"История на българите" и "Книга за българския народ" могат да се намерят в много съвременни домове.

Статията ("За културната криза у нас" ) е от професор Петър Мутафчиев, известния "буржоазен" историк, отпечатана е преди 77 години в сп. "Просвета".

А КАКВО означава ДЕМОКРАЦИЯ?

Съставът от избрани народни представители от гледна точка на професията им, не говоря за способностите им, е твърде пъстър. Никой няма да повярва, че в избирателните урни израстват с десетки или стотици истинските държавни дейци. Всички знаят, че бюлетините се подават от избирателите, които можеш да подозираш в каквото си искаш, само не и в излишък на ум. Въобще трудно е да се намерят достатъчно резки думи, за да се заклейми тази нелепост, че гениите се раждат от всеобщи избори. Първо, истинските държавни дейци се раждат само веднъж в страната през големи периоди от време и, второ, масите винаги имат напълно определено предубеждение точно срещу всеки макар и малко изтъкнат ум. По скоро слонът ще мине през ухото на иглата, отколкото великият човек ще бъде „открит“ по пътя на изборите.

Личностите, които по възможности са над златната среда, в повечето случаи сами си прокарват пътя си към арената на световната история.

Какво става в парламента? Петстотин човека от златната среда гласуват и разрешават всички най-важни въпроси, касаещи съдбата на държавата. Те назначават правителство, което след това във всеки отделен случай трябва да получава съгласието на просветеното мнозинство. По този начин всяка политика се прави от петстотинте.

В повечето случаи тази политика се води по техен образ и подобие.

Но ако оставим настрана въпроса за степента на гениалност на тези петстотин народни представители, помислете само колко са различни онези проблеми, които чакат своето разрешаване от тези хора. Представете си само, какви различни ситуации възникват пред тях и веднага ще разберете колко е непригодно такова првителствено учреждение, в което последната дума се предоставя на масовото събрание, където едва малцина притежават истински знания и опит в разрешаването на възникналите въпроси. Всички наистина важни икономически въпроси се поставят за разрешаване, в което едва една десета от членовете имат някакво икономическо образование. Но нали това означава да предоставиш съдбата на страната в ръцете на хора, които нямат и елементарни предпоставки за разрешаването на тези въпроси.

Така стоят нещата с всички въпроси. Какъвто и въпрос да възникне, той ще бъде решаван от мнозинство хора без знания и умения. Защото съставът на събранието си остава един и същ, докато подлежащите на обсъждане въпроси се променят всеки ден. А всъщност е невъзможно да се предположи, че едни и същи хора разполагат с достатъчно сведения, да речем, и по въпросите на транспорта, и по въпросите на висшата външна политика. В противен случай трябва да предположим, че имаме работа изключително с универсални гении, а добре е известно, че истинските гении се раждат може би един път на сто години. В действителност в парламентите има не „умове“, а само крайно ограничени хора, дилетанти с големи претенции, интелектуален сурогат най-ниско качество. Само с това може да се обясни онова нечуто лекомислие, с което тези господа често разсъждават /и разрешават/ за проблемите, които биха накарали и най-големите умове доста да се позамислят.

Изключително важни мероприятия, имащи огромно значение за цялата бъдеща държава и нация, се разрешават от господата парламентаристи сякаш става дума не за съдбата на цяла раса, а за партия домино.

Естествено би било съвършено несправедливо да се предположи, че всеки от депутатите предварително се е родил с атрофирано чувство.

Но сегашната система принуждава отделния човек да заема позиция по въпроси, по които той изобщо не е сведущ и с това постепенно го развращава. Никой не би се осмелил открито да каже: господа депутати, аз мисля, че по еди-кой си и по еди-кой си въпрос ние нищо не разбираме и поне аз лично заявявам, че не разбирам. Дори и да се намери такъв човек, все едно това няма да помогне. Подобна откровеност би била напълно неразбираема. За такъв човек ще кажат, че е честно магаре, но на едно магаре не бива да се позволява да изпорти цялата игра. А, който познава характера на хората, ще разбере, че в такова „издигнато“ общество няма да се намери никой, който да е съгласен да прослави най-глупавия от всички събрали се. В някои среди честността винаги се смята за глупост. По този начин дори и да се намери сред депутатите един честен човек, той постепенно също тръгва по утъпкания път на лъжата и измамата. В последна сметка всеки съзнава, че каквато и позиция да заеме един от тях нещо няма да се промени. Именно осъзнаването на това убива всеки честен порив, който понякога възниква у някой от тях. И, за да се утеши, той си казва, че още не е най-лошия депутат, и участието му в висшето събрание помага да се избегне голямата злина.

Може би ще ми възразят, че макар отделния депутат да не е компетентен по един или друг въпрос, то неговата позиция се обсъжда и определя в парламентарната група, която политически ръководи и дадането лице, а фракцията била имала свои комисии, които събирали материал от компетентни лица и т.н.

На пръв поглед това изглежда така. Но тук възниква въпросът защо тогава се избират петстотин души, щом на практика необходимата компетентност, която фактически определя вземаните решения, притежават само малцина. Да, ето в това е същината на въпроса.

Там е работата, че идеалът за съвременен демократичен парламентаризъм е не събрание на мъдреци, а тълпа идейно зависими кръгли нули, които могат да бъдат водени в определена посока толкова по-лесно, колкото са по-ограничени. Днес само в този дух се осъществява така наречената партийна политика — в най-лошия смисъл на тази дума. И само благодарение на това стана възможно истинският диригент винаги внимателно да се крие зад кулисите и никога да не може да бъде привлечен към лична отговорност. Така се получава, че за най-вредните за нацията решения не негодникът, натрапил фактически това решение, а цялата фракция.

Но по такъв начин всяка реална отговорност отпада, тъй като тя се свежда само до задълженията на отделното лице, а не на цялата парламентарна говорилня.

Тази институция може да привлича само фалшивите, които се боят от бога като дявол от тамян. А за всеки честен и прям политик, готов да носи винаги лична отговорност за своите действия, тази институция може да бъде само омразна.

повечето истини са вече казани

Демокрацията е начин на самоуправление на обществото. Представителната демокрация е представителна за обществото и го представя, такова, каквото то в действителност е, а не каквото някои в кабинетите си гледайки тавана го привиждат там.

Надявам се да нямаш предвид Мутафчиев.

...ако Германия не бе диктатура, а демокрация, първо нямаше да се навре във война...

Brightman
... в цитираната му статия той просто не е автор, а възпроизвежда звук от шума на звенарските идеи от 1935 г..
-
И е разбираемо. Демокрацията през 1935 г. в Европа изглежда дискредитирана, тоталитарните идеи са във възход, слави се качеството, а не количеството, Хитлер обръща нещото и повежда Германия към възход. Всичко изглежда "правилно".

И нѣма откѫде да се яви. Защото презъ цѣлия периодъ отъ освобождението си до днесъ ние не успѣхме да създадемъ въ срѣдата си това, което се нарича духовенъ елитъ — общественъ слой отъ морално здрави, проникнати отъ традициитѣ на своя народъ и всестранно просвѣтени люде, каквито стоятъ на чело на всѣко нормално развиващо се общество, рѫководятъ и съгласуватъ или контролиратъ отдѣлнитѣ негови прояви.

Излѣзоха победители отъ страшнитѣ свѣтовни стълкновения не изобщо народитѣ съ високо съзнание, дисциплина и стегната организация на своитѣ духовни и материал ни срѣдства: победата бѣ изтръгната отъ ония, които, свръхъ всичко това, бѣха работили най-всестрано надъ развитието си и които на чело на всички области въ живота си имаха истински рѫководители. И днесъ съ най-голѣмъ успѣхъ срещу вилнѣещата разруха се борятъ все народитѣ, у които по единъ или другъ начинъ, въ зависимость отъ особенитѣ имъ условия, проблемата за духовного рѫководство е най-сполучливо разрешена.

Тия, които презъ време на войнитѣ сѫ имали възможностьта да преглеждатъ войнишката кореспонденция, знаятъ, че обикновениятъ грамотенъ българинъ не може сносно да напише дори нѣколко реда. А неграмотностьта у насъ съвсемъ не е явление специфично за тия, които длъжатъ образованието си само на първоначалното училище. Въ известенъ смисълъ нѣщо съвсемъ обикновено е тя срѣдъ питомцитѣ и на срѣдното. Разбира се, тукъ не е дума за неустановения, а въ нѣкои случаи и съвсемъ непоследователенъ официаленъ правопись, който следъ нѣколкократнитѣ си промѣни поставя при нѣкои случаи въ затруднения и най-опитни книжовници. Срѣдниятъ типъ образованъ българинъ не е въ състояние да „съчини” правилно, безъ груби граматически, езикови или стилни грѣшки, нито една страница. За това, въпрѣки грамадното количество „интелигентни”, съ каквито вече е претоваренъ животътъ ни, толкова малко сѫ българитѣ, които могатъ да мислятъ правилно и да излагатъ на книга мислитѣ си.

Не се е харесало Царя да посочва управниците.

Стотици, хиляди хора умело използват позволени и непозволени хватки да преметнат обществения интерес в своя полза.

как тоя силен и бодър народ в най-критическите години на новата си история не смогна да излъчи из себе си нужните му водачи, а остави съдбата си в ръцете на недорасли духовно свои синове.

Мутафчиев прави почти цитиране на Майн Кампф.

подготвили ми етикет червен и комунист,

За това, въпрѣки грамадното количество „интелигентни”, съ каквито вече е претоваренъ животътъ ни, толкова малко сѫ българитѣ, които могатъ да мислятъ правилно и да излагатъ на книга мислитѣ си.

Това какво ти говори ? Случайно да ти говори за незавършен към 30-те години на 20 век над вековен към онзи момент опит за налагане на един словесно, но най-вече граматически и стилово чужд на българите "славянски" език ?

Не трудности с чуждия му "славянски" език водят до това щото в писаното да не се открива свежа мисъл.

Множество прилики в строежа на изречението, които създават впечатлението за еднаква структура, осъществена с различна езикова материя (българска, гръцка, албанска или румънска).

Brightman
05 Окт 2012 14:27

Има едно интересно нещо наречено "Балкански езиков съюз"