Веднъж учителят ми от началното училище Доньо Дянков ни строи в колона по двама и ни поведе на извънкласно занимание някъде в района на чешмата Балаклия. Обектът бе строежът на новата къща на известния д-р М. Там щяхме да изслушаме някакъв урок за механизмите и механизацията и да видим в действие най-разпространения между тях - обикновената строителна макара. Къщата на доктора бе предвидена на три етажа, нещо рядко за Плевен от онези години, та ползата от механизацията щеше да се види по-убедително. Това в тогавашното училище се наричаше "наблюдение" и щяхме да наблюдаваме как работниците изкачват тухли и хоросан почти до покрива (доизкарваха таванските помещения) не на гръб, а с помощта на това разпространено приспособление.



"Наблюдението" започна с конфуз



Д-р М. бе лекар на затвора и беше уредил на строежа му да работят осъдени на по-лек режим. Може да плащаше, а може и това да беше някаква привилегия. Между тях - бащата на нашия съученик Михаил, строителен инженер, работил преди Девети в областната управа и по тази причина пратен зад решетките. Гол до кръста, с кепе от вестник и с тежка тесла в ръка - в този ден съвсем нямаше вид на инженер. Учителят ни не беше подготвен за това, смути се, че ще видим бащата на другаря си затворник. Онзи, напротив, силно се зарадва на извънредното свиждане, просия и започна да ни обяснява в подробности устройството и службата на изучавания "механизъм". От този разказ съм запомнил, че изобретяването на колелото е между най-великите открития на човечеството. И това ми е голямата полза от "наблюдението", щом го помня до днес.

Разказа още, че в Германия, където следвал инженерство, въжето на макарата се навивало с помощта на мотор и тази комбинация вече се превръщала в машина, без никаква човешка сила. Колчем мина днес край някакъв строеж, видя ли такава моторизирана макара, се сещам за бащата на Мишо. Тука обаче въжето се дърпаше от двама затворници, сложиха тухли на тарабата и ги качиха на тавана. Всичко бе просто и по тази причина - незабравимо.

В един дълъг период от живота, който ни очакваше, всеки ден щяхме да слушаме за механизация, това се превърна в заклинание и като всяко безплодно заклинание омръзна на всички. Помня, че се говореше за строителна механизация, за пътна механизация, за малка механизация и най-вече за механизация на селското стопанство. Разбира се, не ставаше дума вече за обикновени механизми, а за най-различни машини,



някои от тях твърде сложни, а повечето - и скъпи



Закономерно се появиха множество техникуми по темата, както и няколко научни института. (Един страничен резултат от това бе, че държавата се покри с... механи.) Продължи безкрайно, чак докато им текна да говорят за научно-техническа революция. И също така пресолиха, но поне за по-кратко. Времето не стигна.

Днес държавата и партията нямат ангажимент да развиват механизацията. Все пак живеем в свободна страна - частната инициатива сама избира за какво да се грижи. Те обаче поддържат един механизъм, който е по-решителен, а и жизненоважен за тях самите. Това е механизмът, чрез който се вземат решенията във властта, прокарват се законите и се избират точните хора за точното място. Механизмът за гласуване във всички важни институции на държавата - от парламента до Висшия съдебен съвет. За две-три години успешно бяха механизирани повечето инстанции, които имат някакво значение в българския живот, поради което те го изгубиха - значението, а и предназначението си. Това позволи да се вземат коренно противоположни решения, понякога и в един и същи ден. Когато Онзи, който държи ръчката, размисли, Механизмът просто обръща посоката. Поради това нерядко може да се забележи



как държавата върви на заден ход



И животът също.

Вътре в няколко дена Механизмът демонстрира зловещото си предназначение в поредица от "знакови" гласувания - все около съдебната власт. Директни предавания по телевизията показаха как мнозинство с отсъстващо изражение по лицата гласува новия ВСС. После - скандалните попълнения за Конституционния съд. След което самият нов ВСС, също тъй механично и по заявка, гласува критериите за избор на нов главен прокурор. Така ще гласува и самия избор. Резилът, който последва, заедно с недоумението и обидата на Европейската комисия, раздразнението на партньорите и дамгата върху нацията не могат да разколебаят Механизма.



Механизмите не изпитват вина, срам и притеснение



Нито колебания. Нито угризения. Сега очакваме надлежно (и срочно!) да инсталират подобен и в Светия синод.

До изборите пълзящата механизация на всички нива ще трябва да приключи. Няма да ни оставят време дори да се замислим защо в истинските държави подобна важна работа все още се извършва by hand.