Пълното фиаско, което претърпя мажоритарността за краткия й път в българското изборно законодателство - в последните години я имаше само на вота през 2009 г. - се предугаждаше. Самото гласуване го илюстрира добре, а три години по-късно съдбата на т.нар. мажоритарни депутати затвърди извода, че подобна идея не може да вирее в нашето Народно събрание. Въпреки всички приказки за демократичността, за правото на избор и т.н., вотът показа, че се гласува партийно - ГЕРБ спечели 26 мажоритарни депутатски места, ДПС - 5. Социалистите - автори на текстовете, инициирани между другото от бившия президент Георги Първанов, си отбелязаха красив автогол като не успяха да вкарат мажоритарно не само най-яркия си представител Стефан Данаилов, но и никой друг.



Вината за изкривяването на мажоритарния вот



е на всички политически партии, не само на ГЕРБ. Първите капани са заложени още в закона, който между другото не разписа нищо различно за поведението на мажоритарните депутати след избирането им. Просто се очакваше те да станат някак по-разпознаваеми не само в НС, но по родните си места. За зла врага именно в това ГЕРБ не успя. Голяма част от "мажоритарните" се вляха в анонимните редици на герберите, макар и с изключения. Но не в това е най-големият проблем. Кратък преглед на състава на избраните показва, че волята на гласоподавателя е подменена до голяма степен, тъй като осмина от общо 31-те мажоритарни парламентаристи вече не са депутати, а Цецка Цачева, макар и по силата на задълженията си като председател на парламента, е далеч от това да защитава интересите на съгражданите си от Плевен и региона.

Оказва се, че мажоритарният списък на ГЕРБ е трамплин за по-големи висоти в кариерата - трима от избраните станаха министри - Божидар Димитров, Цветан Цветанов, а със закъснение и Делян Добрев. От списъка произлязоха още, освен споменатата Цецка Цачева, един шеф на Здравната каса - Пламен Цеков, и един бъдещ конституционен съдия - Анастас Анастасов. Председателят на комисията по европейски въпроси Моника Ханс-Панайотова пък стяга куфарите за Страсбург, където ще става евродепутат. И ако изключим тези и някои фигури, станали популярни по друга линия, като напусналия Николай Коцев с неговото прозрение, че сме се освободили от турско робство преди 500 години, и днес има такива, за които малцина знаят, че ги представляват персонално. Чували ли сте например за Красимир Петров, за Иван Колев, Иван Иванов или Румен Иванов? Напусна между другото и един ДПС мажоритарно избран депутат - Георги Колев, който предпочете научната кариера пред депутатстването. Друг виден, или по-точно най-видният представител на движението - Ахмед Доган, също влезе в НС като мажоритарен, което е още един, макар и малък шамар върху мажоритарността. Надали неговите избиратели са гласували за него, за да стане най-големият отсъстващ в няколко парламента, нали?

Друг подводен камък беше заложен още със законово решаване на казуса какво става, когато така избран народен представител напусне парламента. В абсолютно противоречие с обявеното намерение за мажоритарност на мястото му влиза следващият от партийната листа. Правилният отговор - нови избори в района, беше отхвърлен като вариант още при приемането на закона. Парадоксално е, че от ГЕРБ, които изключиха от новия Изборен кодекс този мажоритарен избор, са прави, макар че те най-много спечелиха от него. Те обаче много добре знаят, че след един мандат в управлението



нямат никакви гаранции,



че ще се повтори същото гласуване в тяхна полза.

Управляващите обаче оставиха едно друго средство за достигане на демокрацията в изборния процес - т.нар. преференция. Досега тя не е сработвала нито веднъж на практика, макар на няколко пъти отделни кандидати да успяха да прескочат прага. Те обаче най-често бяха водачите на листите, с което не се постигна реално разместване на избраните кандидати. Да не говорим, че при въвеждането й преди години, между другото пак по идея на БСП, мнозина техни избиратели - предимно по селата, не отидоха до урните, "за да не объркат нещо с онова, дето трябва да се отбелязва". Под въпрос е дали сегашният праг от 9 процента ще проработи, но това никак не е изключено. Все пак на последните европейски избори двама кандидати минаха праг дори от 15% - но пак бяха водачи.

Мажоритарният вот беше въведен освен с рекламна за БСП цел и заради кривите им сметки - да се компенсира част от недостатъците на пропорционалната система. Това че не сработи обаче не е само по вина на избирателите, които така или иначе гласуваха за партията и толкова. Какво мажоритарно има в посочен от българска партия кандидат? Въпросът е реторичен. Какво обаче не ни достига за истинска мажоритарност? Воля на законодателя най-вече и малко повече заинтересованост от страна на гласуващите. Достатъчно е по отношение на преференцията да се свали до минимум прагът, а за мажоритарните депутати, ако такива изобщо отново бъдат записани в изборното законодателство, да се предвидят малко по-строги санкции при напускане, нови избори и съответно може би малко повече задължения по отношение на жителите в избирателния си район - например дори и по-чести срещи. И задължително възможност същите тези хора да ги отзовават, разбира се, в много сложен порядък. Както и задължение за отчет на свършеното и на похарчените пари за работата им и т.н. Това вече



сигурно ще промени отношението



както на избирателите, така и на желаещите да седят в пленарната зала и тогава може би ще видим бленуваното от години състезание на лица и идеи, а не просто на партийни символи с често анонимни фигури или пък такива, които са втръснали от дефилетата си по телевизиите. Тогава надали Иван Петров и Петър Иванов изобщо ще се пробват да станат депутати. Трябва нов преглед и на предвидената по закон, но неосъществила се никога възможност за избор на независими депутати, но това е друга тема.

Докато обаче тази мажоритарност е партийно зависима, ефектът ще бъде абсолютно същият - все ще гласуваме за партии и коалиции, без оглед на това кой влиза в листите, кой ги представлява и става ли за тази работа. Ще се доверяваме все така на партийната върхушка или само на лидера, които редят списъците, и то не по заслуги или умения, а най-често по вътрешно-партийни линии или пък по имуществен ценз, както пролича от състава на групата на ГЕРБ в новото НС. Все критерии, които не работят в полза на избирателя, а най-често срещу него.