Доскоро единственото неразбирателство между Карлово и Калофер бяха претенциите на карловци, че в техния град освен Васил Левски е роден и Христо Ботев. От няколко месеца обаче градоначалниците на двата града са в открита война, която най-вероятно няма да приключи скоро.

Войната между кмета на Калофер Румен Стоянов и на Карлово Емил Кабаиванов е в традициите на добрия стар двуполюсен модел. Стоянов е независим, но подкрепен от БСП, докато Кабаиванов наскоро бе избран за лидер на СДС. Стоянов спечели кметското си място на местните избори през 2011 г. Впоследствие обаче бе отстранен от длъжност с решение на ОИК, потвърдено от Върховния административен съд (ВАС). Причината за това е, че след встъпването си в длъжност новоизбраният кмет



не е заличил фирмата си



от Търговския регистър, с което е нарушил закона за местното самоуправление и местната администрация. Наскоро обаче в Калофер отново се проведе частичен вот, на който Стоянов събра безпрецедентните 88.27% от гласовете. "Избраха ме с 88% заради личното ми отношение към моите съграждани", убеден е новият стар калоферски градоначалник Румен Стоянов. Самият той е роден в близкото с. Васил Левски, но от малък живее в града. С политика се занимава от няколко години. Преди това е бил бизнесмен - имал е къща за гости и ресторант в центъра.

Неразбирателствата между Стоянов и Кабаиванов продължават с пълна сила и до днес. В административно отношение Калофер е част от община Карлово, но заради проблемите си с общинския кмет Стоянов дори обмисля местен референдум, с който този статут да се промени. Стоянов се чувства лично обиден на Кабаиванов. Преди време пред общинския съвет той изнесъл информация за задълженията на община Калофер и приписал натрупаните дългове на него. А те са от предишния мандат и са наистина сериозни - 10 600 лв. само за телефон. "За каквото и да го потърся - все го няма, чакал съм го по два-три часа пред кабинета му", недоволен е Стоянов. Според него Кабаиванов му прави спънки за участието на Калофер в европейски проект, свързан с изграждането на пречиствателна станция, макар да твърди, че всичко по него върви нормално и в срок. Стоянов е недоволен и от малкия бюджет, който му се дава от Карлово. Той обяснява, че бюджетът на общината е 26 млн. лв., от които за Калофер отиват 109 хил. лв. Убеден е, че проблемите му с Кабаиванов се дължат на факта, че е избран с подкрепата на БСП, а Кабаиванов е лидер на СДС.

Самият Кабаиванов отрича да има някакво специално негативно отношение към колегата си. Кметът на Карлово обясни, че общината кандидатства по два проекта, свързани с Калофер. Единият е за укрепването на коритото на река Тунджа, който е за около 900 хил. лв. и в момента се изпълнява. Вторият е за довършване на канализацията и изграждане на пречиствателна станция. Именно за втория проект кметът на Калофер твърди, че по вина на Кабаиванов сроковете са изпуснати и скоро резултат няма да има. Според кмета на Карлово обаче този проект е в министерството на околната среда и от тук нататък то преценява съобразно финансовия ресурс



за колко от малките селища ще има пари



"Имам уверението на министър Нона Караджова, че Калофер ще бъде одобрен като проект", заяви Кабаиванов. Според него изграждането на пречиствателната станция ще започне през 2013 или 2014 г.

Кабаиванов не приема и другите обвинения на Стоянов. Относно бюджета той обясни, че в парите, които остават за Карлово, са включени заплатите на учителите, издръжката на училищата, на администрацията, зимното поддържане на 4-те населени места в общината, включително Калофер. Кабаиванов отрече да е приписвал на Стоянов дълговете от предишен мандат. Пред общинския съвет той просто дал информация какви са задълженията на Калофер. Според него обаче към момента задлъжнялостта на Калофер се увеличава и е 37% от общия бюджет на кметството. Събираемостта на данъците и таксите по времето на Стоянов също намаляла и в момента е 43%. "Събираемостта на данъците никога не е била повече от 50%, хората са бедни, насила ли да им взема парите", контрира Стоянов. "Разпри между градовете няма. Г-н Стоянов търси някаква форма на изява, оставям го на неговата съвест. Уважавам и обичам Калофер и калоферци, имам много приятели там", заяви от своя страна Кабаиванов.

Раздорите между двамата градоначалници са в силен контраст със спокойствието, което цари в сгушения в пазвите на Балкана Калофер. За първите си дни като кмет Стоянов си спомня, че в общината е царял пълен хаос. "Заварих развалина, имаше 10 нерегламентирани сметища, автобусите не искаха да влизат в града, тъй като клоните на дърветата покрай пътя не им позволяваха", разказва кметът. Общината имала и дългове от порядъка на 62-63 хил. лв. В началото кметът платил част от задълженията с лични пари и средства от приятели, за да може да започне някаква дейност. Така лека-полека ремонтирал осветлението в града и в момента всички улични лампи в Калофер светят. Стоянов успял да асфалтира 5 малки улици. Тепърва обаче предстои да се асфалтира главната улица в града. Парите вече са осигурени, но кметът няма да може да изпълни обещанието си да я асфалтира до Нова година заради липсата на достатъчно технологично време. Убеден е обаче, че главната улица ще бъде оправена до месец май догодина.

За отстраняването си от съда кметът



Стоянов не е особено словоохотлив



Признава, че е затворил фирмата си с един месец закъснение, но само няколко дни след като бил избран за кмет е спрял нейната дейност. В момента фирмата е заличена и открита нова на името на съпругата на кмета, което е позволено от закона. "Не е побарнато както трябва в тоя закон, какво като не е моя фирмата, а на жена ми", разсъждава Стоянов.

Според него атаката от ГЕРБ дошла, тъй като управляващите искали да го привлекат на своя страна, но той отказал. "Исках да бъда независим", категоричен е Стоянов. Признава, че навремето е бил в БКП, но след 1989 г. не е участвал в партии. Все пак е благодарен, че сега има подкрепата на БСП, Земеделски народен съюз и ВМРО-НИЕ. "БСП имат право да считат моя успех за техен, те ме подкрепиха, когато започнаха проблемите с ГЕРБ, лично Сергей Станишев дойде тук", разказва Румен Стоянов.

Кметът е убеден, че Калофер би могъл да бъде много по-привлекателен туристически център, отколкото е сега. В града, основан от Калифер войвода, където е преподавал даскал Ботьо Петков и е роден неговият син Христо Ботев и който навремето е бил известен като "алтън Калофер" (златен Калофер) заради изключителното богатство на неговите жители, има достатъчно много история. Освен това в града и околността има два манастира, три църкви, много параклиси. Калофер винаги е бил населен само и единствено с българи, което е спомогнало за запазването и досега на старинни български обичаи в техния най-чист вид. В близост до града е и една от най-красивите природни забележителности у нас - водопадът Райското пръскало.

Според последното преброяване в Калофер са записани 3085 души, но тези, които реално живеят тук, са много по-малко, като младите хора са не повече 20%. Предпоставки тази демографска картина да се промени чрез осигуряване на реален поминък за хората определено съществуват. Особено ако енергията на местните не са хаби в безсмислени вражди.