:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,340,408
Активни 82
Страници 10,402
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Тетрадката на мечтите

Димитри Иванов
РЕЗЮМЕ

Човек жалее за: (1) Онова, което е било. (2) Онова, което не е било, но е можело да бъде. (3) Онова, което нито е било, нито е можело да бъде?

- Първото: Едно време беше по-хубаво. Ако си по-умен: Беше лошо, но беше хубаво, щото тогава бях млад.

- Второто: Ех, аз едно време да бях направил не както направих, а иначе, по-хубаво щеше да стане! Смешно.

- Третото е най-смешното. Да ти е мъчно за нещо, което нито е станало, нито е можело да стане.

В това писмо ще стане дума за третото. За фантазиите. И за най-хубавата професия, ако някога са ви питали "Ти какъв/ва искаш да станеш, като пораснеш?" Аз исках да стана дресьор на плъхове.

Край на резюмето.



Много книги и хартия са се натрупали вкъщи и ги изхвърлям ден подир ден, малко по малко, понеже преглеждам, каквото изхвърлям. Така попаднах на тетрадката на моите мечти и я прегледах, преди да я изхвърля.

Едновремешна ученическа тетрадка от само 10 листа. На кориците: "Одобрено от Министерство на просвещението", портретите на Ботев и Левски и марка "Сам Патак". Знаех за Ботев и Левски. Но Сам Патак? Що е то?

- Не "то", а "той" - засмя се баща ми. - Самуел Патак се казва. Ще му кажа, че се интересуваш; ще се зарадва. Той иска хората да се интересуват какво произвежда. В Белово прави хартия; и тоалетна иска. Вестниците му пречат.

- Що му пречат вестниците, а радиото не му пречи (тогава нямаше телевизия).

- Помисли.

Мислих, мислих, много мислих. Когато измислих, нашите ми казаха "Браво!"

В тоалетната в Брюксел имаше тоалетна хартия и на връщане носехме много рула. Когато свършиха - нарязани на правоъгълници стари вестници, окачени на пирон в тоалетната, а в нужника в село Катуница на ченгел. Там чичо Ваньо Каблешков имаше чифлик и казваше: "Прибирам този вестник за задни цели". И това не го разбирах, уж разбирах какво е да правиш нещо със задна цел. В клозетите на българските влакове - нито тоалетна хартия, нито вестници на ченгел; само табелка, че е "streng verboten" да ходиш по нужда, когато влакът е спрял на гара.

Имаше и тетрадки "Сам Патак", от 40 страници; те бяха за "големите" ученици и се казваха "панайотки". На техните корици освен марката "Сам Патак" бяха двата панайота - Панайот Хитов и Панайот Волов. Те бяха за "големите", които скоро щяха да носят фуражки с марка "Придворен доставчик" от вътрешната страна. Сега има тетрадки за ученици с певици с цици; сигурно такава щях да си купя, но тогава нямаше; тетрадката, в която съм рисувал моите мечти, е от 10 страници и е с Ботев и Левски и първото мое съчинение. Заглавие: "Как прекарах лятната ваканция". Текст: "През лятната ваканция беше хубаво, понеже ние много играехме, но после ние пак тръгнахме на училище." Точка. Край на съчинението. Учителката ми завъртяла двойка. Добра жена беше, искала е да ми внуши да не съм толкова лаконичен. Не блестях в смятането и геометрията, но ги предпочитах, понеже беше честно: решиш трите задачи - 6, решиш две - 4, решиш една - 2. Най-мразех съчинение да пиша. Но животът ми се присмя; и сега, когато ми кажат по телефона "Какво правиш?", казвам "Пиша си съчинението".

Госпожата проверяваше дали няма откъснати страници в нашите тетрадки; това личи, когато тетрадката е 10 листа. Понеже не можех да откъсна страницата със "Слаб-2", аз си купих нова тетрадка от книжарничката срещу училището, а тази си я носех в ученическата чанта и в нея си рисувах мечтите зад гърба на госпожата, която казваше на нашите, че не съм лошо дете, но съм много разсеян.

