Не е честно да ни спират за Шенген, изплака миналата седмица премиерът Бойко Борисов. Той се разочарова от съпартийците си в десните европейски правителства, които показват по-малка солидарност с България за приемането й в зоната без вътрешни граници дори в сравнение с европейските социалисти, чийто лидер е дразнещият го Сергей Станишев.

Кога ще влезем в Шенген? - запита наивно министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов на последната среща в Люксембург на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред. Няма да е сега, но друг път може би - отговориха му "колегите", което означава: я влезете, я не влезете, или с други думи, някога, ама може би никога.

Ако Цветанов разбираше дипломатическия език, щеше да долови и други сигнали, които да го предпазят от наивни въпроси. Поредното отлагане на приемането на България и Румъния в Шенгенската зона бе съчетано с



предупреждение към държавите от Западните Балкани,



че ще им бъде върнат визовият режим, ако техни граждани продължават да напират към Западна Европа и да кандидатстват за политическо убежище, за да се възползват от социални помощи, докато бъдат отхвърлени молбите им. Инициатори на заплахата бяха Германия и Франция, зад които веднага се наредиха Холандия, Белгия, Австрия и Люксембург. Същата предупредителна схема бе приложена през есента на 2010 г., когато Франция и Германия изпратиха общо писмо до Съвета на ЕС да бъде отложено приемането на България и Румъния в Шенгенската зона, запланувано за март 2011 г. Инициативата бе подкрепена от Холандия, Белгия, Австрия и други по-дискретни държави. Тя бе непосредствено следствие от първата шумна кампания на Франция за експулсиране на български и румънски роми, която тогавашното дясно правителство публично обвърза с шенгенските перспективи на двете кандидатки за членство.

Съвпадението сега е поразително не само защото отпорът срещу свободното движение на граждани от Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Албания идва от същите държави, които спряха България и Румъния за Шенген, но и защото причината е същата - прииждането на роми. Никой не смее официално да назове проблема, за да не бъде обвинен в етническа дискриминация и расизъм, но изнесените данни ясно



показват за какво става дума



Играта на недомлъвки бе нарушена в Люксембург от Швеция, която също се включи в групата на недоволните. Нейният вътрешен министър Тобиас Билстрьом заяви на 25 октомври пред Съвета на ЕС: "Всички трябва да изпълнят задълженията си, преди да се присъединят към ЕС, и едно от тях е да подобрят съдбата на малцинствата." Той добави, че не е нормално в Европа да има два пъти повече кандидати за убежище от Сърбия, отколкото от Афганистан. Шведският всекидневник "Дагенс нихетер" писа същия ден по повод визовата заплаха: "Цинично е да се залагат препятствия, за да се затруднят ромите да търсят убежище".

Кои са въпросните "бежанци" и какво общо имат с малцинствата? Базираното в Брюксел електронно издание "ЕЮ Обзървър" даде ясна картина. След премахването на визите за Сърбия, Македония и Черна гора през декември 2009 г. хиляди техни граждани се устремиха към Германия да искат убежище. През 2010 г. бяха 10 300, през 2011 г. - 8500, а само през септември 2012 г. - над 4000. "Почти всички са роми", уточни изданието. Германия отхвърля масово молбите им, но притокът се увеличава. От 5000 молби през първите шест месеца на 2012 г. са одобрени само 11. Напливът има



едно обяснение: социалните помощи



Кандидатите за убежище биват настанявани в добре поддържани центрове, където получават храна и дрехи. Освен това им се полагат джобни пари за издръжка, които през юли дори бяха увеличени с решение на Конституционния съд от 120 на 420 евро месечно за 4-членно семейство. Ако семейството само си купува храна и дрехи, помощта скача на 1100 евро месечно - доста по-прилична сума, отколкото ако си търси препитание в Сърбия или Македония. Процедурата продължава средно два месеца и половина и макар да завършва с отказ е достатъчно мотивираща за ромите да се разходят до Германия и да си поживеят за нейна сметка. Но това не е всичко. После имат право да обжалват, което удължава процедурата с още 5-6 месеца. Сега Германия обмисля да я съкрати, както е сторила Австрия, където няма такъв наплив.

