Конфликтът между министъра на отбраната - генерал от резерва Аню Ангелов, и офицерите от Легия "Раковски" е най-странният, който съм виждал през последните години. В нормалния свят такъв конфликт не може да съществува. Или поне не бива. Въпреки че има ясни проблеми, поставени от МО, и въпреки че е налице обяснимо напрежение сред офицерския състав, този конфликт не трябваше да вижда бял свят. А се случва точно обратното - напрежението ескалира всеки ден и в разпалването на огъня се включват министри, военни и дори президентът на страната.



Какво става в армията?



Накратко става следното - членът на ПП ГЕРБ Аню Ангелов предлага да се вдигнат заплатите на офицерите, а те не искат. Те не искат, защото правителството обвързва вдигането на заплатите с промени в начина им на пенсиониране. Под натиска на Дянков Ангелов настоява военните да се пенсионират не само когато изкарат определен брой години под пагон, но и когато изпълнят второ условие - години за пенсиониране. С две думи - вече им искат и възраст, не само 27 години стаж. Предлаганата възраст е 52 години - за офицери и сержанти, 54 - за старши офицери. Много важна подробност - промените засягат само офицерите в БА. За сержантите те вече са факт, а обикновените наемни войници не се пенсионират като военнослужещи. Освен това в МО работят и около 9000 души, които са цивилни и се пенсионират като нас (63 г. за мъжете, 60 - за жените).

Та, Ангелов предлага едно цивилизовано решение. В смисъл - връзката стаж - възраст, е широко използвана в развитите осигурителни системи.

Това решение не се харесва на офицерите по съвсем разбираеми причини. Така на практика



МО променя договорите им



Ако досега офицер можеше да работи 27 години и след това да напусне моментално системата с до 20 заплати накуп, то сега пак ще може да напусне, но ще чака за пенсия, докато навърши годините. Докато чака пенсията извън системата на МО, примерно 2 години, сигурно ще започне да работи, но едва ли ще бъде осигуряван така, както е осигуряван от държавата в системата на отбраната. Което означава, че пенсията може да не му е чак толкова голяма.

В този момент, когато на масата бяха сложени разумни доводи от двете страни, вместо да търсят решение, цивилното ръководство и военните се хванаха за гушата.

В интерес на истината, пръв стреля министърът. Той си позволи нещо, което в последвалата суматоха малцина забелязаха - Ангелов противопостави българските войници на българските офицери - нещо, което не си е позволявал нито един министър на войната от 130 години насам.

Той директно заяви, че офицерите не са представители на военните (?!) и не смята да говори с тях. Не знам как тези реплики звучат вътре в армията. Но отвън звучат като обида. Предполагам и вътре звучат обидно, тъй като в армията освен субординация, винаги е имало чест и достойнството.

Само за сведение - в Българската армия, която по численост в момента е сведена



до размера й след Ньойския договор,



служат 7-8 хиляди офицери. Те не са обединени в синдикат, защото нямат право на такъв. Но членуват в Легия "Раковски", която не е синдикална организация. Тази легия е в договорни отношения с МО и е член на Евромил. Шефът на Легия "Раковски" е летецът Иван Милов, който за 15-те си години в армията е сменил поне около 5 министъра.

Освен Ангелов, опит за разкол в армията си позволи да вкара и Росен Плевнелиев. Президентът каза: "Имаме войници, сержанти, младши офицери, имаме всякакви. Не може, и няма да приема, една малка група хора да монополизират и манипулират с действията си прогнозите и плановете на управлението на правителството, както и моите такива..." Двамата политици, рожби на ПП ГЕРБ действат прозрачно - разделят военните на групи и ги атакуват.

Офицерите не се сдържаха и заплашиха с шествие, което не е най-добрият вариант за действие. Тъй като те нямат право на протест, както нямат и един куп други граждански права - на синдикална дейност, на участие в политически партии и т.н., те започнаха да говорят за шествие. Евфемизъм, който ги спасява от уволнение, разбира се. Особено след твърдението на Ангелов, че: "Протестът е флагрантно неизпълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили за военнослужещите." Това, разбира се, не спасява легията от провокатори, които със сигурност ще се появят на 14 октомври.

С две думи -



един доказал се професионалист,



който от 10 години живее като политик - Аню Ангелов, и едни хора на честта - като българските офицери, заспориха махленски пред очите на цялото общество. В този странен спор се стигна до там, че Ангелов изключително лъжовно подхвърли, че офицерите се повлияни от политически партии.

Единственият разумен начин за прекратяване на този конфликт може би е въвеждането на гратисен период за нововъведенията в армейското пенсиониране. Офицерите трябва да имат право на избор - едни да се пенсионират по старите правила, други - по новите. Дори и в армията не може да се бърка в джоба на хората по команда.

Ако има разум, нещата могат да приключат с разходка на офицери по жълтите павета. Ако представителите на ГЕРБ обаче продължават да втвърдяват тона, могат да се случат далеч по-тъжни неща. Българското офицерство - независимо от това дали симпатизира на легията, или не, ще подкрепи шествието. Военните не могат да протестират, но не забравяйте, че две големи групи от сферата на сигурността - полицаите и надзирателите, т.е. структури към МВР и правосъдието, са в режим на протест и спокойно могат да подкрепят офицерската буна. Защото и те са наясно, че щом реформата чука на вратата на съседа, може да дойде и при тях. Ако трите структури се обединят, тогава идват тежки времена за ГЕРБ.

Партията, която винаги е показвала привързаността си към силовите структури, може да получи единен отпор от тях, и то точно преди изборите. Защо им трябва на Борисов, Ангелов и Плевнелиев точно това?

Още текстове от автора - http://www.tlaka.com/