За последните 20 години "Облачен стълб" е третата поред голяма контратерористична операция, проведена от Израел в навечерието на избори. Опитът показва, че в такава ситуация министър-председателят има два възможни варианта: да повтори печалната съдба на Шимон Перес или успеха на Ехуд Олмерт.

Миналия четвъртък бе убит началникът на Генералния щаб на "Хамас" Ахмад Джабари. Това сложи началото на израелската операция "Облачен стълб", която доведе до унищожаването на няколко склада с ракети "Фаджр-5", разположени в Ивицата Газа. Паралелно започна и подготовка за мащабна наземна операция. Никой от политическите играчи няма да заяви публично дали военните действия ще окажат влияние на разпределението на мандатите през януари, но историческият опит свидетелства, че правителството неведнъж е започвало големи военни операции именно в навечерието на избори. До какво са водили те?



1996 г. - Шимон Перес и операцията "Гроздове на гнева"



След смъртта на своя съюзник министър-председателя на Израел Ицхак Рабин, убит от ръката на Игал Амир, настоящият президент на страната Шимон Перес през 1996 г. от министър на външните работи стана министър-председател. Той имаше имидж на нерешителен лидер, неспособен да се справи с големите проблеми в сферата на безопасността, измъчващи Израел през този период. Бенямин Нетаняху, оглавяващ опозицията по това време, имаше планове да му се противопостави на изборите. Той се възползва от факта, че Перес бе инициатор на споразумението в Осло** и твърдеше, че ако народът го избере, Йерусалим ще бъде разделен.

На 11 април 1996 г., около месец и половина преди изборите, Перес заповяда на израелските отбранителни сили ЦАХАЛ да започнат операция "Гроздове на гнева". Тя трябваше да сложи край на обстрела, който южноливанската терористична организация "Хизбула" извършваше над северната част на Израел. Спокойствието на израелските граждани беше нарушено не само от ракетите "Катюша", но и от самоубийствените атентати, които отнеха живота на повече от 45 души. Въпреки че тежката обстановка може да се счита за главна причина за тази операция, не трябва да се пренебрегва и желанието на Перес да покаже способността си да взема съдбоносни решения по отношение на безопасността, представяйки се за продължител на делото на Ицхак Рабин, който бе едновременно министър-председател и министър на отбраната.

"Гроздове на гнева" приключи след две седмици. Загинаха 3 войници на ЦАХАЛ, 31 военнослужещи, а 24 цивилни бяха ранени. От противниковата страна ранени бяха около 100 души и имаше 113 убити, включително един сирийски войник и трима бойци от "Хизбула". Срещу Израел бяха изстреляни повече от 777 ракети. В резултат на това Перес така и не успя да си създаде репутация на "пазител на безопасността на Израел", което донякъде помогна на Нетаняху да победи на изборите.

Трябва обаче да се отбележи, че триумфът на лидера на партията "Ликуд" стана възможен главно благодарение подкрепата, която му оказа религиозно-ортодоксалният блок в деня на изборите. Нееднозначните резултати от операцията в Южен Ливан оказаха неоспоримо влияние върху резултатите от гласуването и доказаха, че голямата разлика в броя на жертвите няма особено значение, тъй като за две седмици над главите на израелците прехвърчаха почти 800 ракети.



2009 г. - Ехуд Олмерт и операция "Излято олово"



Ехуд Олмерт не беше кандидат на изборите през 2009 г., които се състояха около три седмици след края на операция "Излято олово", но не бива да се изключва възможността той по някакъв начин да е искал да компенсира големия ущърб, който бе нанесен върху имиджа му, докато бе министър-председател. Към този момент Втората ливанска война, последвалият след нея отчет на Комисията на Виноград*** и повдигнатото срещу него дело за корупция (по което впоследствие беше оправдан) вече бяха нанесли немалка вреда на репутацията му.

Операция "Излято олово" започна на 27 декември 2008 г. и завърши на 18 януари следващата година (скоро след встъпването на Барак Обама в длъжност като президент на САЩ). Тя дойде като отговор на непрекъснатия обстрел от Ивицата Газа над Южен Израел и несъмнено имаше положителен ефект. Наземната част от операцията спомогна за дълготрайното нормализиране на ситуацията в Газа. Ципи Ливни, министър на външните работи, изигра активна роля в хода на операцията, което доведе до избирането й за министър-председател на изборите през 2009 г. Сега, когато Олмерт обмисля завръщане в политиката, операцията "Излято олово" ще се превърне в неразделна част от евентуална предизборна компания.



2012 г. - Бенямин Нетаняху и "Облачен стълб"



Все още е рано да се предскаже влиянието, което ще окаже операция "Облачен стълб" върху резултатите от изборите през януари следващата година. Освен военния й аспект вече стана ясна и другата й цел - въпросите за безопасността са в центъра на политическите дискусии. За разлика от други хора аз няма да прибързвам да обявя операцията за конспиративен замисъл на Нетаняху, Обама и Либерман, тъй като нямам доказателства, а и не искам да навлизам в безсмислени разсъждения. Обаче няма съмнения, че върху имиджа на Нетаняху като "истински поборник за безопасност" вече бе нанесен сериозен ущърб - той изчака прекалено много време, преди да се реши да издаде заповед за ликвидацията на ръководителя на военното крило на "Хамас" Ахмед Джабари.

Като цяло смея да твърдя, че правителство, превръщащо ракетните обстрели в рутина, няма право да съществува, независимо кой го оглавява, защото то не изпълнява най-важното си задължение, което е да осигурява безопасността на своите граждани.

Някои наричат операцията "Облачен стълб" подготовка за избори. Дори и да е така, важното е тя да сложи край на непоносимата ситуация, от която страдат жителите на южната част на страната. Това служи като достатъчно оправдание за подобни мерки.

Много е вероятно Нетаняху да остане начело на правителството и след изборите. Остава само да се изясни дали операция "Облачен стълб" ще му извоюва репутация на разсъдлив премиер, способен да ръководи големи военни операции - както в случая с Олмерт, - или пък - на такъв, който започва операцията в мажорен тон, а завършва в минорен, без да може да убеди народа в своята самостоятелност - както се случи с Перес.



* Автор на статията е Юрий Ганкин - завършил политология и дипломатически отношения в университета в Тел Авив и в момента преподавател там.

** Две години по-рано, през 1993-та, Ицхак Рабин подписва мирното споразумение от Осло, по силата на което е създадена Палестинската автономия, а лидерът на ООП Ясер Арафат се отказва от насилието и в писмен документ признава еврейската държава.

*** Тази комисия се оглавяваше от пенсионирания съдия Елиагу Виноград и бе създадена с цел разследване действията на израелското правителство по време на Втората ливанска война от 2006 г.