Снимки: Дилян Марков
Грим: Силвия Стойчева
Идея и стил: Росен Йорданов
Сп. "За МЕН"
- Разкажи ми за снимките от фотосесията за "За МЕН" с гримьорката Силвия Стойчева.
- Станаха хубави снимки. Професионално си вършехме работата. Паснахме си. Тя е по-голяма от мене, а аз по принцип си падам по каки.
- Защо?
- Привличат ме. Излъчват повече сексапил. Всички жени, с които съм бил, са по-големи от мен.
- На колко години е най-голямата жена, с която си бил?
- На 33.
- Какви жени харесваш?
----------------------------
- Нямам идеал за жена - с ей такива гърди, с еди какъв си задник. Жената трябва да е красива, интелигентна, с чувство за хумор. Някой ще ти каже, че е важна вътрешната красота, обаче пък нали трябва на мен да ми харесва, да ме привлича.
По принцип всички българки ми харесват.
- А германките?
- Какви германки, българките са класи над тях! Е, има и изключения. А тук като си ходя по улицата и вратът ме заболява.
-----------------------
- Свалят ли те жени?
- Да. Някои направо идват и си казват какво искат.
- И какво искат?
- Основно секс. Има и такива, които искат сериозна връзка.
- Ти как реагираш?
- Различно. Не е лошо да бъдеш свалян.
- Не е ли досадно?
- Понякога е досадно, когато искам да съм сам, а идват разни жени и питат: "Може ли да се запознаем?"
- Не предпочиташ ли ти да си избереш коя жена да сваляш?
- Аз когато си харесам жена, действам по моя си начин.
- Какъв е твоят начин?
- Не казвам, това си е мой патент, някой ще го научи и ще иска и той така.
- Изоставяла ли те е жена?
- Не. Всъщност ме е изоставяла, когато бях още ученик.
- Значи винаги ти си изоставял?
- Не можеш да кажеш, че аз съм изоставял. С всички жени, с които съм бил, си оставаме добри приятели. Всъщност аз не съм имал сериозна връзка.
- Разкажи ми за Станислава.
- Какво да ти разкажа за Станислава?
- Защо феновете скандират: "Мартин Станко-о-в, Бербатов чука гаджето ти"?
- Ами харесахме се с нея, беше ни много хубаво. Имаше силно привличане. Бяхме заедно един месец. Останахме си приятели.
- А имал ли си голяма любов?
- Не. По принцип не я търся, знам, че когато е писано, ще си дойде. Сега гледам да се наживея.
- Какво значи да се наживееш?
- Значи, като имам почивка, да си правя каквото искам и да не се съобразявам с никого. Искам да съм свободен.
- Наранявала ли те е жена?
- Нали ти казвам, че не съм имал сериозна връзка, та да държа сметка на жените какво правят. Не съм бил нараняван. Имам много жени приятелки, с които мога да си кажа много неща, това не означава непременно, че спя с тях.
- За какво мечтаеш?
- Да стана един от най-добрите футболисти в Европа.
- Къде искаш да играеш?
- В Испания. Там ще ми допадне стилът на живот и на игра.
- Какво е различното във футбола в Германия в сравнение с нашия?
----------------------------
- Много е различно. Тук го карах малко през просото, не се отнасях професионално към задълженията си. Там като отидох, започнаха здрави тренировки, сериозни мачове, всичко е много по-напред отколкото тук.
--------------------------
- Харесва ли ти животът там?
- Аз съм сам в Леверкузен, доста ми е трудно, умирам от скука. Но не се оплаквам, все пак съм отишъл да върша работа.
- Не се ли създават приятелства в отбора?
- Нямам проблеми с никого, говорим си, майтапим се. Но повечето футболисти са женени, с деца и след тренировка и след мач нямат обичаи да се събират, както беше тук, да ходят по кафета и ресторанти, всеки си отива вкъщи. И победите не се празнуват както тук. Ние в България просто знаем да се забавляваме.
- Кое най-много те стресира, като отиде в Германия?
- Най-гадно ми беше, че отидох сам. Много е трудно. Тук бях свикнал с компании, имах приятели. Изведнъж отивам там и не познавам никого. Имаше моменти, в които исках да си тръгна. Вече посвикнах, имам познати в Леверкузен, в свободното време ходим заедно до Кьолн.
- Имаше ли по-особено отношение към теб, като отиде в Германия, за това, че си българин?
- Имаше отначало едно пренебрежение, гледаха ме малко отвисоко. Пък и колко пъти сме били Германия. Малко гадничко беше, но аз не обръщах внимание и се държах като равен с равен. Все пак си знам качествата и способностите. С течение на времето нещата се промениха и вече ме гледат с друго око. ---------------------------
- Кога ти е било най-тежко?