Колкото и да се правят на непривлекателни обаче, западните държави съзнават, че винаги ще са магнит за ромите от по-бедните Балкани, където тяхната концентрация по исторически причини е най-голяма. Затова търсят начин да упражнят натиск върху балканските правителства сами да задържат своето ромско население в националните предели. Ако не го сторят, Западът предупреждава, че ще се затвори за всичките им граждани, защото би било много грозно да прилага етническа сегрегация на границите си. За България и Румъния първата мярка е недопускането им в Шенгенската зона и запазване на вътрешните граници в ЕС, а за нечленуващите в ЕС държави от Западните Балкани наказанието е връщане на визите за всичките им граждани. Великобритания отиде още по-далеч, като намекна дори за връщане на визите за българи и румънци, сякаш предстои държавите им да бъдат изгонени от ЕС. Предупреждението звучи по следния начин: след като не можем да ви делим на роми и други,



ще ви третираме всички като роми



Този циничен натиск се съчетава с нарастващо лицемерие. Докато вътрешните министри подмятаха предупреждения към балканските държави, канцлерката Ангела Меркел откриваше мемориал за нацисткия геноцид срещу ромите. Френският министър по европейските въпроси Бернар Казньов долетя в България да обясни, че безсрочното отлагане на приемането й в Шенгенската зона няма нищо общо с експулсирането на роми от Франция. Гостуването му обаче остави впечатление, че нищо не го интересува толкова много в отношенията с България, колкото ромският въпрос. Леко изнервен, той каза как стоят нещата: "Интеграцията на ромите в родината им е най-добрата интеграция", т.е. дръжте си ромите и ги интегрирайте. За целта дори обеща помощ: "Всичко, което може да бъде направено от Франция, от Европейския съюз за подпомагане на интеграцията на ромите в България, ще бъде направено... Ние имаме твърдото намерение да участваме в подобряването на европейските методи за интегриране на ромите тук, в България. Това включва мобилизиране на структурните фондове и програмите, които осигуряват тази интеграция". Френската щедрост е трогателна. Париж няма да се охарчи, но чрез политическо влияние за подходящо насочване на европейските фондове ще финансира мерки за задържане на ромите в България, за да не му ходят на гости.



Що се отнася до Шенген,



на Париж му е достатъчно, че Холандия се натовари с ролята да бъде непреклонен противник на приемането на България и Румъния и сега може да обяснява, че няма нищо против тяхната кандидатура, но нали знаете, че трябва съгласието на всички... Тоест и една Холандия стига, за да ни спре. Тя пък исторически е известна с най-голяма нетърпимост към ромите в Европа, защото единствена е успяла да ги ликвидира до крак още когато другите само са ги пъдели по-далеч от земите си.

Все по-неубедително звучи твърдението, че приемането на България и Румъния в Шенген е блокирано заради корупцията на високо равнище и организираната престъпност, които заплашвали да направят външните граници на ЕС "пропускливи". Ако наистина се търсеше решение на проблема в тази посока, Евросъюзът би могъл да разположи съвместни екипи на външните си граници и да постави под строг надзор българските и румънските митничари и граничари. Освен това би могъл да съдейства за разобличаване на българските и румънските правителствени функционери, заподозрени във връзки с организираната престъпност и в корупционни далавери. Висши представители на ЕС обаче с охота се кипрят до лица със съмнителна национална и международна репутация и дори ги потупват публично по рамото, без да се страхуват, че рискуват да опетнят авторитета си с криминална зараза. Дали пък нямат придобит имунитет?

Вместо това обмислят да поставят под карантина цели народи в Източна Европа, за да не проникне отнейде нежелана етническа зараза.