Има един кадрил от избори и назначения, чрез които на всеки 4 години се случва нещо много важно в държавата. За разлика от президентските, парламентарни или пък местни избори този кадрил минава тихичко - без рекламни и предизборни кампании и трикове, без платформи, дебати, обяснения и прозрачност.

В същото време въпросният кадрил често е далеч по-важен от всички тези избори - при това взети накуп. Става дума за подмяната на една трета от 12-членния състав на КС, която се извършва



на всеки четири години от 1991 г. насам



Обичайно това се случва в края на септември и началото на октомври. Тази година поради различни причини ще има закъснение от поне месец, преди кадрилът да се случи окончателно, но той така или иначе ще е факт. И той изобщо не е за подценяване и повече от задължително е да бъде проследен внимателно.

Защото става дума за съд, който единствен може да свали президента, да отмени всеки закон, приет от парламента, да блокира или да пусне дадена реформа, да закрие политическа партия и да я обяви извън закона, да каже дали държавният глава или пък даден депутат е избран по правилата и ако не - да касира избора, да обяви дали един международен договор, включително и този за членството в ЕС, съответства на конституцията и ако не - да забрани неговото действие. Или иначе казано - ако иска и реши, КС може да се



превърне в най-важната институция



в страната. КС може да поеме цялата власт в страната. Може примерно да омаломощи едно мнозинство, като обявява за противоконституционни всичките му закони, които опозицията атакува. Или пък като позволи или не на една или друга власт и институция да дава разрешения за прелитане на бойни самолети и преминаване на чужда войска през българска територия дори. Или като забрани някоя партия и предизвика международен скандал с някоя съседна държава да речем. И какво ли още не.

По закон Конституционният съд се състои от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Така определените съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран. За членове на Конституционния съд се избират, респ. назначават, български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на определени условия - като например "да са юристи с високи професионални и нравствени качества", каквото и да значи това. Както и да са с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Мандатът им не е ограничен с възрастова граница и e 9-годишен. Те не могат да бъдат избирани повторно. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота. При всяко обновяване съда напускат четирима съдии и постъпват също толкова новоизбрани и новоназначени.

При сегашната ротация ще бъдат сменени двама от квотата на Народното събрание и по един от тези на президента и на двете върховни съдилища. На практика



изтекоха мандатите на досегашния председател



на съда Евгени Танчев, както и на Владислав Славов, Георги Петканов и Емилия Друмева.

Само преди дни КС взе и последното си решение в досегашния си състав. С него беше окастрен изключително важният за ГЕРБ изцяло нов закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). Решението бе обявено чак на 17 октомври, но странно носи дата от 13 октомври - неработна събота. Това стана заради опасения, че тогава изтича мандатът на КС в този му състав. КС обаче очевидно е държал и бързал да се произнесе точно и само по закона за отнемане на престъпното имущество, и то именно в досегашната си конфигурация. Защото остават и още много дела, които нямат решение.

Но те явно ще се гледат и решават от новия състав на КС. За целта обаче трябва да дойдат новите четирима. До този момент обаче са ясни само двама от тях. Единият е Георги Ангелов, който досега беше съдия във Върховния административен съд. 53-годишният юрист вече ще има деветгодишен мандат, като след това ще може да се пенсионира и да взима висока пенсия. Дотогава ще се вози в кола на НСО с шофьор на НСО. Както и всички останали конституционни съдии.

В избора на Ангелов имаше изненада и липса на изненада. Беше сигурно, дори се говори за договорка, че общото събрание на ВКС и ВАС ще избере именно съдия от административния съд за КС. И това на практика се случи. Изненадата дойде от избора именно на



Ангелов, който изобщо не бе спряган за това място



Неговите колеги твърдят, че той е добър юрист. Самият той пък обяви, че "наистина е независима кандидатура" и че за него най-голямата ценност е свободата. Новият конституционен съдия бе издигнат за поста от колегата си от ВАС Виолета Главинова. Тя представи кариерата му пред събранието. Изтъкна, че Ангелов е съдия от 1984 г. и освен добър юрист е разбиращ и мислещ човек. Ангелов успя да обърне вота в своя полза след балотаж с гражданския съдия от Върховния касационен съд (ВКС) Емануела Балевска. При първото гласуване тя получи 49 гласа, а Ангелов - 38. На втория тур той спечели с 82 гласа. Смята се, че новият конституционен съдия е нещо като опозиция на сегашния шеф на ВАС Георги Колев и затова е било предпочетено той да напусне административния съд, пък било то и с цената да иде в КС. Но това са само предположения.

