Бюджетният процес представлява съвкупност от действия и процедури, с които се осигуряват необходимите средства за функциониране на държавата в съответствие с приоритетите на управляващия политически субект. В основата на бюджетния процес са прогнозите за макроикономическите характеристики на бъдещото развитие на страната - какви ще бъдат брутният вътрешен продукт, икономическият растеж, инфлацията, валутният курс, инвестициите, потреблението и други характеристики. Класическите форми на макроикономическо прогнозиране имат преобладаващо вероятностен характер и се отнасят за случайни процеси, които невинаги зависят от управляващите. Например българското правителство едва ли може да влияе по някакъв начин на цените на петрола на световния пазар и прогнозите за този важен икономически показател ще имат до голяма степен случаен характер.
По-голямата част от

прогнозите, свързани с бюджетния процес, нямат случаен характер

Те зависят в голяма степен от приоритетите на управляващите и политиките, които те залагат в подготовката и изпълнението на бюджета. Например растежът на икономиката не е само резултат от действието на множество вътрешни и външни фактори, а и цел на управляващите. Тази цел трябва да бъде постигната чрез реализирането на ясно дефинирани политики, които следва да бъдат изпълнявани през бюджетния период, като се използват публичните средства, предвидени в бюджета. Тогава прогнозата се превръща в план. Разбира се, бюджетът като финансов план на държавата трябва да бъде реалистичен. Чрез бюджетните политики на управляващите не могат да се залагат цели, които не съответстват на възможностите на икономиката. Липсата на ясно, добре мотивирано и достижимо целеполагане при бюджетирането може да обърка целия бюджетен процес и да създаде хаос в развитието на държавата. За съжаление това се констатира по-късно - чак при отчета на изпълнението на бюджетите.
Анализът на бюджетния процес през последните години разкрива съществуването на значителни различия между прогнозите, планираните макропоказатели на отделните бюджети и реалните отчети за тяхното изпълнение. Например за 2012 година планираният БВП по текущи цени е 81.6 млрд. лв., а очакваният коригиран размер на БВП, който е записан в доклада към проекта за бюджета за 2013 година, е 77.7 млрд. лв. Разликата е значителна - близо 4 млрд. лв. Разликите между планираните и реалните бюджетни макропоказатели могат да бъдат непреднамерени и резултат от лошо прогнозиране и лошо целеполагане на макроравнище. Тези разлики обаче могат да бъдат и резултат от съзнателно разминаване на плановите бюджетни показатели с реалните възможности на българската икономика с цел да се подкрепят заложените в бюджета баланси. Когато основната цел на бюджета е да се постигне нисък бюджетен дефицит, ниска степен на преразпределение чрез бюджета, тогава икономическият растеж като цел се обезсмисля. ЕС налага санкции при прекомерен дефицит или прекомерна задлъжнялост,

но не налага санкции при нисък растеж на икономиката

Като доказателство за лошото прогнозиране и планиране на макроикономическо равнище в бюджетния процес ще се спра само на един от макропоказателите - реалния икономически растеж. Ще използвам данните за три последователни етапа от бюджетния процес за периода от 2010 до 2013 г. Този период обхваща бюджетите, които бяха подготвени и изпълнявани от управляващата партия ГЕРБ. Периодът обхваща времето, през което българската икономика трябваше да поеме пътя на възстановяване след световната финансова криза от 2008 г. България влезе в рецесия в началото на 2009 година. Още тогава имаше убедителни анализи и изводи, че тази рецесия ще продължи 5-6 тримесечия. Действително българската икономика излезе от рецесията в средата на 2010 г. и очакванията бяха икономическият растеж да се ускори. Очакванията си останаха само... очаквания. В таблицата са показани данните за прогнозирания растеж, в съответствие с краткосрочната бюджетна прогноза, съгласно Решение № 558 на МС от 29 юли 2010 г. за одобряване на основните допускания и бюджетната прогноза за периода 2011-2013 г. Планираните стойности на икономическия растеж са заложени в докладите към бюджетите за съответните години. Отчетните стойности са взети от съответните отчети за изпълнението на бюджетите. Поради обясними причини отчетните данни за 2012 г. са предварителни.
Показаните резултати дават основание да се направят някои съществени изводи за бюджетната политика на ГЕРБ по време на тяхното управление. Според краткосрочната прогноза на управляващите те започват своя мандат с ясната убеденост, че трябва да осигурят така необходимия за България икономически растеж по време на своето управление. В тази прогноза се предвижда растежът да достигне 4.7% през 2012 г. и 4.9% през 2013 г. Няма никакво съмнение, че това са необходимите към онова време темпове за развитие на България, но те са твърде оптимистични от гледна точка на възможностите на ГЕРБ да ги реализира. По-късно тези темпове са коригирани драстично с годишните бюджети - съответно на 2.9% и 1.9%. Прекаленият оптимизъм е охладен. Очаква се реалните отчетни стойности на растежа за тези две години да бъдат още по-малки.
Управляващата партия не успя да използва наследената от предишните правителства финансова стабилност в България, за да стартира по-решителна икономическа политика, която да даде тласък на икономическия растеж. С излизането от рецесията в средата на 2010 година бяха създадени необходимите благоприятни условия за чувствително подобряване на бизнес средата и инвестиционния климат у нас. Вместо това бюджетният процес остана в тесните рамки на фискалната стабилност като самоцел, а не като средство за икономически растеж. Задълбочаването на проблемите с безработицата и доходите е пряк резултат от лошото целеполагане в бюджетния процес от гледна точка на нашето социално и икономическо положение като най-бедната страна в ЕС. Най-бедният не може да има друга цел, когато разпределя публичните средства, освен да излезе от това незавидно положение, дори това да е за сметка на прословутата финансова стабилност до някаква допустима степен. Абсолютизирането на финансовата стабилност само

бетонира позициите ни на най-стабилните бедняци в ЕС

Наивно и невярно е да се обясняват всички негативни процеси в българската икономика с кризата. Днешната криза в Европа е резултат от натрупани дългове, включително и от някои развити държави. Това е дългова криза. В повечето европейски държави относителният дял на дълговата задлъжнялост от БВП надхвърля значително допустимите ограничителни норми. На всички е ясно, че България вече много години няма проблеми със своята задлъжнялост. В България няма дългова криза. В България има криза на управлението.

ТАБЛИЦА

Реален икономически растеж %	2010	2011	2012	2013
Прогноза	0.5	3.6	4.7	4.9
План	-2	3.6	2.9	1.9
Отчет	0.2	1.7	1.2	-

----------
* Доц. Алиосман Имамов е депутат в 39-ото, 40-ото и 41-вото народно събрание. Преподавател в катедра "Статистика и иконометрия", УНСС.