|
----------------------------
Да им имаме проблемите, ще каже някой.
Да, ама на мъгливия остров тази битка наистина е на живот и смърт. И не е от днес или вчера, а от близо половин век. Единият лагер удивително демократично обединява пристрастени към лова аристократи с гледачи на кучета, коняри, страдащи от набезите на лисици фермери. В другия лагер са природозащитниците и активистите на Кралското дружество за хуманно отношение към животните. Плюс лейбъристите, чийто лидер и сегашен премиер Тони Блеър обеща навремето в предизборната си програма да забрани лова на лисици с кучета. И мъчително, и засега безуспешно се опитва да изпълни обещаното.
Преследването на лисици с хрътки е традиционно развлечение на британските благородници още от 1771 г. То е цял ритуал. Участниците в него са облечени винаги в червени сака и яздят отбрани коне. Най-важното са кучетата. Те се отглеждат специално за този тип лов. Целта е да догонят лисицата и да й прегризят гърлото. Не се стреля. Всичко е борба между животните, човекът само насъсква и наблюдава. Ловецът,
чието куче види сметката на лисицата,
е обект на най-големи почести и завист.
Около това се върти цяла индустрия. Въпрос на лична чест за всеки аристократ е да има най-добрите хрътки и коне за лова. И покрай надпреварата между благородниците се отваря отлична ниша за прехрана на безброй гледачи на кучета и коняри. Намазват и обикновените фермери, за които ловът е начин да се озаптят налитащите на курниците им лисици.
Всичко това обаче силно разстройва защитниците на животните. Според тях този тип лов е много жесток за лисицата, защото тя загива мъчително след ужасяващо преследване от цяла глутница озверели кучета, които в края на краищата я разкъсват.
"Ние не искаме да живеем в страна, в която на животните причиняват болка, като ги преследват с кучета. Както и мнозинството британци, ние смятаме това за жесток, безсмислен, неприемлив и вече отдавна остарял начин на лов." Това написа миналата година
в свое открито писмо до Блеър ветеранът от "Бийтълс"
Пол Маккартни, който е една от най-ярките емблеми на поборниците за забрана на този вид лов.
Блеър добросъвестно се опита да прокара закона, който няколко пъти вече безпрепятствено минава през Камарата на общините. Но в Камарата на лордовете май никога няма да мине. При последното гласуване там през юни проектът пак бе отхвърлен с 331 гласа срещу само 74 "за". За лордовете покушението срещу традицията е равносилно на съсловна обида.
Стартът на новия политически сезон тръгна с офанзива на привържениците на лова. Споменатото вече масово шествие на 22 септември въздигна проблема до социален сблъсък под наслова "Свобода и прехрана". Съюзените с лордовете селяни обявиха, че кабинетът на Блеър се опитва да прекърши традиционния им поминък и го атакуваха за грехове в селскостопанската политика. Издигнати бяха и плакати, на които Блеър се сравняваше с Хитлер, със Саддам Хюсеин, с Робърт Мугабе. Защото
защитавал лисиците, а не хората
и при евентуална забрана на лова безработни ще останат около 15 000 души.
Кампанията бе подкрепена и от специално публикувано по същото време научно изследване, според което забраната на лова на лисици няма особено да се отрази на популацията им, което бе удар по аргумента на природозащитниците, че червенокожите хищници изчезват.
Извадена бе и статистика - във Великобритания има около 300 000 лисици, а ловците ежегодно "прочистват" около 15 000 от тях. Именно "прочистват", защото преследвачите обикновено заклещват по-слабите и болнави екземпляри, които така и така са обречени от естествения подбор.
Включена бе и тежката артилерия в лицето на престолонаследника принц Чарлз. Освен че изгората му Камила бе забелязана на публичните акции в защита на лова, самият
Чарлз хвърли истинска бомба,
като заплаши да емигрира, ако законът за забрана бъде приет. Заканата не бе отправена открито, а в писмо до Блеър, за което в британските медии изтекоха само слухове. Конкретната новина не бе потвърдена нито от канцеларията на премиера, нито от говорител на принца, но не бе и опровергана. Нещо повече, Чарлз официално призна, че наистина се противопоставя категорично на забраната на лова на лисици и смята за свое законно право да се намесва при решаването на толкова важен за обществото спор.
Отдавна се знае, че Чарлз е дълбоко пристрастен към лова. Тази разтуха е и една от най-силните спойки между него и Камила, която също е подвластна на преследвачески мераци. Заразени са и синовете на принца - Уилям и Хари. За Уилям дори скоро се писа как, издебнат от фоторепортер в галоп насред ловния вихър, цветисто напсувал досадника. Напук на колегиалната етика британските вестници проявиха разбиране към младия принц - ловът е нещо свято и щом някой се опитва да прекъсне неговия устрем, значи сам си е изпросил благословията...
Офанзивата на титулуваните и простосмъртните привърженици на лова на лисици обаче среща съвсем равностоен отпор от противниците му, чиито демонстрации в никакъв случай не бледнеят по колорит и екзотичност. Дори напротив - на тях редовно се разнасят както
покъртително окървавени лисичи кожи,
така и живи лисичета. Откриването на подобен "реквизит" не е никакъв проблем, защото заради незатихващия спор през последните години еколозите са навъдили из парковете на Лондон доста лисици, които там с успех изпълняват мисията на нашенските бездомни кучета.
Освен мирните демонстрации има и "силови прийоми", чийто основен привърженик е Асоциацията за саботаж на лова на лисици с кучета. Още преди пет години тя обяви, че поема курс на борба за систематичен срив на ловните сезони на принц Чарлз и всички аристократи. И методът, който приложи за целта, бе бой с бейзболни бухалки и вериги срещу издебнати от засада ловци благородници...
|
|
|
|
|
|