По радиото казваха "Кавеко пише леко". "Монблан" и "Кавеко" бяха със златен писец с иридиев връх. Такива писалки имаше в книжарницата на ул."Граф Игнатиев" в София; там залепяхме носове на витрината и ги гледахме. На мен ми се смееха, понеже "по брюкселски" им казвах "порт-плюм-резервоар" и "стило", но както и да ги наричахме, те ни харесваха. В книжарничката срещу училището имаше само дървени перодръжки с железни писци марка "Любен Каравелов", но пък имаше два вида бомбички - "жабешки" и "кучешки".

Жабешката, като й запалиш фитила и я метнеш в училищния двор, тя - Пат! насам, Пат! натам - отскача като жаба десетина пъти насам-натам и момиченцата пищят. Кучешката бомбичка е пълна с камъчета, които се разлитат като сачми. Когато станахме "големи" и вече пишехме на панайотки, ние си носехме кучешка бомбичка в джоба. Хладнокръвно изчакваш кучето да стигне на крачка-две от теб и едновременно с двете ръце: лявата ръка с лакътя пред лицето да не ти извадят очите летящите камъчета, с дясната - фрас! бомбичката в земята пред кучето и кучето в шок и ужас (Shock and Awe като в по-късната US военна доктрина). Боби така защити момиченцето, което изпращаше и стана герой. Аз почнах усилено да изпращам момиченца, но не ни нападна куче и не станах герой. После с Боби тръгнахме за кучета, но кучетата бягат и не можем да ги гоним около училището.

В училището всеки си имаше шкафче да си остави обувките и да си обуе терлиците. Момиченцата, глупави, имаха чехлички, а ние, момчетата по терлици, можехме да се засилваме и да се пързаляме по паркета и паркетът ставаше много лъскав, след като го намажеха с восък. Славчо не се пързаляше, понеже той беше сираче от приюта срещу нас и му се караха, че си протрива терлиците, но аз му дадох моите, излъгах нашите, че съм ги загубил, получих нови. Славчо ми беше приятел и вкъщи заедно обядваме и си пишехме домашните.

Парадната униформа на нашето софийско училище беше носия на шопче чернодрешковче - черна абичка с бял гайтан. Славчо нямаше униформа. На манифестацията на 24 май Славчо и другите бедни деца без униформи вървяха отзад, пред тях децата с униформи, отпред аз със знамето на първоначално училище "Св. Седмочисленици". Да не мислите, че е хубаво да си знаменосец. Само хамалогия. И ти изкарват прякор "байрактаря". Докато се строим за манифестацията, всички тичат и се гонят по двора, пък аз като истукан със знамето, преди да тръгнем и да му втъкна дръжката в джобчето на широката кожена презрамка.

През едно голямо междучасие ни строиха в училищния двор и едни хора почнаха да ни оглеждат. Думата "кастинг" тогава я нямаше, но аз пак кутсузлия, мен избраха. Другите деца играят, а аз да отида да си облека носията. Снимаха ме, после излезе календар. На календара имаше корона, под нея трикольорна лента и надпис "Царство България". Под лентата царчето Симеончо и сестра му. Около тях четири деца: момиченце в македонска носия, аз в шопска, едно тракийче и едно добруджанче.

Яд ме беше на Симеончо, че не се родил по-късно, когато бяхме ученици. Щото той като се родил, на всички ученици в царството им завишили бележките с една единица и отличниците преминали в по-горен клас не с шест, а със седем. И нито един "оставач", нито едно "Слаб 2" в Царство България, щото двойките станали тройки. Колко Хубаво.

Хубаво беше нашето училище със слънчевия часовник на фасадата на училището; сянката на неподвижната стрелка падаше върху цифрите около голям червен петел. Бомбите разрушиха училището, сега там е Спортната палата. През бомбардировките също беше хубаво, понеже нямаше училище и беше интересно. Нощем, когато ни бомбардираха англичаните - феерия - лъчите на прожекторите осветяваха облаците. Денем, когато американците: Дум! Дум!, понеже те не пускаха английски запалителни бомби, дето най-много да запалят тавана, а тежки фугасни, пробиващи железобетонните плочи между етажите, преди да гръмнат. Не знам кой пускаше от небето "порт-плюм-резервоар". Славчо намери такава. Когато поиска да й види писеца, тя гръмна. Не му извади очите, но му откъсна палеца и показалеца на дясната ръка.

