Какви проекти за градската си среда ще развиват 36-те големи общини и откъде ще вземат парите за тях? Това са конкретните въпроси, на които трябва да отговорят интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Звучи общо, но успя да предизвика силни емоции почти навсякъде, където населението подочу накъде ще върви градът в следващите години. За какво всъщност става въпрос?

Плановете за развитие се отнасят до определени зони от градовете, чийто ремонт ще се финансира с европейски средства. Това трябва да включва всичко - от градския транспорт, училището и детската градина, през обществените и жилищните сгради, до всички пространства около тях. На по-локално ниво ремонтът на една улица вече няма да приключи просто с новия асфалт, за да бъде той разбит по друг повод, а едновременно ще се подменя цялата подземна инфраструктура, ще се подновяват тротоари, градинки, осветление и пр. И най-важното - в следващите пет години по ремонтираната улица няма да може да се копае, както често се случва сега. Освен ако общината не иска да връща европейските пари. В първоначалните идеи обаче стои реалната опасност бъдещото развитие да се изчерпи само с подмяната на плочките по тротоарите. Разбира се, не е лошо, но не е кой знае какво развитие. А веднъж определени, границите на зоните няма да могат да се променят за 10 г. след приключване на дейностите по проекта.



Всеки според чергата си



Проектите трябва да се подредят по важност, защото ясно е, че за всички ресурс няма. За някои от тях трябва да се търсят фирми или нисколихвени кредити. Става въпрос за проектите, които носят приходи. Има и друга опасност - общините да се разпрострат извън чергата си и да поискат пари за повече проекти, отколкото могат да съфинансират. По регламента на регионалното ведомство всеки град трябва да си избере три зони за въздействие - с висока обществена значимост, със социален характер и с потенциал за икономическо развитие. На практика няма ограничение за обхвата на зоните и така всеки квартал може да попадне в някоя от трите зони. Още повече че според указанията на регионалното ведомство община може да разработи повече от един план за градско развитие. Въпросът е, че трябва да осигури източниците на финансиране, включително и собственото си участие.

Има изисквания за проектите, които да се финансират във всяка от зоните. Обновяването на зелен парк в индустриалната зона не е сред проектите, които биха получили пари от Брюксел. Същото важи за райони с фамилни къщи, тъй като те трябва да отговарят на критериите за саниране (т.е. да са на минимум 3 етажа и с поне 6 апартамента). От разработените планове досега (не всички общини приключиха до крайния срок 23 септември) е ясно, че местните власти прилагат едни и същи принципи. Центърът на града заедно с най-близките улици и сгради винаги е зона с обществена значимост. Индустриалните периферни райони са с потенциал за икономическо развитие. Разликата е при зоните със социален характер. Някои градове включват тук проблемните си ромски махали, други - жилищни райони. Едно от изискванията тук е проектите да включват мерки за енергийна ефективност на сградите. След определянето на зоните втората стъпка е да се изготви списък на приоритетните проекти, които всеки град ще изпълнява. Макар все още да е рано да се говори за пари, някои кметства вече имат идея какъв ресурс ще поискат от оперативните програми. В Добрич заявиха 200 млн. лв., в Пловдив - 500 млн. лв., във Варна мечтаят за 800 млн. лв.



Пловдив

Пловдив е от големите градове, които в момента се представят твърде зле с европроектите. Одобрени са едва 13 проекта за общо 70 млн. лв., но реално усвоените пари са 6 млн. лв. На този фон 500-те млн. лв. по интегрирания план изглеждат сериозно предизвикателство. Не по-малко предизвикателство са самите проекти в плана - тунел под централната гара, който стига до Стария град и отпушва трафика през центъра, високотехнологичен парк в кв. Гладно поле, разходки с лодки по Марица. Една от циганските махали е вкарана в социалната зона за въздействие. Третата по големина циганска махала - Хаджи Хасан, където живеят и много българи, ще бъде облагородена - нови пространства между блоковете, градинки, озеленяване, ремонт на улиците и ново осветление. Махалата на практика се намира в центъра на Пловдив и в нея преобладават блоковете, което означава, че жилищата могат да се санират. В социалната зона усилията ще са съсредоточени именно върху обновяването на жилищата заедно с всичко, което може да превърне грозните панелни комплекси в по-уютно място.

Центърът на Пловдив ще развива дейности, свързани с културния туризъм и наследство, транспорт, инфраструктура, озеленяване, детски площадки и др. Остров Адата, сега обрасъл с растителност и свърталище на наркомани, ще продължи да е зелен (той попада и в Натура 2000), като ще стане по-достъпен. За индустриалната си зона градът ще разчита на бизнеса - повече проекти там ще се развиват с публично-частно партньорство.

Трите зони покриват едва 10% от територията на града. Въпреки че кметството твърди, че в тях живеят много хора, извън зоните за въздействие Пловдив оставя Стария град и една от най-големите ромски махали в страната - Столипиново.



Варна



Варна също ще оправя циганската си махала - Максуда, с европари. Тя попада в зоната с висока обществена значимост. Освен че е най-проблемен, ромският квартал е включен и заради два големи инфраструктурни проекта - втория мост над езерото, който да е алтернатива на Аспаруховия и бул. "Варна". Освен това общият устройствен план предвижда махалата за смесени многофункционални дейности. Това поставя въпроса какво се случва с ромите и къщите им. Управата твърди, че няма да ги изселва. Но все още никой не смее да каже на глас какво тогава ще ги прави.