- Когато дойдох в ЦСКА. На 18 години, сам, в един интернат на "Червено знаме", все едно си в затвор. Не познавах никого, вечер седях и си плачех понякога, нямаше с кой да си говоря. Но стискаш зъби.
---------------------------
- На какво според теб се дължи успехът ти?
- Важното е да се намери някой, който леко да те побутне и после вече всичко си зависи от теб. Дойдох в ЦСКА на 18 години, не познавах никого. Димитър Пенев ме хареса в младежкия отбор на армейците и ме взе при мъжете. Благодарен съм му. Но той не можеше да влезе да играе вместо мен, всичко зависеше от мен и аз оползотворих шанса. Тренирах като ненормален, забелязаха ме, взеха ме в Леверкузен.
- Освен на Димитър Пенев на кой друг си благодарен?
- На Христо Маринчев. Той пък ме взе от Благоевград в юношите на ЦСКА. Бях на 17 години. Само аз си знам какво е било преди това. Минавал съм покрай витрините в Благоевград, видя нещо и много ми се иска да си го купя, но нямам пари. Бяхме бедни, нашите се лишаваха и даваха на мен и на брат ми. Но парите не са всичко. Като бях по-малък, имаше една аптека точно срещу нас и аз седях вечер и гледах как през 10 минути спират мерцедеси и БМВ-та. И си казвах: за какво са ми пари, ако всеки ден трябва да ходя до аптеките. По-добре без пари, ама да съм жив и здрав.
- Сега за какво си харчиш парите?
- Повечето пари давам за семейството си, защото едно време аз като нямах, те ми даваха и сега гледам да се реванширам. Не обръщам голямо внимание на парите.
- На жени правиш ли скъпи подаръци?
- Да, правя, щом човек има възможност, е нормално да прави подаръци, жените обичат това.
- Кола би ли подарил на жена?
- Само ако ми е съпруга.
- Каква трябва да бъде съпругата на един известен футболист, който непрекъснато пътува, ходи на тренировки и е ухажван от фенки?
----------------------------
- Първо, трябва да е българка. И трябва да има здрави нерви, защото футболистите по принцип са много ухажвани, винаги се свързват с разни афери, скандали. Жената трябва да е отдадена изцяло на мъжа си, да е винаги до него.
-------------------------
- Колко време смяташ, че трябва да мине, за да имаме пак национален отбор, за който да се говори по света?
- Ние си го имаме, въпреки че много хора са песимисти. Повечето национали играем в силни европейски отбори. Имаме качества, пък сме и млади. Най-близката ни цел е да отидем на следващото европейско първенство. И който не мисли, че е възможно, по-добре да не идва в националния отбор.
- Пламен Марков добър треньор ли е?
- Да, добър е. Преди не бях работил с него, но от първите тренировки разбрах, че е много интелигентен човек, много добре се държи с нас, като с приятели. Винаги ми е било кеф да си идвам за мачове с националния отбор.
- Какъв успех трябва да постигнеш по твоя преценка, за да говорим за теб не просто като за талантлив млад футболист, а като за успял футболист?
- За нивото на България мисля, че съм успял. Трябва да направиш име в чужбина, да играеш винаги на високо ниво. Талантът си е талант, но не работиш ли на тренировките и не даваш ли всичко от себе си в мачовете, нищо не става. Много таланти така са си заминали.
- Вярно ли е, че си мързелив?
-------------------------------
- Може би малко. Аз обаче имам друго виждане за играта. Не мога да търча като муха без глава, тази игра се мисли и се старая да играя с главата си. Опитвам се да предугаждам действията и слабостите на защитниците. Някои не знаят защо тичат цял мач. На мен играта ми е друга.
----------------------------------
- Кой ти е любимият гол, който си вкарал?
- Срещу Дания и срещу "Ливърпул".
- Кой ще стане световен шампион? (бел. авт. - интервюто е взето седмица преди финала на световното първенство)
- Корея. Нали виждаш как ги бутат. Ако това стане, ще окача обувките на пирона и ще скъсам с футбола.
- Мислил ли си какво ще правиш, след като приключиш с футбола?
- Още е рано, далеч съм още от тази възраст. Не можеш лесно да се откажеш от футбола, то е като краста. След футбола сигурно пак ще се занимавам с футбол.
- Смяташ ли, че винаги ще се връщаш в България?
- Аз не мога да живея на друго място. Дори на почивка ходя само в България.
- Това патриотизъм ли е или невъзможност да се приспособиш към живота в друга страна?
- Може би и двете. Обичам България и ми е много приятно винаги, когато си идвам тук. Приятелите ми са тук, семейството. Аз се гордея, че съм българин.
|
|