В моята тетрадка на мечтите след лошото мое съчинение има хубаво нарисуван плъх. Цар плъх и мишоците ми бяха приятели. Най-смешното беше, че двама от тях се казваха Мишо. Приятелки ми бяха и балерините от балета "Лешникотрошачката". Балетмайсторът Анастас Петров беше наш варненски семеен приятел и аз стоях зад кулисите и ги гледах как танцуват по музиката на Чайковски. Приказката я знаех, понеже с гувернантката ми немкиня четяхме приказките на Хофман.

Вкъщи имаше илюстровани чужди списания и аз съзерцавах автомобилите, както бях съзерцавал хубавите "порт-плюм-резервоар". В едно списание пишеше как един искал да обучи плъховете да откриват експлозиви, понеже плъховете превъзхождали кучетата по обоняние и по интелигентност. Мечтата ми беше:

Тръгвам аз по света с един самоходен караван 6X6. Всичко бях измислил. Зад мен - клетките с плъховете, които аз съм опитомил и обучил, зад тях консерви желирано пиле, понеже тях най обичах, резервоари с вода и гориво, тоалетна хартия и душ-кабинка за мен. Също за Славчо и Боби, понеже сам ще ми е скучно. Като в Хофманова приказка на Славчо ръката му се е възстановила; той пак има палец и показалец. И тримата имаме по две порт-плюм-резервоар със златни писци - една Монблан и една Кавеко. Отваряме клетките, дресираните плъхове плъзват навсякъде, откриват всички пехотни и други мини, всички касетъчни бомбички, които убиват деца или ги оставят инвалиди на патерици, откриват и писалките като онази, която откъсна палеца и показалеца на Славчо. Ние тримата приятели имаме най-хубавата професия. И сме герои. Естествено; аз съм главният герой, понеже аз съм носил знамето и съм обучил плъховете. От цял свят искат да ме снимат за календари, но аз презрително отказвам. Или ще е по-добре Боби и Славчо да обясняват, че аз съм твърде важен и велик, за да ме снимат за календари? Това беше проблемът в моята мечта.

В моята тетрадка на мечтите след хубаво нарисувания плъх има и други мечти, но за тях друг път. Знаете, че "Татко ще ми купи колело, само че друг път".

Jusautor DI copyright
275
40736
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
275
 Видими 
23 Октомври 2012 19:20
Бачи Мити - както винаги
23 Октомври 2012 19:34
Бях забравил всичко това, както и вие наверно. А Димитри ни го припомни. А някои няма какво да си спомнят - и не ми е жал за тях.
23 Октомври 2012 19:38
Страхотна "писаница"! Миналото и мечтите обикновено са красиви. Благодаря!
23 Октомври 2012 19:43
Много хубаво написано. Чете се с удоволствие.
23 Октомври 2012 19:57
Мдам.
Темата за болницата в Девин е доста по-интересна.
23 Октомври 2012 20:03
.
23 Октомври 2012 20:13
Малкия принц!Майсторе!
23 Октомври 2012 20:19
Ето знаменитата постановка на Григорович на "Лешникотрошачката" с Екатерина Максимова и Владимир Василиев. Там в началото се появява една игра, изчаквате, изключвате я и се наслаждавате. Натисни тук

Все се чудя кой е превел "Щелкунчик" Nußknacker с такава безобразно дълга дума, при това в женски род - леш-ни-ко-тро-шач-ка - да ти се строши езикът, докато я произнесеш
А що се отнася до тоалетната хартия, спомням си как в юношеските си години по времето на соца, когато тоалетната хартия беше рядък лукс, четох книгата на Елиас Канети, в която разказваше спомените си от своето детство в Русчук в началото на ХХ в. и как след това заминали за Манчестър, били много бедни и двамата с брат му си играели в дългия коридор на квартирата с рула тоалетна хартия. И някъде май в "Сбогом на оръжията" Хемингуей споменава, че по време на ПСВ на американските войници раздавали тоалетна хартия.
23 Октомври 2012 20:20
Браво на Джимо
Добре, че ни припомни за такива чудни изобретения като химилаки-касетъчни бомби. Тук при огромно усърдие може да оправдаем ангосаксите, че така ще унищожат живата сила на противниковата войска. Но англосаксите в Ирак пускаха касетъчни бомби с формата на детски бонбони и детски играчки. С ясната цел да убиват деца!
И после имат наглостта да критикуват Сирия и Русия за използването на "нормални" касетъчни бомби които имат за цел унищожаване на живата сила на противника. Тези "руските" касетъчни бомби са просто едни умалени бомби, не са направени с ясната цел да убиват деца!