Преди съдийския избор пред магистратите беше прочетено писмо от Българския институт за правни инициативи, който призова да се обсъдят публично номинациите и да се допуснат наблюдатели. Само 7 съдии подкрепиха това предложение.

Другият сигурен за КС е



сегашният главен прокурор Борис Велчев



Той е изборът на президента Росен Плевнелиев. Велчев обаче не може да стане току-така конституционен съдия, защото преди това трябва да напусне поста на главен прокурор. Той е на този пост до началото на февруари следващата година. Сега ще се направи обаче една игра, чрез която ще започне бърза процедура по избор на нов главен прокурор в опит Велчев по-бързо да отиде в КС.

Преди да обяви името на сегашния главен прокурор, Плевнелиев се направи, че избирал поне между трима души. Макар че още преди месец бе публично ясно, че именно шефът на държавното обвинение ще отиде в КС, и то точно от президентската квота. Сигурно и затова Плевнелиев докрай не обяви върху кои точно други кандидатури е мислил.

"Борис Велчев е доказал своята компетентност и комуникативност. Той е човек, който направи много за системата на правораздаването. България е на прав път. Тя прави своите реформи, включително и в сектора на правораздаването. Борис Велчев е част от тях", защити избора си накрая държавният глава.

Сега остава и парламентът да избере своите нови двама конституционни съдии. Народното събрание вече определи четирима кандидати, от които да бъдат избрани те.

ГЕРБ предложи Анастас Анастасов, зам.-председател на Народното събрание и председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Преди да стане депутат, Анастасов е бил председател на районен съд - Ямбол. ДСБ пък издигна кандидатурата на Екатерина Михайлова, също зам.-председател на парламента. Третата номинация е на БСП - съдията от Върховния касационен съд Татяна Върбанова. Независими депутати пък посочиха зам.-председателя на ВАС Венета Марковска.



Ще е цяло чудо, ако избраните не бъдат Атанасов и Марковска



И така ще има един за първи път по-шарен и доста непредвидим състав на Конституционния съд.

Отсега обаче едно изглежда ясно - че ГЕРБ няма да случи пак на висши съдии. И както и досега много техни закони и постановки ще бъдат атакувани и отменяни. Досега от още по-голяма масовост ги спасяваше единствено обстоятелството, че малко атаки имаше от тези, които могат да се обръщат към КС. Защото 12-те висши съдии не могат да се самосезират и към тях не може да се обръща с индивидуална жалба всеки. Могат само поне 48 народни представители, главният прокурор, правителството, Върховният касационен съд, Върховният административен съд. Спорове за компетентност могат да се повдигат и от общинските съвети. Омбудсманът може да сезира Конституционния съд пък с искане за установяване на противоконституционност на закон, но само с който се нарушават права и свободи на гражданите. И властта трябва само да се моли те да не се активизират и да не започнат да пращат искания в КС.





---КАРЕ---



Кои 8 конституционни съдии остават



Димитър Токушев, преподавател в Юридическия факултет на СУ. Назначен за съдия в Конституционния съд от президента на републиката (2006).

Благовест Пунев - бивш съдия от Върховния касационен съд и бивш член на ВСС, избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2006).

Пламен Киров - преподавател от ЮФ на СУ, бивш председател на Правния съвет на държавния глава, избран за съдия в Конституционния съд от президента на републиката (2006).

Красен Стойчев - преподавател в ЮФ на СУ, назначен за съдия в Конституционния съд от Народното събрание (2006)

Цанка Цанкова - преподавател в ЮФ на СУ, избрана за съдия в Конституционния съд от 41-вото Народно събрание (2009).

Стефка Стоева - бивш съдия във Върховния административен съд, избрана за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС (2009).

Румен Ненков - бивш съдия във Върховния касационен съд, избран от Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС (2009).

Кети Маркова - бивш съдия във ВКС, назначена за съдия в Конституционния съд от президента на републиката (2012).