Вени Марковски е основател и председател на Управителния съвет на Интернет общество - България. През 1993 основава, а до 2002-ра ръководи bol.bg

През последните години ръководи проекти на ПРООН и участва в проекти на Европейската комисия, насочени към популяризиране и разработване на приложения, базирани на свободен софтуер и софтуер с отворен код.





- Има ли интернет общество в България и изобщо в света, или вече всички сме в интернет и интернет е във всичко?



- Много хора питат защо трябва да има интернет общество като организация, след като това е все едно да има организация на потребителите на електричество, тъй като то е навсякъде. Интернет общество в България има за разлика може би от общество по принцип. Тоест в интернет видяхме, че хората могат да се организират и да се борят за някакви каузи и да постигат известни успехи. В истинското общество това е значително по-трудно.



- Властта се бои от интернет, имам такова едно усещане. Не навсякъде, но този опит да бъде контролирано това пространство докъде ще стигне?



- Опитът по света съществува от много години. Напоследък все повече са опитите. Видяхме в Египет миналата година правителството нареди, военните наредиха и спряха целия интернет в цялата страна, което не помогна обаче на Хосни Мубарак. В България, за щастие, няма такива опити. Но се появяват други, по-фини методи за контрол. Това се вижда напоследък особено ясно в дискусионните форуми във "Фейсбук", където се появяват хора с профили или с имена и лица, които не съответстват, и пишат коментари.

Обикновено е много лесно да се забележи това нещо, ако се дадат някакви ключови думи. Например ако човек напише мнение против някой от управляващите, веднага се появяват някакви анонимни хора, които обясняват колко са добри управляващите.



- Това импровизирано ли е или мислиш дори, че има и организиран опит на властта по този начин да се брани?



- Трудно е да се даде отговор освен ако човек не е бил част от тази схема и да знае, че има организация. Но публично знаем вече, че и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов призоваха младежкият актив на ГЕРБ да се включва в дискусионните форуми, да превзема интернет и да дава мнение - цитирам министъра на вътрешните работи - да дава мнение по всеки въпрос в интернет. Нормално е младежите да се вслушат в призива на своя партиен лидер.

Но от подобна пропаганда ефектът е обратен в интернет. Навсякъде, където се появят платените клакьори, платените коментатори, има десетки други, които не са платени и много добре знаят кой какъв е и могат да реагират.

Тоест понеже това са хора все пак, които са расли в социалистическа среда, работили са в милицията, те са свикнали с някакви такива методи - ако "Работническо дело", "Труд" и "Отечествен фронт" са написали нещо, то е вярно. И забравят, че хората навремето слушаха "Свободна Европа", Би Би Си и "Гласът на Америка".



- Днес интернет ли е това?



- Сега интернет всъщност е, не мога да кажа единствената, защото ще обидя със сигурност някои независими медии, но е една от малкото независими територии, където човек може не само да даде своето мнение, да намери това, което го интересува, но и да провери веднага думите на човека, казал мнение преди него или на някой политик. И затова всъщност в интернет е много лесно да се хванат лъжите на политиците. Особено на политиците.

Ако Иван Иванов от Каспичан излъже, това не е толкова фатално, но ако Цветан Цветанов или някой друг излъже, това вече е много опасно, защото това е политик. Ако аз кажа, че вие сте престъпник, вие може да се обидите, да се засегнете, може дори да ми заведете дело, че това е клевета, ако го направя публично.

Но ако Цветан Цветанов го каже в парламента по адрес на лекари, прочете сересета, от които се виждат някакви страховити неща, в продължение на две години, докато се води дело, следствие преди това и така нататък, тези хора са смятани за престъпници, защото народът може да провери думите на политик, които са казани от трибуната на парламента.

Лекарят не може да излезе на парламентарната трибуна и да каже: Не е така. Интернет дава възможност точно за такива контрааргументи веднага.



- Доколко е реалистично в скоро време България да използва интернет в изборите и референдумите?



- Ще ми се да отговоря положително, някак си позитивно, да съм оптимистично настроен. Но за разлика от президента, който вчера каза, че се радвал на тази възможност, аз не се радвам, защото ако тази възможност съществуваше и миналата година за президентските избори, те можеха да си приемат закон, който да позволи електронното гласуване например. То имаше някакви текстове, които КС отмени, но те можеха пак да приемат текстове и да не бъдат отменени.

Винаги давам за пример малката европейска страна, член на ЕС и бивша соцстрана - Естония, където хората гласуват от години на всякакви избори - национални парламентарни, местни. И нещата стават, и никой не ги фалшифицира, и хората участват, и всеки от тях има електронен подпис, който му е вграден в личната карта. Значи е възможно.

