В края на дебата нямаше шумотевица, нито нокаут, нито пък големи гафове. Но пък имаше победител - Мит Ромни. След няколко отскока и разгръщания той най-накрая намери вярната нотка. Той не беше симпатичен, но беше правдоподобен. Вече ги нямаше гафовете, губернаторът не беше схванат или вдървен, а и беше изключително внимателен. Ромни излезе нахъсан за схватка и поддържаше това ниво. Президентът Барак Обама от друга страна беше изнервен, разсеян и неподготвен. След четири години в Овалния кабинет той е позагубил от своя глас. Няма я вече неговата харизма, оптимизъм и красноречие. Той се държеше отбранително, възпиращо и беше прекалено многословен, с една дума изглеждаше уморен, което придаде ново лице на неговото президентство. Очакванията към двамата кандидати бяха занижени, но само Обама не се справи с това. Ако някой е гледал дебата, без да знае кой всъщност е президентът, трудно щеше да се досети, че държавният глава е именно Барак Обама. Лошо воден и често скучен, сблъсъкът често залиташе в прекалено много подробности, които малко хора можеха да разберат, както и с обвинения и контраобвинения, които не веднага се схващаха.

Обама все пак имаше своите моменти, когато например посочи, че Ромни не е разкрил много подробности за това какво смята да прави, ако стане президент, или че е заложник на екстремисткото крило в неговата партия, с което пряко е свързан. Но дори когато печелеше, той всъщност губеше своя стил, като се прикриваше с числа от статистиката. Президентът дори не използва или забрави аргументите си, които му даваха постоянно лека преднина пред републиканеца. Нещо по-лошо, той нито веднъж не можа да нанесе сериозен удар по опонента си. Вместо да използва здравната реформа Обамакеър в своя полза, той посочи, че тази идея идвала от републиканците и дори била използвана от Ромни навремето. Вместо да говори за стимули, той наблегна над всичко, което е орязал. Барак Обама нито веднъж не спомена по име своя непопулярен предшественик Джордж Буш младши, макар че повечето американци продължават да обвиняват именно него за продължаващата икономически криза. Мит Ромни от своя страна агресивно представяше своите виждания и постоянно ги украсяваше. Той също нито веднъж не спомена по име Буш.

Ромни атакува смело със заявлението си, че още четири години на Обама ще означават още четири години болка, и го обвини, че всичко, което се е опитал да направи като президент, се е провалило. Републиканецът обрисува Барак Обама като голям правителствен либерал, който цели да наложи юзди на бизнеса и оставя на експерти да решават как да се провежда здравната реформа, вместо това да правят лекарите и пациентите. Дали тези обвинения са верни или не, отиде на заден план за сметка на това, че бяха изказани по правилния начин.

Ромни имаше спешно нужда от промяна на играта, от представление, което да промени надбягването, което той постоянно губеше и което костваше вярата на неговите поддръжници. Той беше достигнал момента, когато беше изгубил всеки рунд от тази игра досега. Най-накрая хората от неговата кампания могат да празнуват. Но въпреки всичко това малко е вероятно, че това ще промени фундаментално динамиката на това предизборно надбягване. Някои американци дори вече са гласували, а много други отдавна са решили за кого ще гласуват със сигурност. Ромни е прекалено далече отвсякъде, където всъщност трябваше да бъде. Той засега си спечели малко време и възможност да бъде чут. Ако не беше успял да стори това, то играта за него щеше да е приключила. Засега той поне все още участва в играта.