Момиче, високо около 1,54 см, пълничко, с накъдрена, боядисана в червено дълга коса, кафяви очи. Има продълговат белег на челото и бенка от лявата страна на корема с големина на бобено зърно. Облечено в червена блузка с емблемата на ЦСКА отпред, сив анцуг и кремави маратонки. Това е 16-годишната Цветелина Здравкова Стоянова от столичния кв. "Дружба", която е в неизвестност от 6 септември. Такова е описанието на полицията, която в началото на седмицата обяви за издирване ученичката и разпространи нейна снимка. На 6 септември около 12 ч. на обед Цветелина казва на баба си, че излиза, но не уточнява къде. Възрастната жена не е притеснена, решава, че внучката й отива да играе баскетбол с по-малкия си с 2 години брат Мариян в двора на близко училище. "Като не се прибра до 9 ч. вечерта и си викам: това дете няма да си дойде", спомня си сега бабата Мария. В семейството чакат два дни Цветелина да се прибере, но нея я няма.

...........



На 9 септември родителите съобщават в полицията за изчезването на дъщеря си. От нея няма и следа. До 19 септември, когато тя отива на училище. Цвети учи в 69-о СОУ в кв. "Дружба", тази година трябва да е 10-и клас в бизнеспаралелка. Отива на обяд, когато започва втора смяна, и влиза във всички часове. От нейни съученици брат й, който учи в съседното школо, научава, че си е купила тетрадки от близката книжарница.

Към 17 ч. неин приятел отива у тях и пита майка й дали Цветелина се е прибрала. Казва, че я видял в училище. Майката веднага звъни в полицията и сама отива там, но Цветелина вече си е тръгнала. Била е там до 16,30 ч. През това време обаче никой от учителите не се е сетил да съобщи в полицията или на семейството. Преподавателката по философия по-късно разказва на майката, че я е срещнала в коридора и й направило впечатление,



че има много отчаян вид



Учителката дори мислела да не я поздравява, но тъкмо да я подмине и момичето само казало: добър ден, госпожо. Съвсем тихичко.

"Не можем да вървим след всяко дете, съобщили сме за случая в Детска педагогическа стая, онзи ден имаше родителска среща, майката не дойде, какво като детето го няма. Не мога да кажа, че Цветелина е проблемна ученичка, но идва избирателно на училище, те имат право на 30 неизвинени отсъствия и си ги правят. Казали сме на родителите, но те не реагират", каза пред "Сега" директорката на 69-о училище Гаврилова.

Към 19 ч. същото момче отново отива в дома на Цветелина и пак пита за нея. Казва, че първия път, като си тръгвал, я видял наблизо. На другия ден майката разбира, че същият младеж е бил заедно с Цвети в близкия вулканизатор, където тя има приятели и ходи да играят карти. Златка така и не разбира какво са целели мистериозните посещения на момчето.

Пред приятелките си от класа Цвети казва, че 10-ина дена е била в някакъв Интернет-клуб в Студентски град с гаджето си. "Напоследък говореше за някакво момче, за първи път споменаваше, че има приятел. Но така и не можахме да го видим, тя не искаше да го покаже, казваше, че работел в денонощен магазин, бил на 20 г., Иво се казвал", разказва майката Златка.

Родителите съобщават на полицията за въпросния Интернет-клуб, който според твърденията на дъщеря им е намира до 1-и блок. От 8-о РПУ обаче казват, че там няма такъв. Бащата също ходи да търси, но не намира клуб там. Наблизо има един, но там никой не разпознава Цветелина по снимката, която татко й носи. Иначе версията им изглежда логична, защото момичето е много запалено по компютрите, дори в училище я викат да помага, когато някой има проблем. В нейно тефтерче, което откриват сред нещата й вкъщи, е записан телефонът на таксиметров шофьор, с когото тя се познава. Той казва, че негов колега я возил до Интернет-клуб в Студентски град и ако я видят отново, ще я приберат. Тя често ходи в района, защото доскоро тренира софтбол до Спортната академия, която се намира там. Треньорите й обаче не са я виждали скоро.

"Странното е, че е отишла в училището със същите дрехи, с които изчезна, значи живее някъде, където може да ги изпере и пак да си ги облече. Разбрахме, че в тия Интернет-клубове имало стаички за персонала, ако има познати там, сигурно е била при тях, иначе



кой ще я храни, кой ще я гледа толкова време",



разсъждава майката.

Когато се появява в училище, Цветелина казва на съученичките си, че се е върнала вкъщи. Едно от момчетата, които помпат гуми, я изпраща до блока към 21 ч., тя влиза във входа и той изобщо не подозира, че тя няма да се прибере.