От друга страна, ако отворите сайта на естонския президент и прочетете няколко от неговите речи - например онзи ден е имал една във Вашингтон - ще видите, че очевидно хората са направили добър избор, именно използвайки електронното гласуване. В България за съжаление изглежда, че няма воля. Технически това е напълно възможно. Ако някой ви каже, че не е възможно, че ще има фалшификации, не му вярвайте, лъжат ви.

Страх от това, че не могат да манипулират вота по интернет или страх от това, че може би българите зад граница ще се включат активно, ако законодателството позволява в дадените избори те да го направят, това ли е страхът?



- Мислиш ли, че ще го има този референдум за АЕЦ "Белене"?



- Това е хубав въпрос, защото аз лично не вярвам на нито една дума, казана от нашите управляващи в момента, на нито една. И това, че някой е казал, че ще има до три месеца референдум, за мен не означава, че ще има такъв. Проблемът е, че ако няма референдум, няма никаква санкция за управляващите.



- То и да го има, не се знае дали решенията му ще бъдат приложени също така, доколко ще бъде валиден, успешен.



- По принцип има много въпроси. А защо не приемем другото - нека да има референдум, нека да си кажат хората думата, пък да видим какво ще направят тогава политиците. Да, вярно, може да не се съобразят или може да се съобразят. Сега забелязвам, че се опитват да изменят въпроса, казвайки, че народът е прекалено глупав, за да разбере толкова сложна материя, каквато е атомната електроцентрала. Аз мисля, че ако разрешат на тези два милиона българи, които са в чужбина, емигранти, да гласуват, това ще направи избора по-рационален.

Хората, които напуснаха страната, са обикновено с добро образование - те знаят какво значи АЕЦ, между тях има и немалко специалисти енергетици. Нека да си кажат и те своята дума. Освен това България е родина на всички тези хора и съответно дали в България ще има някаква авария с атомната централа, би трябвало да касае всеки от нас.

Но в закона, между другото, е написано, че тези, които могат да участват в референдуми, са българи, които имат постоянен адрес в България, и тук ЦИК се оказа поне на този етап неподготвена да разтълкува дали българите зад граница биха могли да участват в един национален референдум.

Аз съм сигурен, че ЦИК ще реши това, което решат управляващите. То това е проблемът. Ако имахме независими институции, това никога не би могло да стои изобщо на дневен ред. Между другото, сравнявайки нещата със света, което е хубаво да се прави, когато има такива спорни въпроси, представете си дали е възможно в една западна развита демокрация - то ние не сме западна, не сме развита и може би не сме дотам демокрация - но дали е възможно президентът, например президентът Обама, да се обади на шефа на Върховния съд на САЩ да го пита нещо.

В България това е практика. Те си комуникират. Самият вътрешен министър каза "аз си общувам всеки ден със съдии, те идват при мен, те ми се оплакват" и така нататък. Значи, ако такова нещо се чуе в Америка, че някой съдия се е обадил на техния министър на вътрешните работи Джанет Наполитано и я е питал нещо или тя се обадила на някой съдия, за да го пита за конкретно дело, тя, първо, ще бъде уволнена веднага като министър, член на кабинета на Обама и, второ, ще бъде най-вероятно разследвана за опит да влияе върху правосъдната система.



- Преди време беше казал, че ние говорим за някакво бъдеще, неопределено време, за неща, които някога ще се случат, и не за реално случилите се неща. Кое и защо изпразва обществения дебат от съдържание тук?



- Точно това изпразва дебата - че хората дебатират неща, които ще се случат. И сега обсъждаме всъщност референдума, който може би ще се случи. Първо, това няма никакво значение за настоящия живот на хората, за проблемите, които имат - за това, че заплатите им са на практика изхарчени още преди да ги получат; че пенсиите не достигат; че увеличението на пенсиите от първи април, това е такава първоаприлска шега, казана от Дянков.

Дянков, между другото, е другото страшно недоразумение за мен, защото това е човек, живял 20 години в Америка, женен е за американка, има деца, които би трябвало да отглежда по някакъв нормален западен стандарт. Той да излезе и да каже, че от 1 април ще вдига пенсиите, след като същият човек преди две години каза, че на 1 април кризата свършва, през 2010 г.... Това е такава първоаприлска шега и вие, всички медии, му се връзвате и го цитирате и това става новина. А то не е новина. До първи април ние не знаем какво ще стане.



- По-рядко се връщаш, пътуваш, сега отново ще пътуваш за САЩ. Сега започна и поредната кампания за зелена карта. Твоето наблюдение какво е - увеличават ли се българите, които тръгват към столичното летище, и то за през океана?



