33-годишната китайка Лю, майор от китайските ВВС, положи през юни важен феминистки крайъгълен камък, като стана първата китайка, летяла в Космоса. Като се има предвид, че на 8 ноември започва смяна на ръководството, която се случва веднъж на десет години, мнозина чакат да видят дали една друга амбициозна китайка - Лю Яндун, член на Държавния съвет (правителството), може да спечели едно от деветте места на върха на китайската власт.

Лю е усмихната 67-годишна жена, с диплома на инженер химик и слабост към перли и червено червило. Ресорът й включва образование, спорт и културни въпроси. Експерти казват, че тя има добри връзки, а държавните медии я описват като добросъвестен държавен служител с човешко отношение. През май тя галеше челото на хоспитализирана учителка, загубила краката си, докато избутвала двама ученици от пътя и ги спасила от идващия автобус. "Толкова си млада и хубава", каза цитираната от държавни медии Лю на учителката Чжан Лили. "Отсега нататък може да ме наричаш своя по-голяма сестра."

Лю е единствената жена, която евентуално може да намери място на върха на държавното управление, и ако това стане,



тя ще влезе в историята



Изстрелването в Космоса обаче изглежда проста работа в сравнение с нахлуването в мъжкия клуб на китайската политика. "Относително лесно е да имаме жена астронавт, защото тук става въпрос само да се спечели слава за Китай, а не за действителна подялба на политическата власт", каза защитничката на правата на жените Фън Юан. Има квоти, които целят да засилят участието на жените в политическия процес, но те не са стриктно прилагани.

От основаването на комунистически Китай през 1949 г. досега нито една жена не е била член на Постоянния комитет на Политбюро - най-висшата лидерска клика, където се формира водещата политика. Само две жени са били партийни секретари на провинции - влиятелни позиции, смятани за стъпало към национални лидерски постове.

Бившата заместник-председателка У И, известна като Желязната лейди заради безкомпромисността си при водене на преговори и определена от сп. "Форбс" като втората по влияние жена в света през 2007 г., не успя да стигне до Политбюро - група от 25 души, част от които оформят състава на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП.

Вили Лам, историк от Китайския университет на Хонконг, каза, че изкачването във властта обичайно започва с местен лидерски пост, който е заменян с позиция, контролираща все повече избиратели, докато накрая се стигне до управление на провинция или голям град. Това са хората, които в крайна сметка управляват Китай от потъналия в зеленина и силно укрепен лидерски комплекс Чжуннанхай в центъра на Пекин.



За една жена обаче достигането до тези позиции може да е трудно



"За да станеш кмет на голям град или губернатор на провинция, трябва да си "едно от момчетата", да пиеш много и може би да си малко женкар, а също да си корумпиран в разумни граници", каза Лам. "В Китай не липсват корумпирани жени, но смятам, че феноменът да си "едно от момчетата" спира някои обещаващи жени кадри."

Правозащитничката от Пекин Фън води обучителни курсове за правата на жените из Китай. Тя казва, че амбициозни жени политици й се оплакват от "пиянската култура" в китайската политика, но мнозина казват, че "сексуалната култура" също ги спира. Обичайно е за влиятелни китайци да имат любовници и това затруднява жените да търсят услуги и дори да сътрудничат на своите началници мъже, без да породят съмнения.

Заместник-директорка на служба каза на Фън, че когато отива в офиса на началника си да обсъдят въпроси, свързани с работата, той обикновено застава на вратата и говори с нея. Ако трябва да влязат вътре в кабинета, той настоява вратата да остане отворена. "За да не тръгнат слухове", обяснява Фън. "Ако трябва да си толкова внимателен в ежедневната си работа, представете си колко трудно всъщност би било да повишиш една жена. Хората ще говорят, ще се чудят точно колко близки са отношенията ви."

Макар комунистите в Китай да направиха много, за да подобрят живота на жените, като увеличиха достъпа им до образование, здравеопазване и работни места, запазени преди за мъже, те не успяха значително да увеличат политическото участие на жените.

От 70-те години на миналия век броят на жените в китайския парламент всъщност е намалял, а по-малко от една четвърт от членовете на Комунистическата партия са жени. Освен това жените обикновено биват отклонявани към позиции, смятани за "женска работа", като семейно планиране или връзки с обществеността.



Жените кадри през 2009 г. бяха само 11 процента от лидерските позиции



на министерско и провинциално ниво, 13.7 процента на местно и областно ниво и 16.6 на сто на окръжно ниво. Това бе само малко по-добро представяне в сравнение с данните за 2000 г., които бяха съответно 8 процента, 10.8 на сто и 15.1 на сто. В ранните дни на комунистическото управление жените на Мао Цзедун, Лин Бяо и Чжоу Ънлай получиха позиции в Политбюро, но не направиха нищо, за да улеснят пътя на други жени.

Съпругата на Мао Цзян Цин ръководеше серия прочиствания, които след смъртта на Мао през 1976 г. доведоха до осъждането й на смърт за престъпления срещу революцията. Макар някои да смятат случилото се с Цзян за предупреждение за безмилостността на жадните за власт жени, тя твърдеше, че просто е изпълнявала заповеди. "Аз бях кучето на председателя Мао. Хапех когото ми кажеше да хапя", каза Цзян пред съда.

Предкомунистическият период дава също толкова оскъдна информация за издигащи се жени политици. Архивите изобилстват от наложници интригантки, които помагат да се отстранят императори, като отвличат вниманието им с плътски наслади - представа, която според професора по история от Китайския университет на Хонконг Чжоу Сюн все още витае. "В исторически план жените са били възприемани често като проблем и са свързвани с падането на династии", каза Чжоу.

Последната жена, управлявала Китай - императрицата вдовица Цъси, починала през 1908 г., е запомнена като лидер, който бил против реформите и оставил Китай уязвим за японските и западните сили. Смята се, че е малко вероятно Лю да получи място в Постоянния комитет, но има няколко други жени, които се съревновават за постове в Политбюро, сред които са Ма Вън, директор на служба за борба с корупцията, и партийният секретар на провинция Фуцзиян - Сун Чунлан, която е втората жена от 1949 г. насам, заемаща този пост начело на провинция.

Експертът по китайска политика в института Брукингс Чън Ли казва, че една от двете има вероятност да успее - тъжна перспектива за овластяването на жените. Той каза обаче, че очаква повече жени да си проправят път към управлението в следващите 10-15 години, когато средна възраст ще достигнат по-младите сега жени, които са по-образовани и се радват на повече социални свободи от майките си.