Андрей Плут винаги се е мислел за щастливец, защото живее в Словения - страната, която в миналото бе най-проспериращата от държавите от бивша Югославия и бе звездата сред източноевропейските държави, присъединили се към ЕС след падането на комунизма.

55-годишният стоматолог не може да разбере какво лошо се случи с неговата малка алпийска държава, която сега е изправена пред една от най-тежките рецесии в историята си. Финансовата й система рухва и Словения е една от сериозно засегнатите от кризата 17 държави, въвели единната европейска валута. "Свикнали сме да живеем добре, а сега не знам какво ще ни поднесе утрешният ден", споделя Плут.

Заради кризата, в която е затънала, Словения може да стане шестата държава от еврозоната и първата от държавите от бившия социалистически блок, потърсила спешна финансова помощ, за да избегне фалит. Основната причина за тежкото икономическо състояние на страната са



прекалено многото кредити,



които контролираните от държавата банки отпускаха за закупуването на недвижими имоти и на нерентабилни компании, които сега не могат да погасяват дълговете си. Експертите обаче виждат и друга съществена причина: въпреки че икономиката на страната изглежда модернизирана, Словения реално никога не е правила преход от социализъм към свободен пазар. "Всъщност, в Словения никога не е имало капитализъм", казва Нико Тус, която е известен словенски социолог.

Когато започна разпадането на бивша Югославия с кървава гражданска война в началото на 90-те години на миналия век, Словения бе първата, която се отцепи от федерацията. Страната направи това, без да понесе големи щети и предприе икономически и социални реформи, докато Хърватия, Босна и Сърбия продължаваха да воюват помежду си. Икономиката на Словения, която е експортно ориентирана, преживя истински разцвет в края на 90-те години и 2000 г.

Страната се присъедини към ЕС през 2004 г. без много шум, без модерна инфраструктура и съвременни пътища. Освен това бързо прие еврото през 2007 г. Тя оглавяваше групата на останалите бивши комунистически държави, които се присъединиха към ЕС заедно с нея - Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия. Словенците получаваха



най-високите заплати



и имаха най-висок стандарт на живот от жителите на останалите седем новоприети в ЕС. За външните наблюдатели икономиката на Словения изглежда в добро състояние. Стандартът на живот се подобряваше постоянно, а повечето хора се радваха на социални привилегии като безплатно медицинско обслужване - и всичко това, без да се налага да преминава през болезнения преход към свободен пазар, който преживяха останалите бивши комунистически държави. Системата, която изглеждаше идеална, обаче показа дефекти, когато започна глобалният финансов спад през 2008 г.

Словения, чийто брутен вътрешен продукт е около 35 млрд. евро, навлезе в тежка рецесия през 2008 г., икономиката й се сви с над 8% на годишна база и това продължава. Резултатът бе рязък спад на износа и стандарта на живот, увеличаване на безработицата, която в момента е 12% - почти двойно спрямо тази от 2008 г. Лошите банкови кредити вече възлизат на 6 млрд. евро, или са 17% от брутния вътрешен продукт на страната.

Това е наследството от успехите на Словения, продължили десетилетия при модел на управление, в който доминира държавата. По времето на комунизма страната бе известна като "Швейцария на Балканите". Словения, чието население е около 2 млн. души, бе най-богатата от шестте държави, влизащи в състава на СФР Югославия, и се гордееше със стоките, които изнасяше по света, като домакинските електроуреди с марката Gorenje и зимните спортни стоки Elan. Тя също така бе портата на либералната комунистическа Югославия към Западна Европа. Властите бяха прогресивно настроени и начинът на живот на словенците приличаше на този в богатите й съседни държави, като Австрия и Италия, по време, когато останалата част от Източна Европа бе плътно в съветската хватка.

Осем години след като се присъедини към ЕС, Словения продължава да изглежда толкова чиста и живописна, каквато винаги е била. Словенците обичат живота си, туристите се тълпят към курортите в Алпите или по крайбрежието. В столицата Любляна пълни с клиенти са кафенетата на реновирания централен площад "Прешерн", заобиколен от богато украсените църкви от ХVII век и каменните мостове над река Любляница. Словенците обаче казват, че зад на пръв поглед нормалното ежедневие настроението е мрачно. "Положението ни се влошава,



хората остават без работа",



казва Плут. "И няма никакви индикации, че нещата тук ще се подобрят".

Лихвите по словенските държавни ценни книжа стигна 7% през лятото - граница, чието преминаване принуди Гърция, Ирландия и Португалия да потърсят финансова помощ от ЕС. Международният валутен фонд обяви, че рецесията, която преживява Словения - описвана като една от най-тежките в ЕС - показва, че "икономическият модел, използван от страната в миналото, е неустойчив и вече не може да се поддържа".

Шефът на Европейската банка за възстановяване и развитие Сума Чакрабати наскоро даде на Словения доста добър съвет. "От дългосрочен национален интерес за Словения е за отвори икономиката си за чуждестранни инвеститори", заяви той.