РЕЗЮМЕ:

Това писмо е за яденето и пиенето. "Достойно есть", ако преядеш и препиеш, после те боли главата, не ти се яде, нито пие и почваш достойно постене. Есть значи "ям" и "има". Пишат го също без "ь", не знам защо. Знам, че църковнославянският език е старобългарски.

Църковниците пеят "Достойно есть" в прослава на вярата. Тяхното сегашно боричкане кой да е начело дали ест достойно? Да кажат философите, историците, социолозите, политолозите, прочели, че "Есть такая партия".

Не знам защо руските моряци казват "Ест!" за "Тъй вярно! Слушам!". На 15 ноември 2012 г. започна Коледният пост и казахме "Ест" на Алексей Милер за тръбопровода "Южен поток". Край на резюмето.

За тръбата един руснак каза: "Българите се правят, че преговарят, ние се правим, че им отстъпваме". Аз пък казвам, че всеки лъже като след лов и преди избори. Преговорите се точат отдавна. Не съм виждал Алексей Милер. Виждал съм предишните шефове на "Газпром" Виктор Черномирдин и Рем Вяхирев. Рем до рамото ми стигаше, но в пиенето аз не можех да го стигна. Когато се качваше по стъпалата на "Балкан", който стана "Шератон", на входа се беше изправил да го посрещне премиерът Жан Виденов, а Рем се изкачваше по стъпалата, мърморейки: "Момче, ще мина през теб. Или ще те заобиколя."

Така стана, а "Балкан" стана "Шератон" като английския дърводелец Томас Шератон, който през ХVIII век правел столове особено неудобни за долната част на гърба, където понякога искам да ритна философите, историците, социолозите, политолозите.

През 2007 г. еврокомисарят Гюнтер Ферхойген каза:

1. Никога не сме казали на България: "Затваряйте 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", иначе няма да ви приемем в ЕС,

2. Трябва да приемем Хърватия, тя има вековна католическа история.



Хърватите са католизирани сърби, но това не го казвайте пред хървати. Те клали сърби, както българи били клани от българи, които се потурчили, за да не плащат данъци, нали "интересът клати феса". Онзи ден хърватите се радваха, че международният съд оправда хърватски генерали, които избиваха сърби, а осъди сръбските генерали, които избиваха хървати и мюсюлмани. Не ме питайте: "Ти откъде знаеш, да не си бил там?". Да, там бях и да си дойдем на думата за яденето и пиенето, ядох задушен петел недалеч от белградската телевизия, издънена от бомба, когато НАТО ръсеше бомби и снаряди с обеднен уран, от който овошките в Северозападна България клюмнаха.

Ферхойген е марксист, ако мисли, че Европа е дотам, докъдето била Австро-Унгария. Маркс написал, че отвъд Австро-Унгария е етнически боклук (ethnic trash). От ЕС сега ни казват: Не щем ви циганите, вие си ги интегрирайте. А ние разтурихме създадените от Александър Стамболийски строителни войски, където циганите се ограмотяваха и получаваха занаят от зидаромазач нагоре.

ЕС се разпада достойно и плавно, не както се разпадна СССР. Ние не влязохме в СССР, а в ЕС влязохме номинално. Далеч сме от ЕС по приходи и свободно движение на хора, а ЕС е договор и договорите трябва да се спазват. "Pacta sunt servanda", казва римското право.

Забавно беше, когато уж влизахме в ЕС и свирехме Бетовен на каба гайди. И сега е забавно като чуеш медийна реклама: "Европейски пари за българското село". Как е крава по "европейски"? "Му-у-у!"

Но не получаваме повече, отколкото даваме. Ако трябва да ни връщат, казват, както онзи ден ни казаха: Извинявайте, ама имаме 6 милиарда дефицит, не ни стигат парите. Сега са за нас, пък за вас, новоприсъединените, друг път. Тате ще ми купи колело, ама друг път.

В сходно положение през ноември 1979 г. Маргарет Тачър каза: "Искам си парите! I want my money back!"

Европейският съюз вече ме подсеща за Съветския съюз:

"Слева молот, справа серп

Это наш советский герб

Хочешь жни, а хочешь куй

Все равно получишь *** "

А приемането на Турция в ЕС ме подсеща за "Параграф 22" на Джо Хелър ("Catch-22", Joseph Heller). Турците ще ги приемат, само че друг път, когато няма да има ЕС, какъвто е сега, още по-малко какъвто беше, преди ние да влезем в него.

Османлиите ни научили да правим бостани, бахчи, да сеем ориенталски тютюн и рози като Гюл Баба. Няколко пъти обсаждали Виена. В 1683 г. били разбити от поляци, австрийци и немци, предвождани от Ян Собиески. В суматохата османлиите си забравили чувалите с кафе. Харесала се тази напитка и станала европейска мода.

"Ca passera comme le cafe", казвал за модите Волтер, убеден, че кафето ще се забрави. Иди, че вярвай на философите. За спомен от спирането на османлиите пред Виена останали само кафето, виенските кифлички като полумесец, по-късно наречени "кроасани" като нарастващия лунен сърп, и полската водка "Собиески". Яденето и пиенето ни казват за историята повече, отколкото историците.

Едно време заговявахме така:

В дните преди Коледни и Сирни заговезни, когато започва Великденският пост, всичко можехме да ядем и пием. На Заговезни искахме прошка на възрастните, целуваме им ръка. Бабите и дядовците постеха строго, младите мъже и жени не толкова, децата никак, само във вторник и петък, които и без друго бяха постни дни. Великденските пости бяха 7 седмици, затова казваха "дълъг като Великденски пости". За Коледните не съм сигурен дали както сега на 15 ноември или по-късно започваха, понеже Коледа беше след Нова година. Православните тачехме най-вече Великден, католиците - най-вече Коледа.

Тези дни пуснаха в търговските вериги немски "Stollen". На моята гувернантка мед й капеше от устата, като кажеше "щолен", и тя собственоръчно го приготви, щото никъде не правели толкова хубав щолен, колкото в родното й немско градче и аз поглъщах големи количества Weihnachtsstollen или Christstollen, не помня как тя го наричаше. Също великденски козунаци напролет, също еврейски ядива с еврейчетата, когато те имаха празник, с турчетата кадаиф и едни свити като джуфки захаросани баклавички с бадемова плънка. Бяхме лакомници със стомаси без верски предразсъдъци. Чудно как не станахме дебели.

Вкъщи имаше грамофон с манивела за навиване на пружината. Още нямаше "електрофони", вече забравена дума. Забравиха думата "idiot-box", откакто телевизорите станаха плоски. Някой помни ли рояците врабчета? Тези симпатични птиченца останаха в "Ние, врабчетата" на Йордан Радичков. И защо не направиха мобифони с пружина, както обещаваха? Толкова е удобно автономното захранване. Когато бомбардираха нощем и спираха тока, за да не се вижда София от въздуха, навивахме грамофона с манивелата и слушахме музика.

Вкъщи имаше много глупости за четене; най-глупав беше разказът на някой си Антон Чехов "Глупавият французин"; който недоумявал как руснаците изяждат десет, двайсет блини с хайвер и не умират от преяждане. Голяма работа. И аз можех, но не ми даваха. Готварската книга беше с цветни илюстрации и по-интересна. Френски палачинки, "crepes" от пшенично брашно. В хотела на Чичовски в Пампорово бяха по-вкусни, понеже плънката бе не сладко от "грозей", френско грозде, а от диви ягоди. Руските блини пък с хайвер; нищо против хайвера от дунавска моруна, който продаваха в рибарския магазин на "Граф Игнатиев" отсреща, но какво е това брашно от гречка или елда; нямаше такова нещо в кухнята ни. Pancakes по каубойски; те пък с царевично брашно. Царевично, царевично, аз и качамак харесвах, ала най ми харесваше рецептата: За да провериш дали мазнината в тигана се е сгорещила достатъчно, намокряш си пръстите и пръсваш капчици в тигана, но ако си истински каубой You spit in the pan and if the pan spits back at You the grease is hot enough. Исках да плюя в тигана, но не ми даваха.

На грамофона с манивелата пускахме плочата с Борис Христов, който пееше "Широкая Масленица". Това е седмицата преди постите. От понеделник до сряда - "Узкая"; от четвъртък нататък "Широкая Масленица", след която така те боли главата, че не можеш нито да ядеш, нито да пиеш и постиш.

Църковниците, тия "Killjoys", убийци на радостта, напразно искали да забранят Масленицата като бесовски разгул на езическа радост от идването на пролетта и плодородието.

Не мога да намеря в YouTube как Борис Христов пее "Широкая Масленица". Моля, помогнете ми, ако можете.

На Коледни заговезни нямаше палачинки. Моята Фрау направи нейния щолен и Йордан Йовков каза на жена си тихичко, но аз го чух, щото децата щъкахме между възрастните, "Този козунак е клисав".

Йовков не го помня друго да е казвал, освен което вече съм разказвал за кафето, че било "каймаклия", ако му се добави мляна леблебия; "тънко-преварено", ако трижди кипне и се свали от огъня; "синджирлия", ако е само с огърлица от мехурчета по ръба на филджана; хеллия - с щипка от бледозеления прашец хел от Арабия; небет-шекерлия, ако сипеш в джезвето кафе, студена вода и вместо захар небет-шекер, който също е захар, но другояче кристализирала.

После той умря. После аз много разкази на много езици прочетох, но такъв като "По жицата" за бялата лястовичка не прочетох. "Песента на колелетата" за Сали Яшар, които така ковял шините на колелата, че неговите каруци пеели, не ме трогна, понеже се разсейвах. На една от грамофонните плочи с Вагнер имаше как се ковял мечът на Зигфрид, а в "Трубадур" на Верди как циганите коват и пеят "Кови ковачо, горещото желязо". Разсейвах се най-вече понеже бях научил, че на руски "кови" е "куй" и ме досмешаваше.

На Йовков жена му продължи да идва, докато веднъж излязохме да я изпратим до тротоара на "Цариградското шосе". Тя тръгна да пресича, застана на осевата линия, изчака. Тогава нямаше подлези, така се пресичаше. Един шевролет, на който на табелките за номерата имаше някакви арабски заврънкулки, я помете и я уби.

Jusautor DI copyright