Всякакви определения съм давал на Консерваторите, глупави - никога. Е, дойде време да изръсят върховна глупост и те. Няма да обсъждам правната страна на "отказа от права" или "замяната" им срещу други (собственост върху акции). Това настрана. За друго ми е думата.
И така, щастливо освободил се от ограничаващите го ... социални права и придобивки, работникът се вижда собственик на акции и с това част от свободния (фондов) пазар - негов субект. Нещо повече - така постъпват и доста други като него, вкусили солидарно от новата си ... свобода и благополучие.
Поотрезнял от опияняващата радост, иде му ред да реши какво да направи с акциите си. Пред него има няколко възможности.
Първа, да продължи с опиянението от аромата на свободния пазар и да се впусне смело в ... търговията с акции. Нещо, за което лично той, най-вероятно, няма необходимите знания, умения и ... ресурси. Не изключваме да е борсов гений по рождение, но оставяме настрана и това развитие, заради статистическата му вероятност. Съвсем скоро (уви, това е по-вероятният изход) той ще се озове в положението на дядо и баба след третото им желание, изпълнено от златната рибка - без акции или с обезценени акции, но и без ... права. С горчивина той ще разбере, че всъщност е търгувал на борсата ... правата си, заменяйки ги с търгувани активи, и е ... загубил.
Втора възможност. С известен здрав разум работникът да реши, че хлебарят прави хляб, монтьорът ремонтира коли, а брокерът е този, който търгува на борсата. Сам или с няколко други братя по класа, той може да формира ... портфолио, което да предостави за управление (срещу скромен процент) на някой изпечен борсов играч. Да, но ... Съвсем не всички печени излизат сухи от ... водата, когато бентът се скъса и водата понесе водоплаващи (патки, мюрета, "черни лебеди", "сиви лебеди" и пр. пернати) и други (мечките, барабар с биковете). И пак стигаме до ... рибката. Правилата, общо взето са такива, че в нормални условия, за да спечели той и ортаците му в портфолиото, трябва един друг негов събрат по класа с ортаците си да загуби от своето. Това е нормалното. При криза, а тя взе да става ... нормалното напоследък, губят ... всички.
Трета възможност. Продава акциите, вероятно на тези, дето са му ги дали, макар и с известна отстъпка, и отива на ... пъб кроулинг, да изпие загубените си ... права.
С две думи, ако използваме теорията на портфолиото, щото по същество нали това се предлага - придобиване на портфолио срещу права, на работникът му предлагат да замени нискорискови активи от неговото благосъстояние (социалните му права, извоювани със синдикални битки от поколения насам) с високорискови, каквито са акциите посред икономическа криза. И защо? Заради по-висока възвръщаемост? Не е сигурно, даже никак - ще рече високата възвръщаемост си върви комплект с високия риск. Значи? Значи на него му се предлага да развие нова, по-висока толерантност спрямо ... риска. Но защо? Ами за да може босовете му с милиардите да споделят риска им с хляба на милионите, скъпи дами и господа. Класов интерес.
Но и горното не е главното. Главното е в това, че ходът, предлаган от консерваторите, всъщност увеличава глобалния риск на пазарите, а не го намалява. Защото, уж за да ги съживи, прехвърля активи срещу неотчуждими по същество права на субекти, дето "не им е работа" да управляват активи на борсата. И ще си хапят лактите! И едните, дето го предлагат, и другите - дето им се водят по акъла.