Докато кризата продължава да удря работните места в частния сектор, държавата продължава да увеличава броя на хората, на които изплаща заплати, показват окончателните данни на НСИ за работната сила през третото тримесечие на годината. Според тях на годишна база наетите в частния сектор са намалели, макар и символично, до под 1.935 млн. от 1.936 млн. души през същия период на м.г. В същото време обаче в обществения сектор е отчетено съществено увеличение на наетите - до 726 000 от 707 200 души година по-рано.
С 14 700 са се увеличили българите, които не могат да си намерят работа повече от година през третото тримесечие на 2012 г. спрямо 2011 г. и вече са отчетени от статистиката като дълготрайно безработни. За тях става все по-трудно да си намерят препитание заради загубените трудови навици и умения. По данни на НСИ през юли - септември т.г. те са били 221 700 от общо 393 200 безработни, докато година по-рано броят им е бил 207 000 души от 346 500. Ръстът общо на безработните между 15 и 64 г., които се следят от Евростат, е 46 700 души, или с 13.2%, а безработицата е нараснала с 1.3 процентни пункта - от 10.3% на 11.6%. За сравнение за същия период през 2011 г. спрямо 2010 г. увеличението на хората без работа е било едва с около 16 000.
Още 212 100 са обезкуражените, които искат да работят, но не си търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят. Те все пак са намалели със 17 000 души - през второто тримесечие на 2011 г. са били 229 100. Въпреки мерките на правителството срещу младежката безработица тя нараства съществено от 16.2% до почти 19%, което означава, че всеки пети младеж е бил без препитание. Броят на безработните млади се е увеличил за година със 17 300 - от 104 300 до 121 600 души.
ЗАЕТОСТ
Заетите на годишна база също намаляват с 18 800 души - от 2.997 млн. лв. до 2.978 млн. лв., но заради намалението на населението коефициентът на заетост леко се е увеличил от 59.8% на 60.6%. Преди дни социалният зам.-министър Зорница Русинова припомни, че над 82% от младите с висше образование са работили през 2011 г. Това обаче означава, че всеки пети висшист е бил без работа. А анализ на БСК отчете, че едва 20% от висшистите извън инженерните и техническите специалности работят според завършеното образование.
|
|