:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,548,020
Активни 95
Страници 11,556
За един ден 1,302,066

С твърдост и смирение дядо Максим запази единството на църквата

Неговата кончина я изправя пред нови рискове и изпитания
Ясен Бориславов
Житейската пътека на българския патриарх Максим завърши в ранното утро срещу 6 ноември. Негово Светейшество угасна току-що навършил 98 години в болница "Лозенец". Обичайно е в такива моменти да се размишлява какво са загубили църквата и българското общество с кончината на светейшия владика. Но може би по-естествено е да се каже какво са спечелили от неговото забележително дълголетие и над 40-годишно патриаршеско служение.

Изкачването на дядо Максим по стъпалата на църковната йерархия е добре известно. Роден е в с. Орешак до Троян с мирско име Марин Минков. Още като юноша става послушник в Троянския манастир. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. През 1941 г. е ръкоположен за йеродякон, а през 1947 г. е въведен в архимандритско достойнство. През следващите три години служи като протосингел в Доростоло-Червенската митрополия, а след това е бил предстоятел на българското църковно подворие при Московската патриаршия. През 1956 г. е хиротонисан за епископ и четири години по-късно е избран за Ловчански митрополит. На 10 май 1971 г., два месеца след смъртта на патриарх Кирил, дядо Максим е избран за негов приемник. На 4 юли с.г. под купола на патриаршеската катедрала "Св. Ал. Невски" в присъствието на епископата и представители на всички православни църкви той е интронизиран за български патриарх под одобрителните възгласи "Достоин!" и "Аксиос!". Точно този епизод от живота му стана предмет на бурни обществени коментари през втората половина от неговото патриаршество. Тук няма да припомняме обстоятелствата около неговия избор.



Фактите са добре известни, макар че често бяха изопачавани





и насилвани. Историческите условия, в които църквата е трябвало да оцелява след 1944 г. са принуждавали почти всички църковници да правят някакви компромиси. Някои са вършили това в интерес на църквата и вярващите, а други - заради свои тщестлавни цели. Дядо Максим беше от първата група.

В духа на характерното за 90-те години на миналия век безконтролно волнодумство патриархът беше постоянно хулен, че бил комунист, атеист, лакей, нелегитимен, самозванец, полковник, малодушен и сенилен старец без административни умения, креатура на Тодор Живков, че пречел на "обновлението на църквата" и т.н. Докато тази скверна лексика по адрес на българския патриарх се лееше свободно в медиите, той със своето монашеско поведение, мълчаливо, кротко и последователно опровергаваше всички упреци.

Дали малодушен и безхарактерен човек би издържал натиска, на който беше подложен дядо Максим от всички светски власти? И дали без истинска вяра и без ясно съзнание за отговорността на монашеското му служение би понесъл товара, който съдбата му стовари. Той винаги е бил истински монах, поради което дори и най-усърдните му зложелатели не успяха да му припишат нито едно от укорителните деяния, които често се приписват на църковници.

Упрекваха го, че през зимата на 90-та, когато голяма част от народа беше на площадите и викаше "Долу" и "Оставка", патриархът не е бил там. Но кой разумен човек днес продължава да вярва, че мястото му е било там? На площадите имаше други расоносци и духовните им пътища завършиха в нищото.



Кой би вървял след духовник, който сляпо следва полъха на политическия вятър?



Заради дълго отлаганото посещение на папа Йоан Павел II патриархът беше упрекван, че не бил политик, какъвто един патриарх уж трябвало да бъде. Папата все пак дойде през май 2002 г. и патриархът заедно със синодалните митрополити го посрещна, без това да накърни достойнството на Българската православна църква. Дядо Максим стоеше до него като равен. След това гласовете, които не признаваха патриаршеското му достойнство, звучаха самотно и нелепо. Това беше висока църковна политика. Така около десетата година след началото на разкола политическият ресурс на разколниците се оказа изчерпан, а сред политическите кръгове, които им симпатизираха, се появиха първите признаци на вразумление.