23 Октомври 2012 20:22
Яд ме беше на Симеончо, че не се родил по-късно, когато бяхме ученици. Щото той като се родил, на всички ученици в царството им завишили бележките с една единица и отличниците преминали в по-горен клас не с шест, а със седем. И нито един "оставач", нито едно "Слаб 2" в Царство България, щото двойките станали тройки. Колко Хубаво...
И оттам насетне, колко много тройкаджиии! Все на негов гръб.
23 Октомври 2012 20:28
ДИ, тоз път съм ничком, плашмя викат руснаците. Как викат англичаните не знам, ти знаеш. Пък те може и да нямат навик така да се кланят.
23 Октомври 2012 20:35




http://bit.ly/RgRVn3
http://bit.ly/XGcrPf
http://bit.ly/Tn1bZn
23 Октомври 2012 20:38
Тук при огромно усърдие може да оправдаем ангосаксите, че така ще унищожат живата сила на противниковата войска. Но англосаксите в Ирак пускаха касетъчни бомби с формата на детски бонбони и детски играчки. С ясната цел да убиват деца!


ЗИПо днес изобщо не си го затварял откак си излезнал от кенефа.
23 Октомври 2012 20:45
.
23 Октомври 2012 20:45
Аз исках да стана дресьор на плъхове.

Аз сега искам да стана дресьор на плъхове, че са се наплодили всякакви. А някога исках да стана боклукчия - тъкмо се бяха появили боклукчийките "MAN" и персоналут гордо се возеше на задната дъска. За писмото
23 Октомври 2012 20:46
Не знам кой пускаше от небето "порт-плюм-резервоар". Славчо намери такава. Когато поиска да й види писеца, тя гръмна. Не му извади очите, но му откъсна палеца и показалеца на дясната ръка.

Но вероятно се досещаш. И трябва да го кажеш, тази срамна история не трябва да се забравя.
Мерси че ми припомни детските мечи, мойте не бяха толкова героични но и сега си ги харесвам.
23 Октомври 2012 20:51
антиНАТО-вска (в този смисъл и анти-българска



23 Октомври 2012 20:52
Мхм..ич не трябва да се забравят срамните истории. Само не знам кой е събирал парашутчетата на тези писалки.
23 Октомври 2012 20:56
.
23 Октомври 2012 21:00
Както винаги - на ниво .
Човек жалее за: (1) Онова, което е било. (2) Онова, което не е било, но е можело да бъде. (3) Онова, което нито е било, нито е можело да бъде?
Това ме подсети за това : Все повече неща правим за последен път и все по-малко за първи ...С възрастта забравяме мечтите , забравяме да мечтаем за невъзможното ....а е хубаво винаги да пазим нещо детско в себе си (не става дума за вдетиняване ).
23 Октомври 2012 21:00
.
23 Октомври 2012 21:12
Аз почнах усилено да изпращам момиченца, но не ни нападна куче и не станах герой. После с Боби тръгнахме за кучета, но кучетата бягат и не можем да ги гоним около училището.


