Левски не е град, който привлича. Рядко се отбиват хора поради туристическа или бизнес причина. Ползвателите на БДЖ се сещат за градчето с досада - тук изчакват влак или се качват на друг.

Но Левски къта духа на един голям човек, незабравим любимец на милиони българи. Държи мил спомен от него, пази го, създава топло чувство и близост.

Човекът е Георги Парцалев.

Той не е имал семейство, няма наследници. Не е разполагал със собствен дом. Бащиният му отдавна е съборен. Днес в Левски, родния град на Парцалев, е подредена музейна сбирка с негови вещи. Сам е поискал приживе да бъдат изложени. В къщата музей е мило, приятно. Чувстват се доброта и уют. Парцалев е усещан и обичан, това е мястото, обитавано от неговото вечно семейство.

Музеят съдържа мебели на Парцалев, сувенири, сценични костюми, книги, награди. Основан е през 1992 г., малко след смъртта му. Отбиват се ученически групи, също колеги и приятели на покойния артист. Но малко туристически справочници съдържат информация за музейната сбирка. При липсата на скандали и височайши визити рядко медиите пишат за нея. Духът на Парцалев кротко стои и чака добри хора да го посетят.

Въпреки славата и кариерата големият артист така и не си купува собствен апартамент. В столицата живее под наем. Отбиват се приятели, бохема, виждат красота, изтънченост, вкус. Най-близките съзряват и тъга. Парцалев вероятно ще остане в историята като



най-смешния и тъжен комик



За атмосферата в неговия дом даваме думата на Илия Ангелов (магистър ИЛМА), колега и приятел на Парцалев, автор на биографичната книга "Тъжният клоун": "Апартаментът му беше като музей на старинни предмети. Въздействието им от пръв поглед бе огромно. При влизане отляво в един ъгъл се виждаше огромна, добре подредена библиотека в шест реда, с ценни и интересни книги. Погледът се спира на Иван-Вазовите 22 тома, Смирненски в 6 тома, съчиненията на Петко Славейков, на Пейо Тодоров, на Димитър Димов, на Йордан Йовков. Учудващото е, че Парцалев притежаваше и 32-та тома на Ленин и 22-та на Сталин. От класиците на световната литература се открояваха томовете на Балзак, Хемингуей, Джек Лондон и др. Вдясно от библиотеката имаше старинен черен скрин, върху който стояха антични вази и свещници. Стаята беше изпъстрена с оригинални старовремски чинии, два часовника, единия - на стената, а другия - с голямо махало, поставен на пода, стигаше почти до тавана. До стенния часовник беше голямо кристално огледало с обков от дърворезба. В средата на помещението имаше голяма квадратна черна маса с шест стола. Сред антиките се открояваше още един светлокафяв скрин с мотиви от дебърска дърворезба. Колекцията се допълваше от телефонен апарат (един от първите у нас), стар грамофон с фуния, който още работеше с метални иглички, и богата колекция от грамофонни плочи".

Повечето от предметите са изложени сега в музея в Левски. Предимно са австрийски, правени през XIX в., стил ампир. Парцалев е бил страстен колекционер на старинни вещи, отнасял се е грижовно и ревностно към тях. По антиките се запалил от колегата си и приятел Енчо Багаров, купувал ги е от различни места. "Ако сте гост в този дом, съхранил всичко от старо време, ще ви се предложи освен гласа на Парцалев, още чаша уиски от реномирана марка "Балантайн" или "Джони Уокър". Чашите също ще са старинни, а ледът ще бъде донесен лично от домакина в красива кристална купа", пише Ангелов.

Някои от мебелите са с изключително рядък начин на изработка. Така например различните части на огромния бюфет са слепени, съединени без пирони. Освен тях в музея могат да бъдат видени и реквизити от "13-ата годеница на принца" - халат, маса, писалище, както и



огледалото на "царя на Калемби"



На стената висят рядък часовник, портрет, рисуван от Борис Грудев. В помещенията са столове, маси, бюра с дъх на старо време. Там е и грамофонът на Парцалев, за съжаление без фуния. В отделна стая са наградите, включително и грамотата, с която Тодор Живков го обявява за народен артист. През 1985 г. в Левски е организирано голямо тържество по случай 60-годишнината на актьора. Общината му връчва символичния ключ на града. Това отличие също е в музея.

Парцалев е бил страстен колекционер и на икони. След смъртта майка му е дарила 120, но едва 12 са изложени, тъй като останалите се нуждаят от реставрация.

Парцалев учи до 7-и клас в Левски, след това постъпва в Мъжката гимназия на Плевен. Баща му - сравнително заможен търговец, иска да го направи лекар. Младият Георги е записан да следва медицина. 4 години я учи в София. Веднъж таткото решава да отиде и да види как я кара студентът. Не го намира на лекции, а на представление. Парцалев по това време участва в циркови програми, в различни артистични сценки. Някъде тогава семейството се мести в София, за да държи изкъсо студента и отговорностите му по медицината. Продължението е известно.

Още като дете в Левски бъдещият голям актьор е организирал представления, забави. Сам поставял и играел в училищни пиеси,



превръщал приятелите си в театрална трупа



Вече като звезда често се отбивал в градеца, тогава наставали черпня и радост със старите другари. Днес и тях ги няма, а апартаментът, наследил родната му къща (съборена още при изнасянето на семейството), зее празен. Лелите и чичовците също са покойници, далечните родственици не живеят в Левски.

В града е кръстена улица на Парцалев, читалището носи негово име. От 8 години на рождената му дата (16 юни) се провеждат културни празници - организират се изложби, прожектират се филми, гостуват театри и колеги на големия комик. Това лято се е отбил Стефан Данаилов.

Известно е, че между Парцалев и комунистическия режим не е царяла любов. И въпреки това в артистичните среди по едно време се говори, че той усърдно чете Ленин. Илия Ангелов в "Тъжният клоун" разказва защо: Един ден в дома на Парцалев идва Иванка Димитрова, актриса в Народния театър, съпруга на Лъчезар Аврамов, член на ЦК на БКП. Двамата трябва да поставят пиесата "Игра на джин" в Театър 199. Малко преди пристигането на дамата Парцалев вади дебел том на Ленин, отваря го и поставя разделител. " Ама ти, какво... да не би да го четеш? ", пули се Иванка Димитрова. " Защо да не го чета? Не само този том. Аз препрочитам и другите томове на Ленин. Ако знаеш колко много ми помагат" , отвръща Парцалев. И е един такъв сериозен....