Отвратително започналата история с кандидатурата на Венета Марковска за конституционен съдия завърши по същия отвратителен начин - с гротескна сцена, унижение за участниците в нея, изнасилване на законите и още по-неясни юридически последствия.

Прецедентът, който президентът Росен Плевнелиев сътвори ненадейно за цялата публика, за да спре компрометиралия се кандидат, нежелаещ сам да се оттегли, даде възможност да надникнем зад кулисите на евтината продукция "Как се прави кариера под знака на ГЕРБ". Ако някой е имал съмнение, че това става на базата на принципи като професионализъм и висок морал, вече трябва да е наясно, че механизмите за прогресиране не само в съдебната, но и в останалите две власти се подчиняват на други, явно чисто природни, да не кажем присъщи на джунглата, закони.

Излъчените кандидати от "дългата резервна скамейка" на властта през последните три години не оставиха и капчица съмнение, че



скромни и почтени професионалисти нямат място в този "мач"



"Няма министър, който да не се е докоснал до нея и тя като административен съдия да не му е решавала проблемите". Така един от осемте депутати от БСП, които подкрепиха Марковска за конституционен съдия, обясни пред "Дневник" защо е гласувал за нея. Това впрочем беше може би най-голямата обида, която се изсипа върху злополучната дама, но тя удивително не я разпозна публично като такава.

По същия начин новият й колега в Конституционния съд (КС) Анастас Анастасов - досега зам.-председател на парламента, бивш районен съдия и възпитаник на Школата на МВР във факултета за кадри на бившата ДС, очевидно не разбра какво му причини вътрешният министър Цветан Цветанов с изказването си, че "през годините като шеф на един съд в Ямбол мисля, че успя да покаже професионализъм, показа лоялност към държавата, към държавната институция". И ако наистина беше принципен, президентът трябваше да се усъмни и в този кандидат и да се поинтересува за каква лоялност точно става дума и по кои дела, както и в какво се състои високият му професионализъм.

Липсата на легитимни методи и отработени рефлекси от властта да бъдат оттласквани съмнителните лица, които напират да влязат в нея, доведе до абсурда "от борда" да бъдат изхвърляни единствено онези, които не подлежат на спасяване и не се сещат сами да скочат. Защото има ли съмнение каква щеше да е реакцията на ГЕРБ, ако Марковска се беше кротнала обратно във Върховния административен съд (ВАС) още при първия призив, дошъл от премиера Бойко Борисов? Прокуратурата? Проверки на сигнали? Едва ли.

От гледна точка на властващото спортно-полицейско мислене сега ситуацията може и да изглежда напълно в реда на нещата - всеизвестно е, че



във ВИФ не се преподава върховенството на закона



Истината обаче е, че кашата е пълна, конституционността не е спасена, лошите не са победени, а само тези от тях, които са неудобни на властта. Останалите са си все така скрити под крилото й и мълчанието по темата "политически зависимости" продължава. Лоялността към държавата - евфемизъм, зад който се крие услужливостта към управляващите, е бичът на обществото ни вече над 20 години и ужасяващото е, че вместо в изключение успя да се превърне в правило. И никой не бива да се залъгва, че само с временното неутрализиране на Марковска проблемът е решен.

Един друг актуален кандидат например много удобно остана в сянката на скандала около нея. "Сотир Цацаров е един от най-стабилните съдии в България", каза вътрешният министър преди време и не след дълго същото лице беше номинирано за главен прокурор след приемането на, меко казано, странна процедура от Висшия съдебен съвет (ВСС) и без никаква конкуренция засега. И за да не се стига до цирка покрай Марковска, сега е моментът кадровият орган на съдебната власт да проучи така желания от властта кандидат под лупа. За да разберем дали случайно не попада в някоя от категориите на триединството на кадровата политика на ГЕРБ:



милиционер, семеен приятел или зависим



Защото, ако разчитаме на атестациите, които ВСС изработва на кандидатите, Съюзът на съдиите (ССБ) тези дни оповести, че те са пълна смешка и не може да се очаква, че ще бъдат ситното сито, необходимо за най-отговорните постове в съдебната власт. Справка - изборът на Георги Колев, който стана председател на ВАС въпреки "грешка" в имотната му декларация и въпреки писмата на ССБ и на "Гражданска лига на България", в едно от които се питаше в прав текст дали съдебният съвет е изнудван от вътрешния министър Цветан Цветанов, дали е предлагано срещу подкрепата на ВСС за кандидата на властта членовете му да не минават през проверка на спецслужбите за допуск до секретна информация и дали ВСС съдейства на Цветанов за шеф на ВАС да се избере желан от него човек, за да се премахне възможността за административен контрол на изпълнителната власт. По приятелска линия се комплектува и целият ръководен състав на Софийския градски съд и само Пловдивският засега успява да го конкурира в топлите си връзки с властта.

Най-неоправданите кариеристи в тази гангренясала среда вероятно са тези, които нито имат ценз от Школата на МВР, нито са приятели с властта - на тях им се налага да стават партийни членове на ГЕРБ и да чакат, докато редът им за някой пост дойде. Което всъщност не е такъв голям проблем, тъй като



кадровата въртележка на тази власт е една от най-големите



Фактът, че високите етажи и на трите власти се наводниха от ченгета, роднини или обикновени лакеи, е катастрофа за България. И докато се смеем на абсурдите, които валят на всеки кръгъл час, всъщност трябва да плачем за безнадеждното ни бъдеще. Защото уродливите компромиси, които бяха направени и продължават да се правят заради докопването на властта, реално лишават гражданите от справедливо правосъдие и управление - полагащи им се по право и щедро субсидирани. Това е тежко престъпление от страна на управляващите срещу нацията и е време те да понесат отговорността си за това.