Сега разбирам колко ми е провървяло, че не съм разчитал на кучета за огерояването си. Пък и момиченцата в нашето училище се изпращаха сами, на ята по седем- осем. Не зная как се подбираха, но последни оставаха все онези, които не будеха никакви рицарски чувства. Може би затова мечтаех да спася всичките вкупом, още пред вратата на училището, от насилници.
Нямам много впечатления от самото сражение, спомням си най- вече, че разпръснах сам- самичък двете дузини нападатели...
може и да са били с един- двама по- малко, човек няма време за броене, при такава битка. Просто удря. Най- свирепите просва на земята за часове, неколцина бягат, останалите се предават. Както обикновено...
но винаги ще помня радостта на спасените момиченца. Благодарността им, горещото им желание да станат мои робини доживот, великодушието си да ги освободя от дълга към мене. За което изобщо не съжалявам


23 Октомври 2012 21:14
Много хубаво писмо

И аз като алгебриста исках да стана боклукчия, защото се возиш отзад на камиона, отверме на време закачаш една кофа и натискаш гордо ръчката, после пак се возиш!

В първи клас, след молива пишехме с перодръжка и мастилница. Някои имаха advanced мастилници, които като ги обърнеш не се изливаха и не трябваше да бършеш чина После писалки, аз и почти всички останали имахме такива писалки, с които се омазваш докато я напълниш, а после се излива докато пишеш. Един съученик имаше "Паркер" - завиждахме му. После дойде ерата на химикалките, колко бях горд, когато ми донесоха от Унгария химикалки BIC!!!!!!!

Тетрадка на мечтите съм си нямал, защото майка след всяка учебна година стриктно ме караше да занеса всичко на вторични суровини, но наскоро намерих писмо в една нейна кутия, което съм писал във втори или трети клас до дядо Мраз: "Мили дядо Мраз донеси ми футболна топка, ама кожена"

Така и не съм станал Стоичков
23 Октомври 2012 21:15
- и Мишел Константен можело да бъде там и да пострада, но му се разминало. Късмет. Отишъл във Франция и станал прочут актьор.


Парашутиран бил Мишока Хохлов-Константен по цяла Франция след раждането си в Boulogne-Billancourt? Ашколсун на майка му, евала на баща му! Хъъ.. (Тодор Колев, б. Д.)

...А ДИ си е голям малък принц, дори ЛЖ не бе баш такава. Аферим и т.н.
23 Октомври 2012 21:16
Boatswain Spyder 23 Октомври 2012 21:00
демокрад, ето:
Организация Североатлантического договора Материал из Википедии — свободной энциклопедии
пятое расширение 29 марта 2004 Болгария

Ето ти и на тебе, същото, с по-ранна дата:
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Падане на България под османска власт 1371-1396/1422
1393 г. — пада Търновското царство
23 Октомври 2012 21:21
Господи, колко мъка има по тоя свят. А всичко се намира толкова лесно, не е нужно да ровиш в дебелите книги. Ето това измисли англосаксонския "гений". С това убиваше хиляди и хиляди деца в Ирак. Ето с такива касетъчни бомбички..... Това дори на Хитлер май не му е било хрумнало....
Натисни тук

23 Октомври 2012 21:28




Имаше един интересен (и хубав) грузински роман-"Дата Туташхиа" , та там се описва как се дресират плъхове канибали.
23 Октомври 2012 21:29
anti-personnel bomblets


Ми, с червен задник и чугун в главата колко му е да се привидят на човек детски играчки вместо бомби... при това за избиване на деца...
23 Октомври 2012 21:29
.
23 Октомври 2012 21:32
По принцип - бомби- играчки са пускани НАД ГЕРМАНИЯ!
То е ясно защо - защото немските дечица, са от малки фашистчета!
Не знам ,да има официални данни за пускани такива бомби над България ...

Ми, с червен задник и чугун в главата колко му е да се привидят на човек детски играчки вместо бомби... при това за избиване на деца...

За това пише, според мене - Гьобелс .. но щом е ясно, че е червен .. червен да е!
Комуняга?! .. и Гроссадмирал Дьониц - и той??!
Комуне??! ...
23 Октомври 2012 21:33
Че реднеците са малоумни то е ясно, но след като вече по-умни хора от тях са им казали, че тези бомби приличат на детски играчки и те продълажаваха да ги хвърлят значи са искали да убиват деца! Не може да е друго яче. Някои от тези бомбички са лапани от дечицата и са гръмвали в устите им. Това само англосаксонски варвари могат да измислят!
23 Октомври 2012 21:34


Сакън ЗИП-е , недей накърнява верноподаническите чувства на демосратиата.

