В средата на ноември публикувахме първа част от разговора на министъра на отбраната Аню Ангелов с военни в авиобаза "Граф Игнатиево". Срещата беше организирана, за да се спре напускането на пилоти и да се тушира напрежението около пенсионните реформи в армията. В първата част Ангелов предупреждава военните, че няма да прокопсат извън войската. Той обяснява на пилотите колко е трудна професията на балетистите, за да обясни защо за тях се запазва ранното пенсиониране, а за военните не.

Аню Ангелов: Е, добре, казвате, че няма кой да ви замести, като напускате?

Военен: Да, няма, останахме трима инструктори. Знаете ли вие за колко време се става инструктор? А този инструктор да обучи нов летец? Нямаме ресурси (бурни ръкопляскания). Ще ви дам пример - ето, имаме печка, имаме и кибрит, ама ако няма въглища? Кел файда, че печката гори. Така че - ако има гориво, резервни части нямаме. Ако пък имаме резервни части, гориво няма да имаме. Ако пък имаме и двете - нямаме хора. Така че се въртим като паяк в паяжина, а мухата я няма.

А.А.: Вие за кой самолет говорите? Нали ремонтирахме МиГ-29?

Военен: Аз говоря и за МиГ-21 и за МиГ-29 - положението е зле и при двата. (Викове браво, и за автобуси нямаме пари.)

А.А.: Е, добре вие знаете защо е така. Трябва да минаваме през външна доставка. Сега още два МиГ-21 ще възстановим. Ето - летим на "Пилатус" и оттам направо скачаме в МиГ-29. Самолетите Л-39 вече колко години стоят на земята. Част от тези самолети бяха разпродадени, а бяха нужни. Не съм ги продал аз... За резервните части - да имаме проблеми, имаме проблеми и това е политика на РСК МиГ. Това е тяхната политика - да бавят всичко. Ето по рамковия договор РСК МиГ бави всичко тази година. Кажете ми какво можем да направим ние? Какво? (Повишава тон.) Какво, да ги измислим ли тия резервни части? Ето, сега питахме даже в Узбекистан дали имат резервни части за МиГ-29. Но и те нямат и им трябват. Да не мислите, че са прости нещата. Не са толкова прости. Ето, чакаме вече 3 години сертификат за вертолетите Ми-24. Заводът във Враждебна вече 3 години чака сертификат от завода производител. Руснаците и тук ги мотаят. Вие какво си мислите? Че това е ей така, че няма политика по тези въпроси от страна на министерството на отбраната ли? Жестоко се лъжете. Едни пиропатрони за Су-25 не могат да доставят от месец юли. И самолетите не летят. Що? Откъде ги получаваме? Знаете откъде. И при всичко това правителството, това ръководство на МО ще направи всичко възможно през 2014 г. да се получи първият нов боен самолет. Западен! Не руски. (Викове в залата - 2015 г. ни е по-добре, много е рано 2014 г., пак се изхвърляте!)

Военен: Как армията ни ще стане силна и боеспособна? Как ще има приемственост?

А.А.: Ами... както виждате, и в спорта нямаме приемственост. Нямаме един медал от олимпиадата. И там има едно поколение, което е слабо. И в армията е така. Но тук говорим за друга приемственост. Тук трябва да има приемственост. Защо да не си тръгне един инструктор, след като вече е обучил нов пилот и той също е готов да стане инструктор?

Военен: Ама вие говорите некоректно...

А.А.: Как аз, вие говорите неконкретно... Ето, ще ви дам пример. Имаме техника от 1951 г. в Българската армия, която все още е на въоръжение. Техниката е от 1951 г., това е все едно черешовото топче. И все още не можем да я заменим. За такава неприемственост говоря. Защото нямаме пари, с които да я заменим. Но пък ето и друг пример - когато аз дойдох в МО, в администрацията работеха 1400 човека, аз ги съкратих на 780! И пак имаше приемственост. (Викове в залата.) Да се е почувствало това някъде в Графа? Не, нали. Аз съкращавам, а вие сами си тръгвате безпричинно.

Военен: Ама аз настоявам да получа отговор. Няма приемственост. Напускат стари и опитни кадри, а младите ги няма да ги заменят. Изразявам само мнение.

А.А.: Добре, добре. Стари кадри напускат. Добре. Следващият въпрос, моля.

Военен: Относно облеклата, защо не идват навреме или изобщо не идват?

А.А.: Е, аз какво съм виновен? Има си правила там, дали действат или не, какво съм виновен? Други са ги приемали.

