|
| Димитри Иванов |
Нали съм си само прост преводач, все езиците ме блазнят. Хем не мога да говоря турски, хем имам слабост към останалите в нашия народен език турски думи и мъдрости като "ексиколсун", което на никой друг език не е тъй кратко и ясно.
Гръцкият също ми допада. Няма да забравя как леля Змарайда, като се откърши клонът на смокинята, от който й пусках смокини в престилката и тупнах на земята, каза: Дзимо, Дзимо, ти за нисто не ставас.
И сръбският ми харесваше, когато четях Бранислав Нушич или чувах "Као секретарица е дупе, а као дупе е фантастична."
За македонския "език", измислен от Коминтерна, мълча. Ще кажа само "Прав ви път, македонци. Станете шиптари или сърби, щом отричате, че сте българи. От вас ще остане само големият лаф: "Луно, луно, земльо македонска".
Тези дни се зачетох в много къс сборник с много къси разкази на бургазлията Калин К. Герджиков. Сборникът се казва "До коленете в морето от спомени". Такива спомени събуждат твоите собствени спомени, когато си бил дете на село и по цял ден на реката и знаеш всички върби и къде в подмолите има черна мряна, къде водни змии, а в града по цял ден си с другите деца и никой не може да ви хване, понеже вие знаете как през едно мазе да излезете в задния двор на друга къща и през дупката в оградата на друга улица. Не съм сигурен, но си мисля, че сега децата затлъстяват, понеже тяхното детство не минава в истински игри, а в компютърни игри. И дори да са били насам-натам по разни континенти и територии по света, те не са имали село или градска махала, които да са били тяхна територия, която те са познавали като джобчето на панталонките си.
Разказите са донякъде като вицовете; най-кратките са най-хубавите. И като няма "художествени измислици", още по-хубаво. Тогава споделеното какво са правили другите, докато ти си бил другаде, става твое, понеже то не е измислено и понеже събужда собствените ти спомени. Ексиколсун от световните търговски операции за разните там Хари Потър и други бестселъри. Бургазлията Калин К. Герджиков се родил в Атия, военното пристанище в югоизточния край на Бургаския залив. Но да, знам я Атия. Той живеел в "Митницата", където имаше ведомствени жилища за служещи в пристанищното управление. Да, помня я "Митницата", макар че не съм бургазлия. Между камъните в плитчините момчетата улавяли с ръце едри зелени скариди, казвали им "бабаджани", и ги изяждали. Ние, по на север, никак не им казвахме, щото не ги хващахме, понеже те бягаха, но миди беряхме щото мидите не бягат и ние също бяхме добри в "далдисването" - две минути под вода, пък едно момче можеше три минути. Онези бакелитови ученически мастилници, дето са отгоре като обърнат конус и са неразливаеми; същите имахме в нашето софийско училище. Онези скали в морето, Биволите, да, знам ги. Коко каза: "Ще се разбием в Биволята" и Ахото престана да мие палубата на катамарана на Коко и се втурна да помага на Коко да заобиколим Биволята.
Ахото, писателят Борис Априлов, беше приятел на Коко, бъдещия самотен мореплавател Николай Джамбазов. Те двамата си строяха ветроходни яхти по различен начин. На Ахото занаятът му беше да пише "Приключенията на Лиско" и каквото припечелваше даваше го на хора да му правят яхтата на морето. На Коко занаятът беше да прави мотоциклетно шоу в "тоното на смъртта" - два мотоциклета се движат по талпи, сковани като чаша, и от центробежната сила мотоциклетите стигат до ръба на чашата и се разминават, когато мислиш, че те ще се сблъскат. На мен занаятът ми беше да превеждам. Слава Богу, никой от нас тримата не говореше за култура и философия, нито - о, ужас! - да пише стихове, и се разбирахме.
"Коко - обясни ми Ахото - увещавал телевизията, комсомола и всякакви началници за пари да си купи дъб и бяла мура, пък той сам ще си направи яхта "Тангра" и сам ще обиколи земното кълбо. Но се закучила работата и Коко казал: ексиколсун."
