Адвокатът Джон Шарбро ще представлява ищците по колективния съдебен иск срещу 12 от най-големите световни банки. |
Колективният съдебен иск, подаден във федерален съд в Ню Йорк, е поредният срещу най-големите световни банки заради измамите с LIBOR. Преди месец подобни дела заведоха градските власти в няколко американски града, малки банки и индивидуални клиенти, които също смятат, че са понесли значителни загуби заради манипулирането на междубанковата лихва.
Скандалът, завихрил се около LIBOR, прикова общественото внимание през лятото, когато британската банка
"Барклис" призна, че е манипулирала лихвата,
и се съгласи на извънсъдебно споразумение с регулаторните органи в САЩ и Великобритания на стойност 453 млн. долара. Другите банки, които участват в определянето на LIBOR, сред които са "Джей Пи Морган", "Ю Би Ес", "Ситигруп" и HSBC, разкриха, че сътрудничат на продължаващото разследване. Очаква се да бъдат постигнати още извънсъдебни споразумения, твърди в. "Хъфингтън пост".
Референтната междубанкова лихва LIBOR (London InterВank Offered Rate) се определя в 10 валути от Асоциацията на британските банкери. LIBOR се изчислява всеки работен ден от 1986 г. насам. Асоциацията на британските банкери определя лихвата въз основа на данни, предоставени й от специално подбрани банки за това колко им струва да заемат пари от други финансови институции за определен период от време и в дадена валута. Данните се събират и обобщават, като се взима средната стойност от предоставената от банките информация. LIBOR участва при формирането на условията, при които банките взаимно си отпускат кредити. LIBOR се използва за определяне и на лихвите на редица финансови продукти - от потребителски кредити до ипотеки, както и при сключването на сделки на световния финансов пазар, чийто обем достига 360 трилиона долара. В момента 12 от най-големите световни банки са разследвани заради подозрения, че в продължение на години са манипулирали LIBOR, за да увеличат печалбите си, като са
предоставяли нереални данни
В съдебния иск, заведен от собствениците на имоти в САЩ начело с пенсионерката Ани Бел Адамс, се казва, че банките, които определят нивото на шестмесечния LIBOR в американски долари, последователно и умишлено се повишава стойността му в първия работен ден на всеки месец в периода между 2000 г. и 2009 г. Това са дните, които банките използват при определянето на лихвите по ипотеки с плаваща лихва. Тъй като стойността на LIBOR в тези дни е по-висока заради манипулациите, то собствениците на жилища са били принудени да плащат доста повече от реалните си задължения, се казва в съдебния им иск. Главната ищца Адамс например е загубила дома си, тъй като не е можела да плаща вноските по ипотечния си кредит за имота. Щателна проверка на стойностите на шестмесечния LIBOR за американски долари от 2000 г. до 2001 г. "показва необяснимо увеличаване на лихвата в първия работен ден на всеки месец," се казва в иска и се добавя, че подобни промени се появяват до февруари 2009 г. Банките отказват да коментират тези необясними промени в лихвените проценти.
Хиляди американци може да се присъединят
към подадения вече колективен съдебен иск, твърди адвокатът Джон Шарбро от щата Алабама, който се е заел да защитава интересите на ищците. Само в периода между 2005 и 2009 г. финансовите институции в САЩ са отпуснали около 900 000 ипотечни кредити с плаваща лихва, определяна на базата на LIBOR, според Службата за валутен контрол.
В съдебния иск не е уточнена стойността на щетите, които ищците са понесли в резултат на манипулациите на LIBOR, но те твърдят, че банките - ответници по делото, са "спечелили неправомерно стотици милиони, ако не и милиарди долари" чрез измами на клиентите си, собственици на жилища, закупени с ипотечни заеми. Според адвокат Джон Шарбро клиент на банка, взел ипотечен заем с лихва, определяна от LIBOR, е платил допълнително средно годишно около 300 долара в резултат на предполагаемия заговор за манипулации на лихвата.
Повечето от съдебните дела, заведени срещу банките досега, са от лица и организации (най-често кредитори), чиито инвестиции се увеличават или намаляват в синхрон със стойностите на LIBOR. Те твърдят, че са загубили пари, когато стойностите на лихвения процент са били занижени по време на финансовата криза. В случая със собствениците на жилища, които са кредитополучатели обаче, случаят е обратен - те са загубили пари в резултат на редовното завишаване на LIBOR от 2000 г. насам.