Едно от безспорните правила за успешен бизнес е да накараш купувача да стане зависим от твоя продукт. Така, ако с години си клиент на някой технологичен гигант, ще продължиш да си купуваш и най-новите му продукти, без да се замисляш да ги заменяш с тези на конкурентите му. Причина е проста - първо, трябва да се учиш да работиш с нови и непознати системи и второ - подмяната ще струва скъпо. Това е в сила особено за бизнеса с военна техника, където смяната на една оръжейна система с друга струва милиарди.

Горе-долу такава е и скритата бизнес логика, която стои зад размразяването на проектите за покупка на изтребители от България и Румъния през последните месеци. В края на септември Румъния обяви, че ще вземе 12 употребявани самолета F-16 от Португалия за близо 600 млн. долара. Само месец по-късно и България е на път да вземе решение да купи втора ръка F-16 или "Юрофайтер" за близо 400 млн. долара. Сделките ще отворят вратите на пазар за милиони за западните военни компании, а България и Румъния ще станат техни дългогодишни клиенти.



През задната врата



Покупката на втора употреба изтребители от България и Румъния не е изненада, тъй като за подобен сценарий се говори от години. Той обаче е възможно най-лошият, тъй като новите бойни самолети ще бъдат избрани без конкурс, на тъмно и с редица съмнения дали точно такива машини са нужни на армията. Съмненията стават още по-сериозни, тъй като подобен сценарий беше развит и в две от публикуваните дипломатически грами на бившия щатски посланик Джон Байърли от 2008 г. В тях той посочва, че България се нуждае от стари, но за сметка на това евтини изтребители и че придобиването им от САЩ е единственото възможно решение. За да се оправдае покупката на стари изтребители, в грамите се подчертава, че е добре това да се представи като единствения възможен сценарий, който ще доведе до придобиването на изтребители от пето поколение F-35 в далечното бъдеще.

Дори и да допуснем, че България може да си позволи подобен разход на фона на увеличаващото се данъчно бреме, то е недопустимо решенията за подобни разходи да се взимат без дебати. На практика чрез покупката на втора ръка машини се заобикаля състезателната процедура, защото изтребителите няма да бъдат взети от фирма, а от държавата, чиято собственост са. Военният министър Аню Ангелов също заяви, че очаква правителството да му даде мандат да води разговори с негови колеги за покупка на изтребителите. Става дума за военните министри на Португалия, Холандия, Норвегия, САЩ и Италия.

Това обаче е типична win-win ситуация, от която всички са доволни. Държавите, които продават изтребителите, са доволни, че са се освободили от тях и са попълнили бюджета си по време на криза. Самото военно министерство също ще е щастливо - под претекст, че България не може да си позволи нови изтребители, то ще заобиколи тръжната процедура и спокойно ще си действа на тъмно. Компаниите производители пък ще си гарантират приходи от милиони за десетилетия напред. И то без да са се явявали на конкурс. Така с един удар ще спечелят поне трима, но българските данъкоплатци не са сред тях. Военното министерство няма идея откъде ще вземе необходимите близо 400 млн. долара, за да плати самолетите, а в такива случаи винаги се измисля начин да се натоварят гражданите.



Златна мина



Такива сделки превръщат купувачите в златни мини за производителите. По изчисления на експертите стойността на придобиването на изтребителите е само 30% от цената за целия им жизнен цикъл. Останалите 70% са за поддръжка и обучение, които ще бъдат осигурени от производителите. Това означава, че ако България купи изтребители за 400 млн. долара, ще трябва да даде почти два пъти повече за поддръжка, модернизация, обучение, ремонт, въоръжение и гориво. Сметките, разбира се, са груби, тъй като става дума за стари машини, които ще се ползват не повече от 20 години. По неофициална информация София и Букурещ са водили преговори с Гърция да използват тяхната база за обучение на пилоти, което ще намали разходите.

Печалбите за компаниите обаче не би трябвало да се ограничат дотук, ако се спазва писаното правило в бизнеса. Веднъж станал техен клиент, е трудно да ги смениш, особено когато става дума за изтребители. След 20 години България и Румъния отново ще трябва да изберат самолети на същите компании, тъй като вече са инвестирали милиони в изграждане на инфраструктура за поддръжката им. Изборът отново ще стане без конкурс, а поръчките ще бъдат за милиарди долари. Румънският министър на отбраната Корнелиу Добрицою потвърди това в обяснението си защо ще бъдат купени F-16, а не друга марка. Той подчерта, че така се намаляват разходите за инфраструктура за самолетите от пето поколение F-35, тъй като те са на същия производител.

Остава да чуем и обяснението на българския му колега, когато внесе решението за покупката на изтребителите в Министерския съвет. Каквито и аргументи да има Ангелов, трудно обаче ще обясни стряскащите съвпадения и липсата на прозрачност в избора на нов боен самолет. Защото е повече от ясно, че не става дума за икономическа изгода за България, а за бизнес и много политика.