Меглена Кунева най-сетне изплю камъчето, след като дълго отказваше да го направи. Онзи ден се обяви официално за кандидат на опозицията със заявлението си, че няма да прави коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС при никакви обстоятелства нито преди, нито след изборите. Това е честна позиция. А може би и печеливша. Протестният вот е значима величина в България, а с това изказване Кунева се обяви за кандидата на протестния вот.

Да, вярно, да се обявиш предварително за губещ, не е кой знае колко вдъхновяваща доктрина, но си струва да се опита, ако държиш да си последователен в политическото си поведение. Откакто се посвети на вътрешната политика, Кунева не спира да хули т.нар. традиционни партии, похабени от компромиси. И от порядъчност не би следвало да влиза в съюзи с тях. Същевременно аритметиката показва, че следващото управление неизбежно ще е коалиционно. Което автоматично отрязва достъпа на Кунева да властта. Дотук нищо обезпокояващо. Да речем, че е прежалила един мандат в името на това да е почтена с гражданите.

Освен на гражданите обаче водачката на Движение "България на гражданите" (ДБГ) протегна ръка и на бизнеса, но "този бизнес, който си плаща данъците". А както е известно, бизнесът не обича партиите в опозиция, ненадеждни лобисти са.



Противоречията обаче не свършват дотук



От позицията на единствен опозиционен кандидат бившата еврокомисарка заяви амбиции да управлява страната повече от един мандат. Както вече сметнахме по-горе, следващото управление се очертава коалиционно освен ако всички недоволни от всички правителства на прехода не решат да подкрепят движението на Кунева. Пасивните и разочаровани избиратели към момента са над 35% според социологическите проучвания, което ги прави мощна сила. Само че...Кунева далеч не е единственият кандидат на протеста. Там БСП е пуснала столетната си котва. От известно време вода й подлива Слави Бинев с неговия ГОРД. На същия терен се изявяват бившите й съпартийци от НДСВ и люспи като новата партия на Николай Цонев например. До изборите сигурно ще изникнат и други. Така че вероятността ДБГ да консолидира протестния вот е малка. А и мнозина са подозрителни към новата спасителка на нацията, тъй като още помнят къде бе хвърлена политическата й пъпна връв.

Двете основни послания на Кунева от миналата неделя взаимно се изключват. Ако иска да управлява повече от един мандат, значи трябва да влезе в "мръсни" коалиции. Кое от двете е лъжливо все някога ще разберем. Дано не е твърде късно.





Страната произвежда в момента скрап, скръб и дървесина



И трите неща са еднакво тежки, защото оставят хората без надежда, а надеждата и доверието е единствената валута, която има значение в съвременната икономика. Тази метафорика от последната програмна реч на Кунева се понрави на мнозина. Както и купчината хелоуински тикви пред парламента, олицетворяващи единството в глупостта на народните представители. Видно е, че ДБГ минава в настъпление след скучното лято. Само едно ме плаши - когато се трупат прекалено много метафори, то е обикновено, за да не бъде изречена истината. Като в това послание на Кунева например: "Ще предложа и съм сигурна, че партията ще ме подкрепи, да отпадне един данък - данъкът несигурност. Да отпадне една такса - таксата да имаш телефона на премиера, за да можеш да произвеждаш бира". Едно ефектно нищо. А по въпроса за същинските данъци и такси - ни дума. Човек трябва да е особено предпазлив към политическата метафорика, защото лъже. Да не стане работата тикви за скрап. Или, не дай си Боже, за скръб.

Официалната опозиционна партия БСП реши да последва примера на Кунева и в следващите два месеца ще разсъждава върху възможностите за бъдещи коалиции. Опитните социалисти обаче не злоупотребиха с метода на изключването и отхвърлиха единствено партньорството с ГЕРБ. Отношението към сегашната власт ще е цедката, през която



червените ще прецеждат евентуалните си съюзници



Достатъчно циничните и обръгнали на компромиси социалисти са наясно, че сами нямат шанс да вземат властта. Затова оставят вратите отворени. Което също е трезва преценка и честна позиция спрямо избирателите. И на тези избори червените ще останат верни на стратегията си "Колкото по-зле без нас, толкова по-добре за нас", прилагана успешно през последните 22 години. Политическите платформи и ценностният анализ в тази игра са без значение.

Биографично и политически Кунева и БСП имат доста допирни точки. Въпросът е ще успее ли бившата царска еврокомисарка да спази разнопосочните си обещания и да се еманципира от изкусните си ухажори, или ще повтори примера на политическия си патрон Симеон Сакскобургготски, който се кълнеше преди изборите през 2005 г., че няма да се коалира с БСП, а впоследствие се роди тройната коалиция.