С приятеля ми обмисляме да станем семейство. Какви документи са необходими за сключването на брак? Трябва ли да готвим нещо специално? Има ли законови правила, които да определят дали първо трябва да е църковният или първо гражданският?



Н.Н., София



В действащия от 1 октомври 2009 г. изцяло нов Семеен кодекс (СК) има цяла глава, посветена на сключването на брака, на правилата и процедурите, през които трябва да се мине.

Още в чл. 4 на СК е записано, че само гражданският брак, и то сключен в специална форма, "поражда последиците, които законите свързват с брака". Става дума за имуществени отношения, за неща, свързани с личните отношения, с фамилно име, семейно жилище и т.н. Пак там е отбелязано, че религиозният обред няма никакво правно действие. Така че поредността няма никакво значение за закона по простата причина, че единствено гражданският брак има някакво правно действие.

Иначе СК борави с емоционалната реплика, че "бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние". Тя обаче е последвана от редица правила, процедури и изисквания за представянето на наръч документи преди да се стигне до подписването и сключването на брак.

В началото се отбелязва, че брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години. По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години. Това обаче става само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис. С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен. Но само донякъде - защото например той ще може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.

Веднага след това СК определя поредица от пречки за сключване на брак. Така според чл.7, ал.1 не може да сключи брак лице, което:

1. е свързано с друг брак;

2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;

3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.

Изрична е също забраната, че не могат да сключат брак помежду си например роднини по права линия, братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително. Не могат да влязат в брак и лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.

Иначе встъпващите в брак могат да избират свободно общината, в която да сключат брак. По правило бракът се сключва публично на място, определено от кмета на общината. Това може да стане и на друго място по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние при наличие на уважителни причини.

Толкова уважителна причина би могло да бъде обаче дори сключването на брак на морския бряг, каквито случаи има.

Всеки от встъпващите в брак трябва да представи на длъжностното лице по гражданското състояние определени документи. Единият от тях е декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак.

След това трябва да има медицинско свидетелство, че не страда от болестите, които пречат на брака - както душевни, така и генетични. Освен това трябва да има и декларация, че е осведомен за заболяванията на другия, ако въпреки това е съгласен да сключи брак.

Ако встъпващите в брак са избрали режим на имуществените си отношения, те представят обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако пък е сключен брачен договор, те представят удостоверение от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие. Ако са избрали класическия вариант на съпружеската имуществена общност, не трябва да представят нищо.

При сключването на брака длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи. Ако няма пречка за сключване на брак, той пита встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак, разказва СК. В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения. Както беше вече посочено, те са три - законов режим на общност (СИО), законов режим на разделност или договорен режим (брачен договор). Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.