:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,146,927
Активни 104
Страници 19,286
За един ден 1,302,066
РЕПОРТАЖ

Уют и топлота от Парцалев

Левски, град в който рядко някой се отбива, пази спомен за незабравимия артист. Спомен, за който знаят малцина
Портрет на Георги Парцалев.
Левски не е град, който привлича. Рядко се отбиват хора поради туристическа или бизнес причина. Ползвателите на БДЖ се сещат за градчето с досада - тук изчакват влак или се качват на друг.

Но Левски къта духа на един голям човек, незабравим любимец на милиони българи. Държи мил спомен от него, пази го, създава топло чувство и близост.

Човекът е Георги Парцалев.

Той не е имал семейство, няма наследници. Не е разполагал със собствен дом. Бащиният му отдавна е съборен. Днес в Левски, родния град на Парцалев, е подредена музейна сбирка с негови вещи. Сам е поискал приживе да бъдат изложени. В къщата музей е мило, приятно. Чувстват се доброта и уют. Парцалев е усещан и обичан, това е мястото, обитавано от неговото вечно семейство.

Музеят съдържа мебели на Парцалев, сувенири, сценични костюми, книги, награди. Основан е през 1992 г., малко след смъртта му. Отбиват се ученически групи, също колеги и приятели на покойния артист. Но малко туристически справочници съдържат информация за музейната сбирка. При липсата на скандали и височайши визити рядко медиите пишат за нея. Духът на Парцалев кротко стои и чака добри хора да го посетят.

Въпреки славата и кариерата големият артист така и не си купува собствен апартамент. В столицата живее под наем. Отбиват се приятели, бохема, виждат красота, изтънченост, вкус. Най-близките съзряват и тъга. Парцалев вероятно ще остане в историята като



най-смешния и тъжен комик



За атмосферата в неговия дом даваме думата на Илия Ангелов (магистър ИЛМА), колега и приятел на Парцалев, автор на биографичната книга "Тъжният клоун": "Апартаментът му беше като музей на старинни предмети. Въздействието им от пръв поглед бе огромно. При влизане отляво в един ъгъл се виждаше огромна, добре подредена библиотека в шест реда, с ценни и интересни книги. Погледът се спира на Иван-Вазовите 22 тома, Смирненски в 6 тома, съчиненията на Петко Славейков, на Пейо Тодоров, на Димитър Димов, на Йордан Йовков. Учудващото е, че Парцалев притежаваше и 32-та тома на Ленин и 22-та на Сталин. От класиците на световната литература се открояваха томовете на Балзак, Хемингуей, Джек Лондон и др. Вдясно от библиотеката имаше старинен черен скрин, върху който стояха антични вази и свещници. Стаята беше изпъстрена с оригинални старовремски чинии, два часовника, единия - на стената, а другия - с голямо махало, поставен на пода, стигаше почти до тавана. До стенния часовник беше голямо кристално огледало с обков от дърворезба. В средата на помещението имаше голяма квадратна черна маса с шест стола. Сред антиките се открояваше още един светлокафяв скрин с мотиви от дебърска дърворезба. Колекцията се допълваше от телефонен апарат (един от първите у нас), стар грамофон с фуния, който още работеше с метални иглички, и богата колекция от грамофонни плочи".

Повечето от предметите са изложени сега в музея в Левски. Предимно са австрийски, правени през XIX в., стил ампир. Парцалев е бил страстен колекционер на старинни вещи, отнасял се е грижовно и ревностно към тях. По антиките се запалил от колегата си и приятел Енчо Багаров, купувал ги е от различни места. "Ако сте гост в този дом, съхранил всичко от старо време, ще ви се предложи освен гласа на Парцалев, още чаша уиски от реномирана марка "Балантайн" или "Джони Уокър". Чашите също ще са старинни, а ледът ще бъде донесен лично от домакина в красива кристална купа", пише Ангелов.

Някои от мебелите са с изключително рядък начин на изработка. Така например различните части на огромния бюфет са слепени, съединени без пирони. Освен тях в музея могат да бъдат видени и реквизити от "13-ата годеница на принца" - халат, маса, писалище, както и



огледалото на "царя на Калемби"



На стената висят рядък часовник, портрет, рисуван от Борис Грудев. В помещенията са столове, маси, бюра с дъх на старо време. Там е и грамофонът на Парцалев, за съжаление без фуния. В отделна стая са наградите, включително и грамотата, с която Тодор Живков го обявява за народен артист. През 1985 г. в Левски е организирано голямо тържество по случай 60-годишнината на актьора. Общината му връчва символичния ключ на града. Това отличие също е в музея.

Парцалев е бил страстен колекционер и на икони. След смъртта майка му е дарила 120, но едва 12 са изложени, тъй като останалите се нуждаят от реставрация.

Парцалев учи до 7-и клас в Левски, след това постъпва в Мъжката гимназия на Плевен. Баща му - сравнително заможен търговец, иска да го направи лекар. Младият Георги е записан да следва медицина. 4 години я учи в София. Веднъж таткото решава да отиде и да види как я кара студентът. Не го намира на лекции, а на представление. Парцалев по това време участва в циркови програми, в различни артистични сценки. Някъде тогава семейството се мести в София, за да държи изкъсо студента и отговорностите му по медицината. Продължението е известно.

Още като дете в Левски бъдещият голям актьор е организирал представления, забави. Сам поставял и играел в училищни пиеси,



превръщал приятелите си в театрална трупа



Вече като звезда често се отбивал в градеца, тогава наставали черпня и радост със старите другари. Днес и тях ги няма, а апартаментът, наследил родната му къща (съборена още при изнасянето на семейството), зее празен. Лелите и чичовците също са покойници, далечните родственици не живеят в Левски.

В града е кръстена улица на Парцалев, читалището носи негово име. От 8 години на рождената му дата (16 юни) се провеждат културни празници - организират се изложби, прожектират се филми, гостуват театри и колеги на големия комик. Това лято се е отбил Стефан Данаилов.

Известно е, че между Парцалев и комунистическия режим не е царяла любов. И въпреки това в артистичните среди по едно време се говори, че той усърдно чете Ленин. Илия Ангелов в "Тъжният клоун" разказва защо: Един ден в дома на Парцалев идва Иванка Димитрова, актриса в Народния театър, съпруга на Лъчезар Аврамов, член на ЦК на БКП. Двамата трябва да поставят пиесата "Игра на джин" в Театър 199. Малко преди пристигането на дамата Парцалев вади дебел том на Ленин, отваря го и поставя разделител. " Ама ти, какво... да не би да го четеш? ", пули се Иванка Димитрова. " Защо да не го чета? Не само този том. Аз препрочитам и другите томове на Ленин. Ако знаеш колко много ми помагат" , отвръща Парцалев. И е един такъв сериозен....

 Повечето мебели на актьора са били австрийски, изработени през XIX век.
 Един от най-старите телефони в София.
 Това огледало е познато на милиони българи - от "13-ата годеница на принца".
СНИМКИ: АВТОРЪТ
Парцалев е бил ревностен любител на старите и красиви предмети.
20
8093
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
19 Ноември 2012 20:01
моите поздравления за избора на темата. някак позитивно идва.
19 Ноември 2012 20:25
19 Ноември 2012 22:30
Харесвах много Георги Парцалев. Естествен човек, ерудит, но скромен и снизходителен към кусурите на другите. Хуморът му беше неповторим, с този глас, с тези мимики. Не трябва да го забравяме. Достоен българин. Има и други като него. А други едни се плъзнаха по наклонената плоскост.
19 Ноември 2012 23:02
Малко преди пристигането на дамата Парцалев вади дебел том на Ленин, отваря го и поставя разделител. " Ама ти, какво... да не би да го четеш? ", пули се Иванка Димитрова. " Защо да не го чета? Не само този том. Аз препрочитам и другите томове на Ленин. Ако знаеш колко много ми помагат" , отвръща Парцалев. И е един такъв сериозен....



Представям си го! Велик!
20 Ноември 2012 03:01
Никога няма да забравя един знаменит скеч на Парцалев и Енчо Багаров, изнесен в Славянска беседа в началото на тяхната кариера. Парцалев домъква един голям раздрънкан часовник и обяснява на Багаров в типичния за него стил:

- Най-после се сдобих с часовник.
- И колко плати за него?
- Абе той струвал 150, но понеже съм им приятел и има един малък дефект, ми го продадоха за 200!
- И какъв му е дефекта ?
- Ами например малката му стрелка като показва 5, а голямата 10, е 8 без 15. Но пък в замяна на това работи с точност до минута.
- Като е толкова точен, как се оправяш?
- Таблица бе, таблица ми дадоха хората!

Ако същият този скеч беше изигран от други, ефектът щеше да бъде нулев. Но при изпълнението на Парцалев залата се заливаше от смях. Велик актъор! Весел, смешен и същевременно малко тъжен. Същински Бъстър Кийтън, само че говорещ. Ако сега беше жив, как ли щеше да ни разсмива. Както сега сигурно разсмива Господ !
20 Ноември 2012 03:21
Да , Парцалев беше велик.


Можеше да направи смешна всяка ситуация .
По тоя показател само Тато може да се мери с него.
20 Ноември 2012 04:21
Парцалев живееше (сега с учудване разбирам, под наем) в старата кооперация на ул. "Св. Тертер" на ъгъла с Цариградското шосе. Ние живеехме под наем насреща също на "Тертер", но се водехме "Ленин" 37, в къщата на архитект Шамарджиев. Често му идваха на гости "трудови колективи" и той се снимаше с тях на тротоара. Това е в 1984 г., той не беше много стар, но изглеждаше болнав, със зеленикав тен. Но елегантен, с брилянтин, костюм и карамфил на ревера.

От Левски, доколкото си спомням, е и Дончо Цончев, и нашият приятел философът Данчо Аврамов, историк на науката. В съседната Летница, от която е дядо (тъст) ми, има легенда, че Левски (турският Кара-аач) бил нищо и никакво, но се издигнал, когато през него минала жп линията София-Варна, че станал и възлова гара. Било предвидено линията да е през Летница (Летнидже, българско войнуганско село), както е по-направо, но летнишките чорбаджии били проклети, не давали да мине през тях. В Левски нямало чорбаджии.

Така и в Ню Йорк - Трайборо бридж от Астория към към Манхатън прави голям и нелогичен завой на север и вместо на 96 ул., както би трябвало, излиза на 125 ул. Пак заради имоти на някого си по трасето.

Следващият кабинет без никакво съмнение ще възстанови проекта АЕЦ "Белене" и в целия регион ще има раздвижване. От Левски тръгват влаковете за Свищов и Ореш. Още преди това оттам ще мине и Южен поток. Двете точки, за които вече е известно, че са на трасето на ЮП, са Лозен (в община Стражица, на изток по паралела от Полски Тръмбеш) и Расово южно от Лом (в община Медковец).
20 Ноември 2012 04:57
Проектантите на магистрала Хемус я прекарали северно от Ботевград .
Това е най- удобното трасе спестяващо един мост и един тунел.
Ама червените тузове от север дигнали гююрултия че ще им мине през имотите.
Променили трасето на юг от Ботевград.
Тогава се дигнали местните комуняки и така работата стигнала до бай Тошо.
Явно там северняците излезнали по-яки от южняците .
Също като в Гражданската на САЩ.
20 Ноември 2012 08:15
Парцалев живееше (сега с учудване разбирам, под наем)

Той каза защо в интервюто при Кеворкян.
По времето когато Парцалев е искал да си купи жилище, за апартамент (както и за всичко друго) се е чакало. Освен, че се е чакало, специални органи са определяли големината на апартамента, който ти се полага (независимо, че имаш пари и си го плащаш).
Парцалев е бил сам, не е имал семейство и Партията му е казвала, че е имал право на боксониера (хол с кухненски бокс и тоалетно-баня). Парцалев е отказвал такова жилище и е предпочитал да живее под наем, но в по-голямо (за жилищата под наем не е имало ограничения). Човекът (както е посочено и в статията) е колекционирал мебели икони и т.н. - все неща, които се нуждаят от място.
И досега често си пускам скечове с Парцалев, като един от любимите ми е началото на "Криворазбраната цивилизация".
Поклон пред големия актьор!
(помъчиха се скоро да го очернят, но ..... и все пак Made in Bulgaria)
20 Ноември 2012 08:30
От Левски тръгват влаковете за Свищов и Ореш

Не знам защо и тази статия обърнахте на политика и икономика - колкото до "Гара Ореш" - личи си, че авторът не е гледал и картата - това е гара преди Свищов, откъдето се отклонява железницата за г. Белене, ама на тази гара - вече и казват БАЗА - преди 3 години имаше акации 10-12 см между релсите, та не знам....
Колкото до Парцалев - радвам се, че се повдигат и подобни статии, та да се отместим малко от политиката. Нищо, че беше болен, сам, до последните си могове развеселяваше хората, и то без много алчност. Дано и днешните хумористи са като него.
20 Ноември 2012 09:23
Благодаря, че има автори които да ни напомнят за талантите на България. Поклон пред Парцалев! Който е гледал негови представления и филми не може да го забрави.
20 Ноември 2012 09:29
Има интересна и рядка фамилия, на която винаги съм се чудил - явно някой от предците му е събирал парцали или е бил вехтошар. Той също явно е събирал стари вещи, само че, както разбирам, много по-стойностни...
В "С деца на море" беше велик! Още си спомням - след като тия хлапета го оръсиха здравата за какво ли не, една от героините ги пита на плажа: "Вие май сте изгорели (от слънцето)"? "Абе че изгорях, здраво изгорях аз (с пари)!
20 Ноември 2012 10:03
някак позитивно идва, но и тъжно, за отминало хубаво време!
20 Ноември 2012 10:44
Браво на автора, статията навява много хубави спомени!
20 Ноември 2012 10:59
Велико, тъжно, недостижимо!

"- Ма бабо Стойне, ти откога мина на "Кампари"?
- Ъъъ, Коста, к'о ти пари?
(от "Криворазбраната цивилизация", TV мюзикъл на Хачо Бояджиев)

И още:

" - Илядо осимстотин пидисе и седем гроша и питнайс пари! От кисията ми! От дюгеня ми?"

Имах шанса да присъствам на една среща с Георги Парцалев в барчето на Сатирата, след едно представление на "Рейс" на Св. Стратиев, през 1982 г. мисля че беше. Невероятен събеседник, с чувство за хумор, сърдечен, симпатяга.
Поклон!
Благодаря на в - к "Сега" за хубавия материал.
20 Ноември 2012 11:37
Велик актьор. От дете го гледам и ми е останал в сърцето.
Може и да разсмива и да разплаква.
Като се сетя за Тримата от запаса...
20 Ноември 2012 18:05
Мерси много за статията!

Аз го помня от филма "С деца на море"

- "Чичо Манчо, какво е това командировка?"

- "Когато ти плащат е командировка, а когато сам си плащаш е курорт."
20 Ноември 2012 21:20
Anastass Stasev 20 Ноември 2012 03:01
Велик актъор! Весел, смешен и същевременно малко тъжен. Същински Бъстър Кийтън, само че говорещ.


Наистина велик актьор !

Ма откъде накъде "Същински Бъстър Кийтън" ?!?! Ако питаш мене Бъстър Китън е същински Парцалев.

Но така е тръгнало у нас Вазов бил българския Юго и т.н. Тъпни до умиление. И робска психика. Само роб може да измисли че Вазов е българския Виктор Юго , па Парцалев бил същински Бъстър Китън.

Истината е че всеки е него си . Ние не сме по велики от никой и никой не е по-велик от нас.
20 Ноември 2012 22:56
Голям артист, голям човек! Без него е по-скучно в живота. Ама да е жив Ю туба, че си го гледаме от време на време. Дълбок
20 Ноември 2012 23:38
Най ми харесваше като правеше разбор на думата ХУМОР. КОЯто се състои от ХУ ...той подчертаваше това и МОР. ХУ МОР..ХУ..МОР..хубав мор или както ви се прииска :-)
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД