Делото срещу бившия военен министър Николай Цонев не е първото, което прокуратурата губи, няма да бъде и последното. Също така не е първото, по което държавното обвинение е пъчило гърди, че има неопровержими доказателства, а след това се е чудило как може да има такава присъда. Не е и последното от т.нар. дела с обществен интерес, които всички наблюдават, коментират, надяват се на резултат. Нищо, че новият Висш съдебен съвет (ВСС) прие, че процеси с "обществен интерес" няма.

Това, с което делото за подкуп срещу Николай Цонев, бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и екссъдията от Софийския градски съд Петър Сантиров ще се запомни, са изумително глупавите гафове, които институции като прокуратурата и МВР могат да сътворят. Да направят сами себе си за смях, но въпреки това да продължат да искат общественото доверие и одобрение. Разбира се, това не означава, че всеки прокурор ще си позволи да раздава присъди и квалификации по време на арест, нито пък, че всеки полицай ще седне да се снима, след като е задържал някого. Подобни прояви обаче са симптоматични и говорят много за това каква банка кадри поддържат тези институции.

Март 2010 г. Правителството на ГЕРБ е на върха на рейтинга си, не е минала и година от възкачването на власт и всички очакват резултати - в борбата с организираната престъпност, срещу корупцията, срещу "предишните", които крадоха поголовно и сега се разхождат на свобода. А и нали Бойко Борисов дойде на власт точно с тези обещания - да въздаде справедливост и да наложи ред.

В тази ситуация МВР арестува Цонев, Попов и Сантиров. При задържането на бившия министър зам. градският прокурор на София Роман Василев го нарича "абсолютен престъпник" и го кара да падне на колене, за да бъде окован. Някои хора са възмутени как може прокурор, и то високопоставен, да се държи по подобен начин, да раздава квалификации и присъди без съд и на всичкото отгоре толкова да не му пука, че подобно нещо да се излъчва по всички телевизии. Нека бъдем честни, при тази гледка преди повече от две години



доволните бяха много повече от възмутените



Защото искаха да видят как някой, за когото смятат, че е извършител на крупни кражби, бива повален на колене, закопчан и отведен от полицията. Най-после. Друг е въпросът дали Цонев наистина не е крал и предлагал подкуп. Да, проявата на Роман Василев на пръв поглед му нанесе удар, но всъщност не беше така. ВСС за очи го наказа (с порицание), защото не може прокурор да се държи по този начин, но всъщност на много хора им хареса.

Втори дубъл - полицаи арестуват Тенчо Попов в кантората на съпругата му, след като са нахлули, съборили са го на земята, настъпвали са го по ръцете, докато му сложат белезниците. След това сядат на едно канапе и се снимат. "Никак не ме умили, полицейската работа е сериозна работа, в нея място за фриволност няма никакво", коментира впоследствие бившият вече главен прокурор Борис Велчев. Шефът на ГДБОП Станимир Флоров пък не видя нещо нередно в действията на служителите си. Вътрешният министър Цветан Цветанов стигна дотам, че помоли престъпниците да се подчиняват на полицейските разпореждания, в замяна на което им обеща "любезни арести" и, разбира се, не констатира никакво полицейско насилие.

Освен невероятните гафове на МВР и прокуратурата в този съвсем ранен етап обаче делото показа и нещо много сериозно, а именно как се разрешават, прилагат и използват специалните разузнавателни средства (СРС). Също и каква е ползата от тях пред съда. Във въпросния случай именно СРС-тата станаха причина тримата да бъдат оправдани, тъй като съдът прецени, че не са спазени законовите изисквания за прилагането им. За какво точно става дума не се знае, тъй като още няма мотиви.

Както е известно, цялата обвинителна теза се градеше именно върху подслушани разговори между тримата (Цонев, Попов и Сантиров), както и на видеозаписи на срещи между Сантиров и следователя Петър Петров. Според прокуратурата тримата са се опитали да подкупят следователя с 20 000 евро, за да спре делото за комуникационната система на армията "Странджа 2", на стойност 120 млн. лв. Разследването е срещу Цонев.

Въпросните записи, на които се вижда как Сантиров и Петров си говорят за пари, споменавайки дело за 120 млн. лв., споменават Тенчо Попов в ролята му на посредник и т.н., всъщност се оказаха горещият картоф, който никой не иска да вземе в ръце. След като изгледаха записите, адвокатите на подсъдимите посочиха някой несъответствия - например, на масата в заведението, където се срещат двамата, поръчките се "увеличават", но не се вижда някой да сервира. Освен това имаше разминаване между протоколите и записите - например, някои изречения не се разбират, но пък са дешифрирани на хартия.

Но това са бели ядове. Истинските проблеми дойдоха, когато се оказа, че няма вещо лице, готово да се захване с експертиза на въпросните записи, която трябва да разсее всяко съмнение за манипулация. Специалистите отказваха "поради опасение от евентуален натиск или уволнение от структурите, в които работят", както се изрази съдията по делото Иван Коев. Или казано просто,



"хората не искат да влизат между шамарите",



пак по Коев. Първоначално съдията смяташе да възложи експертизата на чужди специалисти, за да е сигурен в изводите, но накрая се задоволи със зам.-шефа на БАН проф. Евгений Николов.

И това обаче не бе краят - експертизата на професора стигна до извода, че върху СРС-тата няма манипулация. Преди това обаче съдия Коев имаше други проблеми с шефа на ДАНС Константин Казаков, от когото бе поискал информация за методите, по които са били записани СРС-тата. В отговор Казаков му написа не особено учтиво писмо, в което заяви, че "разгласяването на параметрите на техническите средства за СРС чрез предоставяне за целите на експертизата би компрометирало в бъдеще и би създало условия за застрашаване на живота на служителите, които участват в използването на СРС и на веществените доказателствени средства. Създава се риск на защитата на техническите параметри и би поставило под въпрос международния авторитет на ДАНС като надежден партньор на НАТО и Европейския съюз". "В писмото се изопачава задачата, която бе поставена от съда - ние не искаме данни за апаратурата и, не дай си Боже, да се злепостави някой от изпълнителната власт пред НАТО и ЕС. Искаме проверка на пътя, по който са правени СРС-тата, защото има необясними неща", коментира в отговор един от адвокатите на защитата - Васил Василев.Така или иначе експертизата на проф. Николов стигна до извода, че манипулация няма, но за сметка на това методите, по които е стигнал до него, също са държавна тайна.

Имаше и забавни моменти - когато Петров, който бе отишъл на срещата със Сантиров, окичен със СРС-та като коледна елха, разказваше как от ДАНС му дали голяма риза, под която трябвало да крие техниката. По собствените му думи с нея приличал на клошар, но агентите му обяснили, че нямат по-добра техника, защото бюджетът им е малък.

Не беше хич забавно обаче, когато шефът на парламентарната подкомисия за СРС-тата Христо Бисеров заяви, че разрешенията за СРС-тата са подписвани от Роман Василев вместо от МВР-шефа Цветанов, каквото е законовото изискване, когато става дума за спешно подслушване. В тези случай службите могат да слушат 24 часа, след което трябва да получат разрешение от съд. Впрочем СРС-тата по това дело са разрешени от пловдивски и бургаски съд, а не от софийски, което според адвокатите е нарушение на принципа на местната подсъдност. Впоследствие от прокуратурата заявиха, че подпис на Василев под СРС-тата има, но е в качеството му на прокурор, а самото разрешение е дадено от съд, така че няма проблем.

"Съдът е констатирал множество нарушения на процедурата по искане и даване на разрешения за СРС. Тези нарушения, наред с множество други обстоятелства, са дали основания на съда да постанови оправдателни присъди", коментира съдия Коев, след като оправда тримата. След тази констатация на прокуратурата й остана само да чака мотивите му, за да реши как ще протестира присъдата пред втората инстанция. И още нещо - засега държавното обвинение не знае какво да прави с 20 хил. евро, които Попов предал на следователя. Поне това стана ясно от думите на бившия обвинител номер 1 Борис Велчев. Историята с парите е поредният любопитен нюанс от цялата сага. Прокуратурата твърди, че Попов е предал на Петров подкупа. Самият Попов пък се кълне, че в плика имало стари банкноти, с които искал да покаже на Петров, че номерът му няма да мине. Съдът пък намира, че Петров е оставил отпечатък в сгънатата му част, което не може да се случи, ако не го е отварял, което той отрича. Заради това несъответствие и поради факта, че след като е взел плика, е ходил до ДАНС, защитата допуска, че доказателството може да е било манипулирано. Дали съдът е приел това твърдение, ще стане ясно от мотивите. Дотогава прокуратурата трябва да чака и да пази 20-те хил. евро, които според нея съществуват, а според Попов са измислени.