- Нямам наблюдение върху статистиката, но то си личи от косвени неща. Първо, преди 22 години бяхме девет милиона, сега сме седем милиона души в страната. Второ, всяка година българите от чужбина вкарват около милиард евро под формата на помощи за роднините си в България, което пък закърпва търговския дефицит. Би трябвало, ако бяхме нормална западна държава - но за съжаление сме източна и ненормална - би трябвало всеки управляващ, би трябвало на летището, когато си идва някой българин, да го чакат с погача с мед. Защото всеки емигрант, който си идва, всъщност покрива търговския дефицит.

Купувайки самолетен билет, за да пътувам от България до САЩ, или пращайки пари, за да подпомагам роднините си, или идвайки да харча пари, каквото и да е, който и да е от нас, дори да не идвам, дори само да помагаме, това са 1 млрд. евро годишно. Ако нас ни няма, няма да ги има тези пари в страната. И ако хората си мислят, че сега им е лошо, нека си помислят колко по-лошо ще им бъде, ако държавата ще трябва да покрива този търговски дефицит с други заеми.



- Аргумент ли е това, че над половината от населението няма достъп до интернет и някои казват "абсурд е да се говори изобщо за интернет референдум".



- Около 58 на сто са с достъп до интерент, но това са хората, които ползват интернет. Ако електронният ключ ти е в личната карта, всеки ще го има. Ти можеш да гласуваш както по електронен път, така и на хартия. Да закараш 60 процента да гласуват пред компютъра и другите да отидат да гласуват на място някъде, това ще бъде доста по-евтино на държавата като пари. Защото едно е да осигуриш гласуване на 40 процента от населението по разни места, друго е да осигуриш за 100 процента да имат да гласуват.



- А може би пък опозицията няма интерес от промяна на статуквото?



- Не, защо? Първо, аз мисля, че опозицията в момента е в не лошо положение. Меглена Кунева е европейски политик, Сергей Станишев е президент на Партията на европейските социалисти. Ние всъщност, като страна, имаме поне двама абсолютно европейски политици, доказани европейски политици.

Хубаво би било да има и десни политици, които да са така известни в Европа или по света. Опозицията има интерес, но и управляващите имат интерес, защото единственият начин да приобщаваш хората е, като им показваш, че ти всъщност се интересуваш от тях.



- Доста критично звучиш към инвестиционната и строителната политика на ГЕРБ.



- То, пак казвам, аз не знам каква им е политиката освен това, че използват европейски средства за развитие на някаква определена инфраструктура, но това не е достатъчно. Между другото професор Илчев (ректорът на СУ проф. Иван Илчев) на откриването на учебната година в Софийския университет направи едно много хубаво изказване за магистралите на живота.

Нашият премиер говореше веднага след него за това, че магистралите на живота са хубаво нещо, ама градинките и метрото, което води към университета, е по-хубаво. Това са две цивилизации, две култури, които нямат нищо общо помежду си. И само човек като мен между другото, отрасъл в Банкя, играл футбол в Банкя, може да разбере мисленето на премиера.



- То какво е?



- Хората в Банкя са много..., те са различни шопи от тези в Елин Пелин например. Имам едни 20 кошмарни минути, играни в отбора на Банкя, както аз се шегувам сега, "тигрите на Банкя", защото не им помня името. Те играеха във В или Г група или там каквато е била групата. И техният вратар закъсня и ние с Милор Михайлов, който по едно време беше кмет на Банкя и с който играехме заедно, той тогава тренираше в "Локомотив" (София) професионално футбол, нещо си ритахме футбол и аз бях с вратарски ръкавици - бил съм 16-7-годишен сигурно, някакъв батко дойде и каза: "Я, нашия вратар го няма, ела да пазиш".

Тези 20 минути, докато дойде техният вратар, са най-кошмарните минути в живота ми, по-зле и от казармата. Затова човек трябва да го е преживявал, за да знае защо например, когато премиерът игра тенис с Борис Бекер и загуби, което е естествено, той се разсърди. В Банкя се играе футбол, като се ритат кокалчета, това не е игра на футбол. Или ако не биеш, това е много лошо, ти си загубеняк. Ти не си загубил, ти си загубеняк. Оттам идват много, редица неща... Желанието за победа е всичко, но самата победа е още повече. Значи ти трябва хем да искаш победа и всичко виждаш като битка.

Проблемът е много лесно обясним. Ако вие имате в ръката си един чук, това е единственият инструмент, с който разполагате, всичко наоколо ще ви се вижда като пирони. Всеки проблем наоколо ще ви се вижда, че е необходимо да го зачукате. Вие нямата друга възможност освен да набивате пирони. Това е проблемът с управлението.