Заедно с Максуда в зоната с обществената значимост попадат цялата централна градска част, част от острова под Аспаруховия мост, част от кв. "Аспарухово" (заедно с парка), Морската градина, пристанище Варна. Така се обхваща историческият градски център. Два морски квартала - "Владиславово" и голяма част от "Младост", попадат в социалната зона. Икономическата зона включва Западна промишлена зона, зона "Метро", предвидения терен за интермодален терминал и новите терени с производствени функции.



София

Очаква се София да получи най-големия ресурс за градско развитие. Планът, логично, е най-мащабен - обхваща 1/4 от града и толкова от живеещите. Въпреки това обхватът на зоните е крайно недостатъчен за столицата. Най-малкото: всички изследвани райони отговарят на изискванията да попаднат в икономическата и зоната с обществена значимост. Това поставя въпроси защо са избрани едни за сметка на другите. Социалната зона може да се определи еднозначно - голяма част от южните райони не отговарят на изискванията най-вече заради ниското фамилно строителство. Обаче планът оставя извън приоритетите квартали с ужасяваща инфраструктура (Манастирски ливади и пр.). Общинските съветници пък изключиха частите на "Дружба".

Индустриалната зона е разделена на две подзони. Зона "Изток" включва големи незастроени терени в близост до летището, магистрала "Тракия" и Околовръстното шосе. Това са Научно-производствена зона "Искър", Складовопроизводствена зона "Слатина", "Къро", "БАН 4-ти км", "7-и - 11-и км". Тук трябва да се издигне първият високотехнологичен парк у нас. Във втората зона "Север" са предложени НПЗ "Илиенци", НПЗ "Военна рампа" и "Задгаров район" - с преобладаващо предназначение за производствени и други бизнес дейности. 25 квартала попадат в зоните със социална значимост - това са най-вече западни и северни квартали плюс ромските "Факултета" и "Христо Ботев". В зоната с публично и обществено значими места логично влиза центърът и неочаквано - Студентският град. В това главният архитект Петър Диков видя "спасяването" на градчето, но не е ясно как. Тук попадат и Южният парк, и Борисовата градина.



ДРУГИТЕ

Велико Търново е избрал чист вариант на зоните - трите големи квартала - "Бузлуджа", "Зона В", Чолаковци са в социалната зона. В зоната за икономическо развитие са промишлените зони - Западна промишлена зона, Обслужващата зона северно от кв. "Бузлуджа", промишлената зона южно от ул. "Магистрална". С висока обществена значимост е старата централна част, кв. "Варуша", хълмът "Царевец". Все още не са ясни приоритетните проекти, които ще се развиват в старата столица.

Бизнесът в Добрич е поискал да има логистичен център в зоната с икономически потенциал, който ще се изгради чрез публично-частно партньорство. Добрич ще разработи проект за интегриран градски транспорт, за обновяване на парковете и общинския пазар, реконструкция на улиците в града. Около 40 км улици заедно с осветлението, междублоковите пространства ще се ремонтират след реконструкцията на 80 км водопроводна мрежа (проектът е за 115 млн. лв.).

В Русе зоната с обществена значимост освен в центъра, където са 80% от паметниците на културата в града, ще се развива към Дунав. Терените край брега са неблагоустроени и обликът на града не е обвързан с реката, пише в анализа на зоните. Тук са идентифицирани 19 проекта. Планират се 7 пешеходни зони, сред които улиците "Баба Тонка", "Александровска", "Славянска" и др. Изграждане на крайбрежен булевард (между хотел "Рига" и речната гара), както и облагородяване и социализация на пространството около хотела заедно с нов детски кът, са сред мерките, които планът чертае за речната зона. Младежкият парк ще се освети от нови лампи, ще се довърши бул. "Скобелев" и ще се ремонтира бул. "Борисова". Русе планира и четири подземни паркинга в центъра си, защото според анализа зоната е силно претоварена с коли и с недостатъчно добро ниво на транспорта. Сред приоритетните проекти са ремонт на училищата и детските градини, както и построяване на една нова градина.

Социалната зона в Русе включва няколко квартала - частите на "Родина", "Дружба". Мерките са стандартни - саниране, нови градинки. Планира се благоустрояване на пешеходна зона около ул. "Чипровци". Изграждане на шумозаглушителна стена край жп линията. Изграждане на център за настаняване от семеен тип, клуб за хора от трета възраст и социални жилища за роми. Планира се още пробив при един от супермаркетите в района, за да се отпуши тапата при сегашното кръгово кръстовище. В индустриалната зона ще се инвестира в инфраструктурата на русенския индустриален парк, ще се разширява пътят към Дунав мост (експертите отбелязват, че има регулационен план и проект за 4 ленти). Ще се изгражда интермодален терминал - довеждащ път и пътен възел бул. "България", като за него има три възможни варианта.



ИЗОСТАВАНЕ

13 общини изостават с плановете си за развитие заради краткия срок, в който трябваше да разработят документите, или заради забавяне в процедурите заради летните почивки. Сред тях са и големи общини като Стара Загора, която макар да е определила зоните си, не е минала обществените обсъждания. На Смолян пък планът е 8 странички, от които 7 са с картинки на зоните.