се случи, то ще изчезне. Това вече не е хипотеза, не е неясен страх, не е червен парцал, размахван пред лицето на опърничавите европейци. Това е убеденост. При това убеденост, базирана не само на логиката - ако всичко остане както преди, тази абстрактна валута ще се превърне в абсурдна химера, защото не е обвързана с икономики, ресурси и общо данъчно облагане. Тази убеденост е базирана и на историята - всички ситуации през последните два века напомнят кризата, която преживяваме.

Еврото не е първият опит за обща валута, изкушавал Запада. Имало е най-малко шест такива опита и от тяхната история може да се извлекат немалко уроци, въпреки че ситуациите тогава и сега едва ли са сравними.



Два от опитите напълно се провалиха,



при това заради националния егоизъм и неравностойното развитие на държавите, които не можеха да говорят на общ валутен език без обединяване (впрочем в първия случай ключов момент бяха спрените плащания по... гръцкия дълг). Става дума за две напълно забравени авантюри - за Латинския съюз (1865-1927) и за Скандинавския съюз (1873-1914).

Други два опита бързо постигнаха успех. При това едновременно по две направления, защото процесът на валутна унификация бе съпровождан от политическо обединение. Спомнете си раждането на швейцарския франк - той смени валутите в градовете, кантоните и регионите през 1848 г. при приемането на конституцията на Конфедерацията и половин век по-късно след множество опити и грешки, породени от нежеланието да се плати политическата цена на икономическия съюз. Или триумфалната победа на италианската лира над множество валути, които се индексираха с обвързване било към валутите на германските държави, било към франка, било към древните херцогски или републикански традиции. Но на каква цена бе постигнат този триумф, който особено на юг предизвика толкова човешки драми, разруши толкова стари структури и малки общности, принуди населението на цели градове да се преместят на север или дори във Франция и Америка!

Накрая още две валути се придвижваха пипнешком напред, отстъпваха, почти рухваха, но в крайна сметка постигнаха успех. Това обаче се случи след безкрайни кризи, обратни стъпки, временни отмени, както и благодарение на смели лидери, които са разбирали, че валутата не може да съществува, без да се опре на бюджет и данъци, на режим за разпределение на ресурсите, трудови права, обществени правила, с една дума -



на действително единна политика



Такава бе историята на новата марка, която взе връх над флорините, талерите, кроненталите и други марки на немските градове 40 години след създаването на Германския митнически съюз. Такъв бе пътят и на долара, който се утвърди окончателно едва 120 години след като бе постигнато споразумение за федерализирането на дълговете на всички щати - факт, който мнозина не знаят.

Изводът може да бъде само един - без федерация няма единна валута. Без политическо единство валутата може да просъществува няколко десетилетия, но след това неизбежно ще рухне под ударите на войната или кризата.

С други думи без прогрес в политическата интеграция, която нито един политик във Франция и Германия очевидно не приема на сериозно, без отказа на националните държави от пълномощията си и без пълното поражение на привържениците на суверенитета (които всъщност тикат народите към отстъпление и провал), еврото го очаква такъв край, който би очаквал долара, ако южняците бяха победили в Гражданската война в САЩ.

Преди казваха: социализъм или варварство. Днес трябва да се каже:



политически съюз или варварство



Или дори по-добре: федерализъм или разпад, а ако е разпад, значи и социален регрес, незащитеност, взривно нарастване на безработицата, нищета.

Или още по-добре: Европа или прави крачка напред, поема курс на политическа интеграция, без която нито една обща валута не е могла да просъществува по-дълъг период от време, или изпада от историята и потъва в хаос.

Имаме само един избор: политическо единство или смърт.

Всичко останало (маневри на едни, дребни договорености на други, всевъзможни фондове на солидарност и стабилизационни банки) само отлагат неизбежното и поддържат в смъртно болния безпочвената надежда за оздравяване.