Преди месец прогнозирах, че европейският "банков съюз" ще стигне до под кривата круша, както и ланският пакт "Евро+", който щеше да е основа за нов "финансов съюз" в ЕС. Още тогава бе ясно, че никакъв "банков съюз" няма да има и че свадливата ни европейска общност отново е разделена на лагери с непримирими позиции. Лагерите са четири. Южният блок търси в "банковия съюз" пореден начин за подхранване на огънатите под бремето на трудносъбираем дълг трезори. Но спасителите от богатия Север, които трябва да платят сметката, този път около 1 трилион евро, знаят какво ни учи Спасителят: "Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак новото вино ще спука меховете и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят" (Марк 2:22). Според тях "банковият съюз" трябва първо да запуши дупките и да стегне юздите на банките, които ще спасява. Това значи да ги принуди да събират вересиите от неспособните да плащат длъжници, т.е. нова вълна от фирмени фалити, безработица и падащи доходи да залее и Юга на Стара Европа. "Локомотивите на Европа" - Германия и Франция - теглят в различни посоки.



Трети път са хванали страните,



които отказаха да влязат в еврозоната: Обединеното кралство, Дания и Швеция. Те нямат никакво намерение да плащат чужд дълг и стоят далеч от "банковия съюз", каквото и да значи той. По този трети път (засега) вървят източноевропейските страни, останали извън зоната на еврото - било защото те не го искат, било защото тях не ги пускат в зоната. Проблемът на страните в третия лагер е да си отварят очите на четири за решенията, които вземат в Брюксел и важат за всичките 27 страни. Целта на тази група е да спира всякакви мерки, които ограничават правото им на собствена парична политика, иначе валутите им ще бъдат повлечени от еврото. Та в разделения на три Евросъюз нито "фискален", нито "банков" съюз може да има. Само пореден



хлъзгав компромис по европейски



Точно такъв са постигнали миналия петък правителствените глави на 27-те след 10 часови прения в Брюксел. Разбира се, всеки от двамата лидери в спора за надзора го обяви за своя "победа" и за "важна крачка към единен европейски банков надзор", а в Лондон ББС го нарече "кръпка" (clout) и успокои британците, че той "няма да засегне Обединеното кралство". Щом и трите лагера в ЕС са доволни от компромиса,



значи нищо не е постигнато



освен гръмки слова, на които господа големите батковци са ненадминати майстори. Все пак е важно да видим поредното витиевато споразумение от нашата си позиция. "Банковият съюз" излиза от употреба. От догодина ще градим "единен надзорен механизъм" (SSM, ЕНМ, зевзеци вече го кръстиха BDSM; със същия плам през 2010 г. направихме European Banking Authority, EBA). За разликата между SSM и EBA има да драскат професорите. Какъв е този SSM, почват да дъвчат политиците. Аз го знам: травестит ("преоблякъл се Илия..."). За да си осигури френската любов, новият механизъм ще е "единен", ще доминира над "всички" банки в еврозоната, както иска мосю Оланд (Ф). Ама друг път, защото ще кара по плана на фрау Меркел (Г), в германски ред:



"първо проблемните, после - системните",



после ще видим. SSM почва да работи "веднага" (Ф), но не веднага (Г), а когато му напишат правила. Единният европейски банков регулатор (Ф) първо ще получи пълна власт да надзирава онези банки ("проблемните"), които искат капитал от Европейския стабилизационен механизъм (ESM). Та SSM да следи какво става с парите от ESM (Г). Едва тогава европейският орган ще изземе от националните власти и текущия надзор (Ф), но само върху т.нар. "системни" банки (Г), които работят в няколко държави едновременно и лесно "пренасят финансови зарази" от една страна в друга. И най-накрая, някой ден (Г), SSM ще поеме всички банки (Ф) от еврозоната, но ще надзирава "пряко" (Ф) проблемните и системните, а другите - "по диференциран начин" (Г) чрез националните надзорни органи. Главите на ЕС казаха, че "водеща" в SSM ще е Европейската централна банка (Ф), но SSM ще е "стриктно отделен от определянето на паричната политика" (Г). Кашата още повече се забърква в стремежа



SSM да включи нечленуващите в еврозоната



страни. "Ако искат". Правилно е - "доколкото искат". Възелът, в който се вплитат надзор върху трезорите с парична политика и финансиране за 1 трл. евро, уж в рамките на еврозоната, но и като част от финансите на целия Евросъюз, кара всяка страна да участва в SSM, за да пази кой как тегли чергата и да не пострада. Но едва ли някоя държава извън еврозоната ще приеме заради едното наблюдение да прехвърли неясно кому властта да контролира "нейните" банки незнайно по какви правила. За България такъв ход е двойно по-страшен, защото националният монетарен суверенитет бездруго е ограничен от валутния борд. Заради борда и защото сме вън от еврозоната, банките у нас не ползват нито цент рефинансиране. Ако централната банка бъде лишена от властта да иска от банките висока капиталова адекватност, да им налага тежки провизии, да ги следи и ограничава (пр. да не плащат дивиденти на банките майки, да не изнасят към тях паричните си авоари, да не поемат "вносен риск"...), нашите бездруго скромни (но нарастващи) спестявания ще се окажат изложени на безконтролен риск. Докато сме вън от еврозоната, нямаме друга защита за лева, освен собствения ни банков закон и надзор. И в неясни на никого европейски "механизми" не бива да участваме.