Как ще се развие изборът на български патриарх след блажената кончина на дядо Максим? Този въпрос вече втора седмица се търкаля в медиите, будейки известна тревога у клириците и благочестивия народ, както и нездраво сеирджийско любопитство у всякога жадна за зрелищни кавги масова публика. Ден след погребението на патриарх Максим стана ясно, че в синода има разномислие относно предстоящия патриаршески избирателен събор, който трябва да се проведе не по-късно от 6 март 2013 г. Противно на уставните правила и съвсем за кратко управляващ вдовстващата Софийска епархия се оказа младият и енергичен, но предизвикващ все по-противоречиви оценки Пловдивски митрополит Николай. Това е станало възможно поради отсъствието от страната на двама синодални архиереи. След това в заседанието на Св. синод от 10 ноември за наместник-председател на Св. синод беше избран Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който по право ще управлява и Софийска епархия до избора на патриарх. Това предизвика видимо недоволство у дядо Николай. Той първо се опита да оспори избора в медиите и след това обяви, че до Коледа ще спазва траур, потъва в мълчание и няма да участва в заседанията на синода. Явно става дума за "тактически" траур. Още двама митрополити - Калиник Врачански и Игнатий Плевенски, отказаха да подпишат протокола. Ден по-късно, неясно поради какви подбуди, Великотърновският митрополит Григорий обяви, че оттегля подписа си. Така засега в синода има два оформени лагера - четворката Николай, Калиник, Игнатий и Григорий срещу останалите девет владици. Позицията на Западноевропейския дядо Симеон е неясна. Според църковници той е твърде болен и почти сигурно няма да участва в синодалните заседания.

"Подчертаваме, че БПЦ е самоуправляваща се институция и Светият синод няма да позволи да приема тълкувания, внушения и да работи под натиск от когото и да било, включително и от членове на Светия синод, когато го правят извън установения ред в заседанията на Светия синод", се казва в изявление на синодалните старци от 14 ноември по повод поведението на Николай. В него е обяснено също, че оттеглянето на подпис от официален документ е логически и правен абсурд, който противоречи и на каноните. Изрично е казано още, че след кончината на патриарха не може да се свика църковен събор, който да промени устава, тъй като това би било в нарушение на самия устав и на каноните. Не е възможно уставът да се променя и с вътрешни синодални наредби, каквито подмятания в медиите беше направил директорът на Дирекцията по изповеданията Емил Велинов. В подобен смисъл се бяха изказали и други общественици, като идеята е съвсем прозрачна - да се отвори път към патриаршеския престол за владиката Николай. От тона на синодалното изявление личи, че този път старците са решили да не допускат намеса на държавата и разни външни за църквата центрове на власт, но личи също известен страх, че такива опити ще бъдат правени.



Какво може да се очаква оттук насетне?



Ясно е, че дядо Николай е дисквалифициран от състезанието. Засега. Проблемът не е само във възрастта му - има навършени 43 години, а трябва да е на 50, за да бъде достоизбираем. Той е амбициозен и енергичен, но видимо неуравновесен, себичен и явно вече е успял да настрои срещу себе си по-голямата част от синода. Дразнещо е влечението му към лукса (скъпи коли, часовници), както и демонстративната близост с олигархични елити. Освен това прояви много лош вкус и безцеремонност, като облепи с тапети стенописите в църквата "Св. Марина" в Пловдив. Заради това сполучливо беше наречен дядо Тапетко от града под тепетата. Няма да споменаваме скандалните от църковна и морална гледна точка архонтски хиротонии, на които Николай се оказа горещ привърженик.

Процедурата за избор на патриарх предполага Светият синод да излъчи трима митрополити, от които след това Патриаршески избирателен църковен събор да избере един за предстоятел. Всеки от тримата трябва да бъде избран с тайно гласуване от две трети от членовете на Св. синод (чл. 45). Изглежда това е капанът, който четиримата владици около Николай ще се опитат да заложат при бъдещия избор на патриарх, ако още някой от синода се закачи към тях. Как би могло да стане това? Баналните начини са два - с пари или с шантаж и компромати.

От 14-те митрополити достоизбираеми са 12, но за повече от тях е ясно, че няма да участват. Дядо Йоаникий писмено обяви, че се оттегля, тъй като е дал обет да си остане сливенски митрополит. Някои са със силно разклатено здраве или на преклонна възраст. За други е ясно, че няма да получат подкрепа. Като най-вероятни претенденти за бялото було се смятат Варненският Кирил, Ловчанският Гавриил, Русенският Неофит и Американски и Австралийски Йосиф. От четиримата само Гавриил няма агентурно минало в ДС, от което обаче не следва, че точно той ще бъде избран за патриарх. Най-вероятно тази тема изобщо няма да присъства сред аргументите при издигането на една или друга кандидатура или за всеки от кандидатите ще се съди отделно според конкретни неща, които е вършил. За част от владиците агентурното минало може да не е било свързано с някакви укорителни деяния, а по-скоро да е било непреодолима формалност. Сигурно е, че ако темата за досиетата се превърне във водещ мотив за достоизбираемост, ще се окаже, че изборът всъщност е предопределен и отново вече несъществуващата ДС задочно диктува кадровата политика на църквата.

Сигурно е също, че през идните седмици в медиите ще се изприказват всякакви верни и неверни неща за всеки от четиримата потенциални претенденти, както и за други владици. Ще има разкази за линкълни и ролекси, за подозрителни бизнес контакти между владици и субекти от стопанския ъндърграунд, за православни спа центрове, разни пикантерии и т.н. Неприятно е, че сигурно част от лошите работи ще се окажат и верни. Медийната гълчава обаче няма да има особено значение за избора.

Разколниците около Инокентий може също да се включат в играта, но е малко вероятно да постигнат нещо повече от скромна роля в медийния миманс. Те биха имали някакъв шанс само ако властта се заиграе с тях. Бойко Борисов не е дал признаци, че би го направил. По-скоро обратното, той сгълча шефа на изповеданията, че се бърка в синодалните работи. При всички проблеми, които правителството и ГЕРБ си създадоха, едва ли биха си причинили и забъркване в църковни междуособици. Което обаче не изключва вероятността някоя близка до управляващите икономическа групировка да го направи.



Каква е технологията на избора?



Патриаршеският избирателен събор според чл. 41 от устава включва всички митрополити и епископи, по петима избиратели от всяка епархия (трима клирици и двама миряни), по един представител на ставропигиалните манастири, по двама представители на епархийски манастири (един монах и една монахиня), определени от епархийския митрополит, и по един представител на средните духовни училища. Общо около 110 избиратели. От Софийска епархия избирателите са десет (6 клирици и 4 миряни). От така подредената избирателна пирамида ясно личи, че решаващ глас при избора ще имат клириците.

След като избирателните списъци са готови, в предварително насрочен неделен ден ще се проведе и изборът в Синодалната палата. Ако един от тримата кандидати събере две трети от гласовете на първи тур, става патриарх. Ако не, изборът продължава между първите двама.

Макар че изборът е таен, практиката е доказала, че в такива случаи най-често всеки от избирателите следва волята на своя митрополит. Поради което решаващо за избора на патриарх може да се окаже предварителното договаряне между синодалните архиереи. Това обяснява и амбицията на Николай да управлява вдовстващата Софийска епархия до избора на патриарх, макар да не е избран за наместник-председател. То би му гарантирало повече гласове при договарянията.

Оптимистичният вариант при това положение е синодалите да се обединят около компромисна и обединителна личност. Песимистичният е църквата да влезе в нова спирала на безкрайни крамоли и пазарлъци, да се феодализира. Подозренията сред част от църковниците са, че влиятелни лица с чисто икономически интереси към църквата ще се опитат да й наложат свой избор.

Възможно ли е да се повтори в църковен вариант циркът с избора на Венета Марковска за конституционен съдия? Не е изключено онези, които оседлаха държавата, да опитат да обяздят и църквата. Предстои да се види дали ще успеят.