В продължение на повече от десетилетие след пролетта на 1992 г. дядо Максим, подкрепян от синодалните архиереи, внимателно, спокойно и твърдо водеше дълга и сложна война с най-високите инстанции на екзекутивната светска власт. По-същество това беше битка с една вредна и изкривена, но за жалост твърде масова представа за православната църква като обикновена обществена организация. През всичкото това време патриархът не се промени, той си беше все същият благ старец, но българското общество, макар и бавно, се променяше.

Българското общество в огромната си част не е катехизирано, не е наставлявано в правилата на вярата, поради което в масовото съзнание представата за патриарх най-често се свързва с националната героика, с образи, белязани от екстремни исторически събития, като Патриарх Евтимий, Иларион Макариополски или Неофит Бозвели. Но достойнството и смисълът на монашеството далеч не винаги съвпада с мъченичество или героична саможертва. Понякога да живееш мъдро и смирено, да преодоляваш търпеливо житейските изпитания и чрез своя живот да бъдеш пример за други е не само по-трудно, но и по-полезно. Монахът, както пише светогорският старец Паисий, е светлина, фар в скалите, а не уличен фенер в града.



Един ден цялата история на разкола ще бъде написана, напечатана и подвързана в книга.



В тази книга нелепото, грозното, смешното и глупавото със сигурност ще бъде повече от сериозното. Вероятно ще се разбере и какво точно е било участието на ДС в разкола - до каква степен той е бил продукт на конспирация и до каква е станал поради глупост. Тогава от дистанцията на времето мълчаливото и сдържано поведение на българския патриарх няма да бъде оценявано като малодушие, а като усилие да се съхранят някакви парчета достойнство, от които след време отново да се слепи достолепието на църквата. Поведението на дядо Максим съчетаваше твърдост и смирение и благодарение на това той успя да преведе единна църквата през един сложен исторически период. Нека вметнем, че точно твърдостта и смирението бяха най-остро дефицитни в годините на прехода сред българския политически и интелектуален елит.

Присъствието на дядо Максим на църковното кормило през последните 20 години беше изпитание пред националното чувство за свяст. В отношението си към своя православен патриарх България беше много близо до горния праг на позора, но все пак не го прескочи. Той заслужава признателност за това, че издържа на изпитанието, на което го подложиха негови братя по служение, политици, министри, депутати, съдии, прокурори, журналисти, авантюристи...всички ние, неговото паство.



Като устоя на изпитанието, той ни спаси от позора.



Неговата блажена кончина изправя църквата пред нови рискове и изпитания. Предстои избор на нов патриарх и вероятно много от митрополитите виждат себе си в тази роля. Църковните правила и уставът на църквата ясно казват как трябва да стане изборът. В същото време през последните години ясно пролича склонността на отделни църковни йерарси да се заиграват с отделни олигарси. Предстои да се разбере дали при избора на нов патриарх църквата ще успее с присъщите на дядо Максим твърдост и смирение да избегне съблазните, които я дебнат.
Снимка: Велислав Николов
Юли, 2011 г. Патриарх Максим служи в храма "Света Марина" в двора на софийската митрополия.
30
7147
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
30
 Видими 
06 Ноември 2012 20:13
В духа на характерното за 90-те години на миналия век безконтролно волнодумство патриархът беше постоянно хулен, че бил комунист, атеист, лакей, нелегитимен, самозванец, полковник, малодушен и сенилен старец без административни умения, креатура на Тодор Живков, че пречел на "обновлението на църквата" и т.н. Докато тази скверна лексика по адрес на българския патриарх се лееше свободно в медиите, той със своето монашеско поведение, мълчаливо, кротко и последователно опровергаваше всички упреци.

Не, не ги опровергаваше. Премълчаваше ги. И в това е може би главният извор на човешкото му и пастирско величие. Вечна му памет и блаженство там, близо до Бога. Имаме нужда от молитвите му за нас.
06 Ноември 2012 20:16
Баш от твоите молитви едва ли има нужда! Без да се обиждаш.
А това че Патриарха следваше една стара, типично българска православна практика, едва ли е известно на болшинството от народеца, вкл. списващите тука.
06 Ноември 2012 20:34
Де ги болниците и приютите за бедни на БПЦ?
никъде ги няма. българската православна църква няма богатствата на ватикана за да издържа болници и приюти за бедни. и между другото по времето на комунизма си беше придатък на държавна сигурнот и винаги вярна на партията. за разлика от католическите църкви в полша, унгария, и чехословакия, които излъчиха истински герои в борбата.
пък и българският народ си е атеистичен, хайде нека да си го признаем. какви са причините е отделна тема но си е така. недоумявам за какво е сега цялата тази гюрултия.
06 Ноември 2012 20:52
Под дописката на ЛО и Галка казах : Предстои тежка проверка на съвкупното ни Духовно състояние ! Политиците , вън от Храма !!! ...
06 Ноември 2012 20:53
"И смертию смерть поправ"
06 Ноември 2012 21:43
малко оцелели ембриони могат да се похвалят с 98 годищен живот
цьрквата няма официална позиця за абортите и живота на семеини начала и разводите
06 Ноември 2012 21:48
Дори комунистите тъгуват за патриарха... да не повярва човек... Да очакваме ли жалейна телеграма от ПЕС?
06 Ноември 2012 21:52
Де ги болниците и приютите за бедни на БПЦ?


Абсолютно уместен въпрос. Нещо друго - по кой важен въпрос ( изключвам концертите на Мадона и Га Га!?) БПЦ зае принципна позиция и защити паството си, при условие че неговото физическо оцеляване беше и продължава да е застрашено. Битка за спасението на душите ни БПЦ въобще не се е и опита да води - те не са й интересни.
06 Ноември 2012 22:24
Една......лелка по-рано днес, изброявайки заслугите на Максим ,изтъкна "студеното посрещане" на Йоан Павел II. Шок и ужас. Да посрешнеш първия и със сигурност единствен папа, излъгал се да посети страната ти като последен темерут, все едно си най-важния бастион на Православието и то точно този папа - един от най-забележителните духовни водачи на последното столетие ( следователно твоя пълна противоположност) и това да е впечатлило едно ляво ориентирано лелче най-много от всичко, което си извършил през най- дългия понтификат в историята на Православието..... Тъжна история.
06 Ноември 2012 22:51
Пак да кажа - De mortuis nil nisi bonum.

За дедо Максим остава nil.
06 Ноември 2012 22:52
http://dveri.bg/3qu96
06 Ноември 2012 22:57
По-същество това беше битка с една вредна и изкривена, но за жалост твърде масова представа за православната църква като обикновена обществена организация..

Както се вижда от коментарите, тази представа продължава да битува.
06 Ноември 2012 23:21
С твърдост и смирение дядо Максим запази единството на църквата

И с чисти ръце, и с чисти ръце.
07 Ноември 2012 00:22
Малко по малко агентите измират. Свършеното остава.
07 Ноември 2012 07:45
ЛЕКА ВИ ПРЪСТ,ПАТРИАРХЕ !!!
07 Ноември 2012 08:55
Damage_case,

Католицизма е християнска ерес!
07 Ноември 2012 09:10
ЛЕКА ВИ ПРЪСТ,ПАТРИАРХЕ !!!


Личи си, че материята ти е много далечна. Опитай с " Ваше Светейшество". Иначе е тъпо и тромаво като участник в мазни борби в Одринско.
07 Ноември 2012 09:36
Бог да го прости!
А иначе автора да не се безпокои за съдбините на Църквата и да не мисли, че патриаршеската кончина изправя църквата пред нови рискове и изпитания. Митрополитите са получили подготовката си в МВР (ДС). Те ще я опазят!!!
07 Ноември 2012 10:47

Ако някой е любител на истината, нека прочете долната статия, публикувана в Медияпуул.



http://www.mediapool.bg/съдът-в-страсбург-осъди-българия-за-скандална-мвр-акция-на-борисов-news199265.html

07 Ноември 2012 10:49

Извинявам се на форума, копната е друга информация. По-долу е това, което исках да ви посоча.


http://www.mediapool.bg/за-мъртвите-или-нищо-или-само-истината-news199267.html
07 Ноември 2012 10:49
Eто една истинска статия.
http://www.mediapool.bg/за-мъртвите-или-нищо-или-само-истината-news199267.html
07 Ноември 2012 10:51
Като гледам, не само комунистите тъгуват, даже Осама ако беше жив би прескочил да се поклони на нашия бивш патриарх.
Не само ПЕС, АхмедДамаджана и аятоласите и те ронят сълзи....
07 Ноември 2012 12:51
Баш от твоите молитви едва ли има нужда! Без да се обиждаш.

А ти кой беше точно ? А да....
07 Ноември 2012 13:02
Благодаря на на г-н Бориславов за тази толкова хубава статия в памет на Негово светейшество. Точно така зная и усещам нещата и аз.

И никакви малоумни статии от в. Медиапул няма да оправдаят гузната съвест на малоумниците, които сътвориха грозните циркове със скубането на бради и бой по главите с кадилниците, които нанесоха жестока рана по достойнството на църквата и българите изобщо, смачкаха, стъпкаха и почти унищожиха надеждата, че има граници, които не могат да бъдат преминавани. След тях се развихри вакханалията на мокрите фанелки, на бигбрадърите, на пошлите телевизионни шоута, на кофите с миризливи помии по де когото свариш, на безотговорността, безчестието, цинизма и сигурността, че каквото и зло да сториш, наказание няма да има.

Бог да прости дядо Максим,
Бог да пази България!


07 Ноември 2012 13:20
Упрекваха го, че през зимата на 90-та, когато голяма част от народа беше на площадите и викаше "Долу" и "Оставка", патриархът не е бил там. Но кой разумен човек днес продължава да вярва, че мястото му е било там? На площадите имаше други расоносци и духовните им пътища завършиха в нищото.
Е да,ама румънският патриарх тогава излезе по телевизията,покая се,че е грешен щото е слушал комунистите и каза,че се оттегля.Народът обгради тв центъра и викаше - Остани!И той остана.Друго си е да разиграеш някакво театро,хората обичат такива неща.
Да отдадем уважението си на институцията,все пак БПЦ е най-старата организация в България,на повече от 1100 години е.Трудно е да се модернизира,защото служи според кодекса от 9-ти век.
07 Ноември 2012 15:27
Докато се бориха с Мадона, отците загубиха битката с чалгата.
И гласувания на конгрес на БКП Максим гледаше мъдро. И очите му едни добри, добри..
07 Ноември 2012 17:02
С твърдост и смирение дядо Максим запази единството на църквата

и
СатКонг 07 Ноември 2012 13:20
Е да,ама румънският патриарх тогава излезе по телевизията,покая се,че е грешен щото е слушал комунистите и каза,че се оттегля.Народът обгради тв центъра и викаше - Остани!И той остана.Друго си е да разиграеш някакво театро,хората обичат такива неща.

Е, няма как в Румъния тогава, когато започнаха с разстрел без съд и присъда, патриарха да не побърза да се покае, за да не го изправят и него до стената. В България църквата се държа по-достойно, което не се хареса на демократите от СДС /единствените според тях/
07 Ноември 2012 18:46
в Румъния тогава, когато започнаха с разстрел без съд и присъда


Николае Чаушеску беше съден и осъден на разстрел заедно с жена си Елена.

http://www.youtube.com/watch?v=2pk2rxHTrsQ
07 Ноември 2012 21:29
В някои народи и държави църквата-религията е била стимул за мислещите за освобождение от оковите, предизвикани от религиозна ограниченост - фундамент на подобните идеологии. Като необходимост религията продължава да е от полза за управляващите и във вреда на свободолюбивите, миролюбивите и развиващи се индивиди.
07 Ноември 2012 21:35
Царство му небесно

Много, много хубава статия.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД