Голямата политическа новина от последните няколко дни безспорно е номинирането на Петър Стоянов за конституционен съдия от името на СДС. Най-любопитната подробност от нея обаче е отсрочката от три дни, която Стоянов поиска, за да каже "да" или "не". Обяснението му бе, че има ангажименти към много международни организации и не знае дали оттеглянето му от тях няма да им навреди. Но може и да е чиста предпазливост. Тактиката на изчакването ще му даде възможност да види реакциите към кандидатурата си и овреме да се откаже, ако върху му се изсипе кофата с мръсотията.

Засега можем само да се надяваме, че вчерашното обяснение е опит на Стоянов да намери подходящ претекст, за да отклони номинацията поради други причини. Защото от политическа гледна точка аргументите за отказ са много повече от тези, които евентуално да го подтикнат да приеме поста.

Първият аргумент се казва СДС - партия, към която Стоянов все още твърди, че е привързан, при това емоционално. Евентуален отказ ще възвърне поне малко самочувствието на всички седесари. Номинацията на СДС



се прави под диктовката на Бойко Борисов,



колкото и лидерът на сините Емил Кабаиванов да ни убеждава в противното. Настоящото ръководство на "Раковски" 134 не само затвърди впечатлението, че е в колаборация с правителството. То принизи партията до най-обикновен независим депутат, готов да изпълнява всякакви мокри поръчки на властта. Тъжната истина е, че в този мандат СДС на няколко пъти сериозно преклони главицата си пред ГЕРБ, дори още преди настоящото ръководство да застъпи в синята централа. В началото на мандата сините откровено се натискаха за министерски кресла и изтърпяха унижението Борисов да ги отреже и да им каже, че предпочита да се откаже от властта, вместо да се коалира с тях. Въпреки това СДС подкрепи съставянето на кабинета, независимо че част от него беше Божидар Димитров, агент на ДС. За СДС ще бъде много полезно, ако поне в края на този мандат се случи събитие, което да поизмие срама от челото, понатрупан заради превръщането на партията в присъдружна на ГЕРБ. При това ще бъде полезно не само от морална, а вероятно и от електорална гледна точка.

Втората причина, поради която Стоянов би трябвало да откаже номинацията, засяга цялото общество. Би било чудесно, ако се намери все пак една обществена личност в тази държава, която не благоговее пред Борисов и



не приема с благодарност всяко унижение



от негова страна. Мандатът на ГЕРБ вече е към края си и равносметката от него е ясна - няколко магистрали, един лъч на метро, една спортна зала, някои други по-малки инфраструктурни обекти. Обратната страна на медала обаче е страшна - полицейщина, въпиюща управленска некомпетентност, все по-голяма липса на демокрация и силен уклон към авторитаризъм, все по-малко свобода на словото. Хората, които в началото на 90-те години бяха по площадите, все по-често си задават въпроса: за това ли се борихме? Стоянов, който е един от символите на онова време, е много подходящ, за да заяви право в очите на Борисов - не, не се борихме за това. Защото няма какво да се лъжем - ако откаже номинацията, Стоянов ще откаже на Борисов, не на СДС.

Третата причина засяга самата личност на Стоянов. Според мнозина той е единственият ни президент от всички досега, който все пак ставаше за тази работа. Въпреки това Стоянов допусна много грешки - пристана на Симеон Сакскобургготски, влезе в компроматна война с Богомил Бонев, падна до нивото на лидер на парламентарна партия и т.н. Сега пред него има чудесна възможност да се държи достойно, както приляга на човек, който е бил държавен глава. Пък и не е особено престижно да си номиниран за каквото и да е от ГЕРБ. Стоянов едва ли желае да се нареди до Румяна Желева, Георги Колев, Венета Марковска и други видни герберски кандидатури.



"Иване, кажи си, те ще те разберат!"



Това бе една от крилатите фрази, с които ще се запомни президентският мандат на Стоянов. Тя бе казана по адрес на тогавашния премиер Иван Костов и бе призив към него да обясни защо в средата на мандата си смени половината си министри. Ако президентът Стоянов сега откаже да стане конституционен съдия под диктовката на Бойко Борисов, обществото също ще го разбере. Разбира се, може пък и да приеме. В крайна сметка 9 години на висок пост с много добра заплата са си солидни аргументи. Ще се намерят и обяснения защо приема, Кабаиванов вече дори посочи някои от тях - да се спаси международният авторитет на България след скандала с Марковска и т.н. Това обаче е политика на дребно. Петър Стоянов и СДС доста дълго време вече правят именно такава политика. И точно затова се намират в настоящото незавидно положение.