Коко заряза тоното на смъртта и за да има заплата, постъпи на работа да поправя шевните машини в големия шивашки цех във високата сграда на Лъвовия мост, визави на онази, милиционерската сграда. В бараката си на Околовръстното, където беше направил катамарана, той сготвяше тенджера боб, слагаше го в мрежа и мрежата на въже я пускаше да стои на хладно в кладенеца, понеже и хладилник си нямаше и я караше само на хляб и боб. И мотоциклет вече нямаше. Аз пък имах нова-новеничка "Тойота Корола", която някакъв "мару", нали всички японски кораби са "мару", един ден ми стовари на пристанището - ключовете в жабката, както разказва за онези автомобили "Триумф" бургазлията Калин К. Герджиков. Давах тойотата на Коко, когато той ми я поискваше, а той ми я връщаше измита, с пълен резервоар и в по-добро състояние, щото Коко, нали техничар; направил разни реглажи, центровки, не знам какво.
Не знам, понеже и аз като Коко бях мономаниак, обсебен от една идея - да съставя "Малка енциклопедия на глупостта". Защото има сборници от мъдри цитати и максими и мисли на гениални хора. Пък няма енциклопедия на глупостите, пък тя може да е даже по-поучителна. Смейте ми се вие; то и аз си се смея на себе си, де. Унгарската писателка Магда Сабо има един израз, който аз много харесах, понеже реших, че много ми подхожда: "Енциклопедично невежество".
Нашата дума "всичколози" също е хубава. Бидейки енциклопедично невеж, защо пък да не мога. Ще съм като Айнщайн, който мислел, че само Вселената и глупостта са безкрайни, но в първото не бил сигурен. Ще съм като Еразъм, който написал "Възхвала на глупостта".
Я да видя аз какво съм писал в моята чернова на "Енциклопедия на глупостта".
Буквата "в". В, в, в, варварин, Волтер. Волтер казал, че Шекспир е варварин, който ще остане в забвение, понеже пише на език, който се говори, при това лошо, от само четири и половина милиона души.
Буквата "е". Еразъм Ротердамски. Един холандски ветроход претърпял крушение в Японско море. Вълните изхвърлили на брега фигурата на Еразъм, издялана от дърво, над вълнореза. Японците я изложили с надпис: "Холандски варварин".
Буквата "г". Гьоте казал, че в Италия готвят отвратително и селяните ядат един отвратителен люспест зеленчук (артишок, ангинарий).
Буквата "м". Маркс бил опроверган от историята.
Буквата "ф": Франсис Фукуяма казал, че сривът на СССР е крайната победа на капитализма и е настъпил краят на историята.
Гръцките планинари навремето носели на връх Олимп камъни в раниците си и ги трупали на върха, че Олимп да стане по-висок от Мусала, след като тригонометричните замервания доказали, че връх Мусала е малко по-висок от Олимп. Спрях да пиша енциклопедията на глупостта през 1990 година, понеже глупостите станаха прекомерно много и вече не можех да насмогна.
Турците струпаха камънак и тетраподи и отклониха на север устието на Резовска река, по която върви българско-турската граница, за да вземат от българския шелф със залежите под морското дъно, ако ги има. Ние пък, понеже станахме "демократични" и добри съседи, разрушихме граничните съоръжения заради сътрудничеството. Тогава казах по телевизията ексиколсун от такова сътрудничество. Сега ако турците вземат водите на река Резовска (Мутлудере по турски), защото Цариград се нуждае от прясна вода, губим хиляди декари гори и лонгоз с растения и животинки, дето ги няма другаде, единственият в света отровен смок, ако щете.
Пак през 1990 година САЩ пратиха на България за помощ царевица. Тя пък мухлясала. Вместо да я изхвърлят от силозите, предприемчивият US бизнес я продал на програмата за външна помощ да се помогне на България, само че по US закон царевицата може само с кораби под US флаг да се транспортира при високо US навло, платено от благодарния български бенефициент. Ексиколсун от такава помощ.
Сега през 2012 година за българските бедни, по линия на Червения кръст - боб с червеи и паразити. Ексиколсун от такава помощ, все едно дали хитрецът е в България или не.
За българските ВВС стари изтребители, западни бракми. За ВМС пребоядисани фрегати. За АЕЦ "Белене" - непродаваеми, морално остарели руски и западни джаджи и технологии. Ексиколсун, ексиколсун!
Като видях толкова много глупости, разбрах, че не ми е по силите да съставя енциклопедия на глупостите.
Jusautor DI copyright