Впрочем, този спор вече мина по Форума във връзка с паметника на американските пилоти.
23 Октомври 2012 21:35
отверме на време закачаш една кофа и натискаш гордо ръчката, после пак се возиш!

Цанев, не за тия с ръчката бе, човек. За старите, в които се изсипваха дървени сандъци със сгурия и се въртеше нещо вътре. Май че беше по времето, когато умря Сталин, щото баба ми плачеше ..
23 Октомври 2012 21:36
По наше време тетрадки "Сам Патак" нямаше. Уж те е мак толкова по късно от ДИ ма нямаше и толкоз.
Когато ни потрябваше нова тетрадка си копувахме от книжарничката на Бай Чуло. Имаше страхотни екзотики при него, на тема тетрадки.
Най-интересни ни бяха едни карирани по смятане. Отпред Симеон Велики, отзад марша : "Над Босфора шум се вдига ..." текста и нотите даже.
Имахме си един Стефан. Викахме му Стефан дебелия. Той отбираше от ноти, щото свиреше на пяно. Та разучил той марша и в едно междучасие ни го изпя.
Един обаче го наколадил на дружиннта (от "Септемврийче" Та стана една , мътна и кървава. Едва не го изключиха от организацията. Разбрахме, че марша бил забранен, като фашистки. Пък втората година в казармата го разучавахме и с него отивахме на баня под строй . Вече не беше "фашистки", а "патриотичен" марш.
Бай Чуло си имаше син. Викахме му "На бай Чуло дамазлъка". Постоянно киснеше в книжарничката. Според нас не беше много наред с пипето. Но...
В днешното ново време ,стана депутат от СДС във Великото Народно Събрание.
Та такива ми ти работи с детските спомени и
23 Октомври 2012 21:37
П.П. ако ще ми искате данни- няма да ви давам.. просто ме мързи да го търся Дьониц ..
пък и е ясен- гроссадмиралът - с червен задник отвсякъде и путинофил- какво да го четем!
.. но пък мога да ви дам за бомбандировките над Хамбург и Дрезден ..
и за избиването на децата в Дрезден пише .. къде ли не чугунените червени глави- комунетата са писали и са давали данни ..
и за обстрела с картечници на Дупница .. януари 1944 ... и за това мога ей сега да ви понапиша ..
23 Октомври 2012 21:49
Човек жалее за: (1) Онова, което е било. (2) Онова, което не е било, но е можело да бъде. (3) Онова, което нито е било, нито е можело да бъде?

Този път ДИ спрях до тук.За първи път ми се случва.

Е, сигурен съм - имало е защо да чета нататък, но ...аз жалея за едно, че децата ми не са и няма да могат да изпитат "онова, което е било, и другото, което е можело да бъде, а не е било"!
Отидоха там, където всичко е било и може да бъде!
Уви, дори и това го преживявам, но не разбирам и се опитвам да съчувствам /по често ги попържам/ на тези, за които ...нищо не е било!
Но тях ги няма в резюмето, затова, ще прескоча и изложението.
Ми - случва се.
23 Октомври 2012 21:52
.
23 Октомври 2012 21:55
Боцмане, оди се пери, как не те домързя да напишеш толкова дълъг и глупав ферман
23 Октомври 2012 21:56
Симчо, ще ми обясниш ли кой със всичкият си ще прави играчки за да ги пуска от 3 км? Опитвал ли си да пуснеш луксозна писалка от третия етаж например? И в какви количества трябва да се пускат и произвеждат за да има поразяващ ефект? Омразните англосакси и отвъдокенските шейтани, дето гонят само печалба и ефективност, по какви съображения ще създават производство на подобно оръжие. Защото трябва организация, доставки, дизайн, тестове, приспособления по самолетите (писалките изобщо не падат като бомбите и плюшените мечета - интересно как точно се целят)... Интересни са и целите които постигат! Омраза, наплашване на населението, опазване на бомбардираните територии от мародери.... Ама, сякаш на страната на противника воюват и сякаш нямат намерение да печелят войната...

Като казах за противника, сещате ли се чия пропагандна машина има нужда от бомби играчки

23 Октомври 2012 21:57
Поредната крайно претенциозна дописка, която трябва да ни внуши колко сме незначителни в сравнение с автора. Мерси, ще кажа аз.
23 Октомври 2012 22:04
И аз като алгебриста исках да стана боклукчия,

Всички искахме, но само на Вълка му се отвори парашута.

Искахме и пожарникари да станем, явно още тогава сме усещали какви широки перспективи има тази професия.
23 Октомври 2012 22:07
.
23 Октомври 2012 22:09
Поредната крайно претенциозна дописка, която трябва да ни внуши колко сме незначителни в сравнение с автора.

Не съм съгласен. Дописката не е претенциозна, тя е елементарно заиграване с носталгията по отдавна отминалото детство, нещо като "cover" на "Детство мое". Ефикасен, макар и евтин трик.
Любопитно защо никой не е обърнал внимание на въведението, там, където се говори за "третия тип".
23 Октомври 2012 22:20
Участието на БГ в престъпната шайка "нато" е мизерен и временен епизод, изцяло против интерсите на страната. Няма абсолютно никакво значение, кои и колко продажни/купени власти са искали това участие. Никога не е поствяно на допитване. Никога. Никой педерас не може да се крие зад гърба на хората.
23 Октомври 2012 22:23
Като казах за противника, сещате ли се чия пропагандна машина има нужда от бомби играчки

Червената??! ..
...щото Гроссадмирал Дьониц- червен, та червен ..!
Па и Доктор Гьобелс .. и той - червен отвсякъде ...! И путинофил освен това ...
А с каква ли цел стрелят, над Дупница с картечници ... па и едно дете удрят, според книгата на Румен Руменин ..
А пък Багрянов си пише в Дневника - "варварски бомбандировки" ...
щото и той червен ..
ка щяло да не - червен отвсякъде ..! .. Багрянов - ами той е креатура на Станишев и Доган!
Интересни са и целите които постигат! Омраза, наплашване на населението, опазване на бомбардираните територии от мародери.... Ама, сякаш на страната на противника воюват и сякаш нямат намерение да печелят войната...

Да бе .. а защо ли разстрелват пленници- в Нормандия .. например 17 годишни пленени военнослужещи от 12-а танкова?!
каква им е целта ..
в Маркет Гардън само месец след това , 9-а и 10-а танкови, при съотношение 3:1 в полза на Монтгомеревото войнство, да им набият канчетата??!
Постигат я ...!
Лупат ги панцергренадирите, англо-американчетата от 21 група армии , като мачета у дирек!
А да им е честит Маркет Гардън..!

П.П. простотията наистина не ходи по гората ...
23 Октомври 2012 22:23
и си задайте въпроса – „като толкоз не ми харесва НАТО, къде бях докато това ставаше, защо не протестирах ?


Бях там, където работех. И протестирах печатно, по-рядко - телевизионно, срещу самата идея и срещу най-личните неличности като... от Мони Паси до Г. Първанов. Всенародно, за който е чел пресата тогава. Че и на митинги бях - на един, де! - но се плаша от тълпите, макар че тълпа нямаше... Така и не се събра - Народът.

(Интел инсайд?? Правилно ли бе това несъбиране?)

Браво на ДИ, че умее да предизвиква сантименти, смях и спомени.

23 Октомври 2012 22:24


Фанта, не се пали. Така е било,всичко е подчинено на логиката на войната а не на сегашната твоя.Тате е бил войник по време на боМбардировките в София и ми разказваше същото.Но понеже говориш за логиката на войната, направи справка по каква логика и кога е бил боМбардиран Дрезден и имало ли е военни части в него.
23 Октомври 2012 22:33
.
23 Октомври 2012 22:36
"Кланница номер пет"
23 Октомври 2012 22:37
Обикновено тъгуваме за нещо наистина ценно, което сме загубили, т.е.което е било реалност. Детството, родителите, близък приятел. Колко от нас тъгуват за фантазиите си, за които сме разбирали, че са чисти фантазии дори в момента на фантазирането им? Но някои тъгуваме за смелостта, с която сме мечтаели за нещо фантастично, с ясното съзнание, че няма как да се случи. Но смелостта ни е била реална, нали? И ‌тъгуваме когато я загубим.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД