Качеството на българските дипломи за висше образование се превърна в дежурна тема в последните месеци. Ако питате ректорите - българското образование си е много добро, нищо че български университет рядко попада в някакви класации, а в най-престижните хич ни няма. Пак според ректорите решението на Турция да не признава автоматично българските дипломи за висше образование си е чиста провокация. Сякаш в подкрепа на това идва и разпределението на бонусите за качество. Излиза, че образованието си е суперкачествено, понеже 2/3 от 37-те държавни висши училища получават допълнително финансиране за модернизиране на обучението си по различните научни области.



Така ли е в действителност?



Т.нар. система за диференцирано финансиране беше въведена миналата година от правителството на ГЕРБ, а целта беше да се стимулират най-добрите висши училища за съответното направление. Класацията беше въз основа на рейтинга. За обвързването на финансирането с качеството се говори от години, но то не бе възможно преди изработването на рейтинг на университетите. В същото време бонусите за качество не бяха записани в закона за висшето образование - системата от критерии, по които ще се изчислява допълнителното финансиране за всеки вуз, се определя с решение на правителството. През 2011 г. парите бяха 6.7 млн. лв., разпределени между 19 висши училища. Около 900 000 лв. се върнаха в бюджета, тъй като за някои дисциплини университетите не успяха да покрият критериите.

Какво се случи през 2012-а? В годината преди изборите правителството развърза кесията и отпусна почти 15 млн. лв. С вдигането на мизата обаче явно и мераците са повече. Успоредно с това министрите раздробиха критериите, което доведе до масово раздаване на пари. Благодарение на новата система на оценяване на качеството общо 29 висши училища получиха бонуси.

Раздуването на щата на "добрите" се получава заради изкривени критерии, по които да се оценява кой е качествен и кой не. Най-голямата тежест в оценката например се пада на индикатора за реализация на завършилите студенти - цели 45%. Включването на подобен критерий и натоварването му с такава тежест обаче води до съществени аномалии в класацията. Причината е, че реализацията на дипломираните висшисти е тясно зависима от нивото на безработица и от субективното желание на самите специалисти да работят. Какво са виновни студентите от Берковица и Търговище, че в тези региони има по-висока безработица в сравнение с градове като София и Варна? Очевидно столицата не може да подсигури хляб за 50 000 или 60 000 студенти, които завършват всяка година. Изобщо вкарването на критерия за реализация в подобна методика е



крайно неподходящ, особено във време на криза и при 11-12% безработица



Решаващо се оказва и допускането на повече от два университета за съответното професионално направление. Така се стига до абсурдната ситуация в някои дисциплини бонуси да получават почти всички акредитирани държавни вузове. Типичен пример е правото - 5 от 6 държавни университета взимат допълнително финансиране, макар от години да се знае, че обучението по тази специалност се крепи на преподаватели, които четат лекции из цялата страна.

В други случаи изчисляването на стимулите е абсолютно произволно и прилича на "стъкмистика". Колкото и парадоксално да звучи, в някои случаи при прилагането на собствената си измислена схема министерството на просветата е ощетило някои вузове и вместо полагащите им се 12.5% е дало 9% бонус. Пример за това са бонусите на Софийския университет за направленията физически и химически науки. В същото време други са толерирани. Така по новата методика бонуси получават Библиотекарският университет и Техническият във Варна.

Ако теглим чертата, излиза, че т.нар. система за стимулиране на качеството



се изроди в поредното отчитане на дейност



Не се заблуждавайте в чистите помисли на управляващите. Полза от "кривото огледало" на министър Сергей Игнатов имат и правителството, и ректорите. Бонусите са червена точка в своеобразното CV на кабинета за предстоящата предизборна кампания. За вузовете пък са безплатна реклама, която могат да развяват като флаг за предстоящата кандидатстудентска кампания. Истинската поука е, че това е поредната имитация на реформи, които управляващите така и не се осмелиха да предприемат в сферата на образованието - шансовете на новия училищен закон да види бял свят изтляват с всеки изминал ден, а за нов закон за висшето образование вече дори не се говори. Фанфарните лозунги, с които ГЕРБ дойде на власт, са сгънати като непотребни плакати от минали предизборни кампании. Имитацията на реформи обаче не може да прикрие срива в качеството на образованието, с каквото и да е замаскиран той.