Наистина е забавно да следи човек езика на медиите, захранвани новинарски от т.нар. Международна общност.

"Турската армия е отговорила на атаката", "Турция отвръща на ударите на Сирия", "Сирия и Турция пак си размениха огън" - така пишат агенциите, пишем и ние, следвайки сленга на актуалната политическа коректност. И си гледаме делничните грижи и сложния бит, без да се замисляме.

Но когато не се замисляш, тези, които ти говорят, започват да те извозват. Извозват те политически, извозват те икономически, извозват те морално; накрая те убеждават, че вината е в тебе. То наистина е така. Само че не тази вина, която ти внушават, а друга. Вината, че ти е по-лесно да се возиш, отколкото да помислиш.

Иначе най-нормалният въпрос при подобни новини е - щом в Сирия управляват такива идиоти, как са се държали толкова време на власт? Не може да са други освен идиоти хора, които при наличието на гражданска война в собствената си страна, при огромните си проблеми с удържане на статуквото и невъзможността за справяне с хуманитарната криза вътре, си позволяват да атакуват съседна страна. При това член на НАТО. При това многократно по-голяма като численост и територия. С неизмеримо по-силна армия.

"Сирия и Турция пред война" - пишат също така тези агенции. Че как, защо? Не е ли точно толкова безумно Сирия да иска да воюва с Турция в този момент, колкото, примерно, от двамина хайлази, които се пердашат в училищния двор, единият да поиска да си помогне, като в същото време нападне целия футболен отбор на съседния клас?

След първоначалната стрелба, за която Сирия се извини, без да се знае кой е крив точно, нов снаряд, изстрелян от сирийска територия, паднал в неделя в двора на обществена сграда в Акчакале. Снарядът не причинил жертви, съобщи турската телевизия. Турция обаче



веднага отвърнала на нападението



Това ми напомня нещо. Ракета, изстреляна от Сърбия, падна върху къща в нашата Горна баня преди десетина години. Ако репортери, при това репортери на вестник "Сега" не бяха заминали на мястото на инцидента, и не бяха снимали надписа по отломките на ракетата, то - сигурен съм, вината за тази "атака" щеше да отнесе кървавият диктаторски режим на Милошевич. Ракетата обаче се оказа американска, която изпукал разсеян летец янки. Тя прелетя над София, за наш късмет не я удари. Работата се размина с една добра сума. С нея семейството от Горна баня си оправи къщата. Слава Богу, мина без цивилни жертви. Което не можем да кажем за друга ракета, която поизби бая пътници в един сръбски влак.

"Войната" между Сирия и Турция не е поради вероломното нападение на Сирия.

Още през юли тази година турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган предупреди, че Турция няма да толерира сътрудничеството между Кюрдската работническа партия и сирийската кюрдска организация Партия на демократичния съюз. Ердоган каза това пред журналисти на летището в Анкара, преди да отлети за Великобритания за откриването на олимпийските игри.

"Никой не бива да ни предизвиква. Ще направим стъпките, които са нужни", каза още той. И допълни, че се вземат всякакви нужни мерки във връзка със заплахата, произтичаща от ПДС в Сирия. "В момента се работи както от въоръжените сили, така и от други институции, които имат отношение към тази тема", заяви турският премиер. В телевизионно интервю тогава предупреди още, че Турция няма да се поколебае да предприеме военни действия в отговор на евентуална заплаха, произхождаща от северната част на Сирия.

Това е цели два месеца и половина преди онзиденшната "провокация". Май работата не е в снаряда,



а в прословутите кюрди,



мисля аз. Но защо тези пусти кюрди така вълнуват комшиите? Отговор - защото са много. Най-много са на територията на Турция. Очевидно се усещат като един народ, макар да са с разни мюсюлмански вероизповедания, че дори с други, включително християнски. И си нямат самостоятелна държава, а май се стремят към нея с всякакви средства. Редовната турска армия често осъществява бойни операции срещу кюрдски бунтовници, включително на територията на съседни страни - Ирак примерно. Сега и Сирия, както се вижда. Саддам също беше извършвал военни операции срещу кюрдите, точно като Турция.

Тук резонно възникват още въпроси. Защо т.нар. Международна общност, в която влизаме и ние, не се вълнува от кюрдските тежнения за самостоятелна държавност? Че същата тази общност скочи като стена в защита на албанците от Косово, когато редовната сръбска армия осъществяваше операция срещу тях. А косоварите я имат, я нямат 2 милиона. При това албанците притежават своя държава - Албания. Международната общност скочи и в защита на чеченците, пък те дори до милион не докарват. А кюрдите са към 40 милиона. Само в Турция - 20. Хич не личи на международната общност да й пука за тях.

Дали пък не им е обидена - тази Международна общност, още заради Саладин*?

Айде-айде - чак такъв дълъг гарез, не вярвам.

Работата е там, че въпросната международна общност днес се води от интереси, които да гарантират единствено моментния фискален рахат на шепа господа и дами, свикнали с такъв от десетилетия.

Само че тогава приказките й за атаки, агресия, справедливост, демокрация и свобода ми идват в повече.

-----

*Салах ад-Дин, наречен от европейците Саладин (1137-1193), е най-прославеният владетел на Близкия изток. Кюрд по произход, той обединява арабите и се прочува с победите си срещу кръстоносците. Освен това проявява и рядко за онези времена благородство - когато узнава, че врагът му - Ричард Лъвското сърце, е легнал болен, му изпраща личния си лекар да го лекува.