На другата сутрин майка й излиза и открива в пощенската кутия, която не се заключва, послание от дъщеря си.

"Дръпнах вратичката и в ръцете ми изпадна едно листче. Написала, че била дошла дотук, стигнала до вратата, но в последния момент се отказала да звънне. И накрая, че много съжалява. За какво съжалява, не знам", спомня си майката.

Тя твърди, че в семейството няма конфликти, свързани с Цветелина. Баба й често й прави забележки да не пуши, но родителите не са й забранявали. "Ако му кажеш да не пуши, може да почне други работи да прави, де да го знам, може наркоманка да стане", казва майката. Цвети не била проблемно дете, почти не излизала, вечер никога не закъснявала.

Цяло лято стояла вкъщи, пишела теми по литература, слушала музика. "Когато брат й беше на лагер, тя никъде не ходеше, някак тежко го преживя, те не са се разделяли досега, чакаше го с нетърпение да си дойде", разказва бабата.

"Може би е станало нещо, което ние не знаем и тя не иска да се разчуе. Може би я е страх от някого. Имам чувството, че



някой я манипулира или заплашва,



защото тя явно искала да си дойде, щом е отишла на училище, щом е дошла до вкъщи", казва майката.

Тя и бабата изключват вероятността Цветелина да е забременяла и да се страхува да им каже, защото точно преди да изчезне минал месечният й цикъл.

"Не мога да допусна, че моята Цветелина може да направи такова нещо, да стигне дотам. Тя от мен не се отделяше, а за майка си казваше, че й е най-добрата приятелка, сестра й все в ръцете й беше, а сега толкова време не я е докосвала", разстройва се баба Мария.

"Не можем да й даваме много пари, но чак пък не сме изпаднали. Всичко си има, цял гардероб с дрехи, повече от мен. Баща й беше три месеца на борсата, но сега си работи, строител е. Аз бях предачка, преди да изляза в майчинство", казва пък майката. Според нея непосредствено преди дъщеря й да изчезне също не е имало видима причина. Цвети нито била разстроена, нито ядосана. Вечерта всички вечеряли заедно, сутринта гледала телевизия с баща си, никой не я е търсил.

От Детска педагогическа стая предполагат, че Цветелина е някъде в София. Ежедневно полицейска кола обикаляла по Околовръстното шосе и специално в местността Камбаните, където обикновено стоят проститутките. Момичето обаче не е засичано там.



Отвличане?



През юли миналата година Цветелина изчезва за първи път. Според родителите тогава тя е отвлечена. Издирват я 3 месеца и накрая полицията я открива чак в Кърджали. Униформени спират автомобил при рутинна проверка, вътре е Цветелина, без документи за самоличност. В колата има още едно момиче и двама мъже. Баща й Здравко отива да я прибере с колата. Пита в полицията какво се е случило с дъщеря му, но не получава отговор.

Самата Цветелина не иска да говори.

"Сигурно е преживяла нещо тежко, щом не иска да приказва. Само плачеше и каза, че някакви мъже са я били, хвърляли по нея столове. Може й да са я карали да проституира, бяха й накъдрили косата, беше с нови дрехи. Каза, че първо била в Хасково, после я прехвърлили в Кърджали. Беше много разстроена", разплаква се майката.

Според полицията обаче ученичката не е била похитена. Има данни, че се е запознала на гарата с непознат мъж, който я прилъгал да се качи с него на някакъв влак до Стара Загора. Там я поемат други мъже, които вероятно са сутеньори. Явно момичето е с лабилна психика, коментират полицейските педагози. Пред тях Цветелина



разказва, че е живяла в различни къщи с турци



Тогава родителите отиват при ясновидка. Тя казва, че момичето е далеч от София, сред много хора и над него тегне някаква заплаха. Врачката казва, че Цвети не е искала бебето, което по това време майка й трябва да роди.

По-късно пред полицията ученичката казва същото - изпитвала ревност, страхувала се, че родителите й няма да се грижат вече за нея. След второто изчезване съседско момиче казва на брат й, че Цветелина трудно преживяла, че се родило още едно дете в семейството - тя има сестричка, която сега е на 1 годинка. В семейството не вярват на това, Цвети непрекъснато се грижела за нея.

През последната година след първото изчезване периодично я викат на профилактични разговори в Детска педагогическа стая. Мислихме, че се е оправила, осъждаше съучениците си, които се дрогират например, но изведнъж нещо се срина, казва полицай, работил с нея.

При първото отлъчване Цветелина се връща у дома на 5 октомври. Близките й някак суеверно се надяват, че и тази година този ден ще ги зарадва с Цвети.