Военен: Ама вие като министър може да промените тези правила!

А.А.: Така е, да. (Бурен смях в залата.) Относно отпуските. Всеки има нужда от почивка, всеки има нужда да обърне внимание на семейството си. Опитваме се да изплатим всички отпуски. Ето тук има двама генерали, те да кажат. Сигурно всеки един от тях не си е взел поне 200 дни отпуска, а и не му е платена. Единици бяха тези, които искаха да се освободят, преди да навършат пределната възраст. 55% от подалите рапорти са офицери. От 1 януари 2009 г. всеки един военен е получил 15-20% увеличение на заплатата. Министър Николай Цонев решава, защо пък не, да увеличи заплатите предизборно. Аз още през 2010 г. стигнах до извода, че допълнителното възнаграждение ще бъде в ущърб на военните. И ето сега, с това увеличение от 9% от 2013 г. войникът ще получава най-малко 602 лв. И ето сега, чистото увеличение, бруто за офицерите, е 1525 лв. (Бурни възражения в залата.) Е, какво викате "еееееееее", ни така, ни инак, за това сме на това ниво. Получавате 9% увеличение и това увеличение ще го получите от 1 януари.

Военен: Мислите ли, че увеличение от 7 лв. и нещо е голямо увеличение за редниците?

А.А.: Да де, но няма как да стане от звание на звание, да направим увеличение от 250-300 лв. Всяко звание има степен и те трябва да имат разлика в заплащането. Сега дали са 7 лв., не знам, грешно смятате. Да приемем, че е 10 лв. (Силен смях в залата.) Не виждате ли, че 20-те заплати са трън в очите на хората.

Военен: Е, какъв трън, 100 години не бяха трън в очите на обществото, вие като дойдохте, тогава обществото се настрои срещу нас.

А.А.: Та за заплатите, вие знаете ли каква борба бе? Преговори водих и трябваше да има и отстъпки от наша страна. Не отстъпих заплатите, отстъпих обаче пенсионната реформа... В Румъния знаете ли кога се пенсионират? Изравниха ги - всички от 50 станаха на 55 години. Всички звания се пенсионират на 55 години. Ето - аз имах това право, като навършите 27 години стаж, независимо какви сте - генерали, полковници, да ви уволня. Но си махнах тази привилегия. Така ли е? Така е. Реших друго - като станете на 52-54 години или вие сами да напускате или аз, ако искам да ви уволня. Така ли е? Така е. Това е по-добре за вас, нали? (Освирквания от залата и викове "Какво го слушате тоя?")

Военен: Каква е вашата прогноза за тази социална промяна? Кога ще влезе в сила?

А.А.: От 1 януари влиза в сила, с 9% ви увеличаваме парите.

Военен: Смятате ли да позволите на летците, а и на военните да имат синдикална организация.

А.А.: То не е трудно, но е записано в закона, че не може. Няма синдици в армията, няма синдикална дейност. Ако се промени законът, може и да има. Що се отнася до такава организация, трябва да бъде активна по всички въпроси в отбраната и в бюджета, трябва да е активна по всички неща. Ние имаме такава организация. Но тя се активизира само когато става на въпрос да си защити 20-те заплати. Досега те не са ме убедили, че там има хора, които мислят. Те противопоставят длъжностите. А те казаха обратното, че аз съм го правил. Не, напротив - аз само казах тогава по телевизията фактите с офицерите... Не съм правил разделение. Това, че не искали увеличение, че ще си дадат заплатите на майки и родители - това вече е популистко изказване. Повече от 50% от Българската армия изобщо не ги касаят действията на легия "Раковски". Не им пука за офицерите и техните промени, които ги касаят. Така че аз ли съм ги противопоставял? Тази организация се появи от 2 месеца. Вие дотогава да сте забелязали, че има легия "Раковски"? Аз не. Вие знаете ли, че имам споразумение с тях от 17 юли 2009 г.? Да сте ги чували от 2009 г. допреди 2 месеца? Вие знаете ли, че там има противозаконни неща? Там пише - ние заедно да вземаме решенията. Е, как заедно?

Аз нямам нищо против организациите, нека да има и такава на летците. Въпросът е ако няма как да си представите исканията, да не го правите чрез легия "Раковски". Аз съм ви дал четири начина - електронна поща, "Фейсбук", официални телефони, МО. Защо не питате вашите командири? Защо не питате мен? Ето - аз съм тук. След тази среща разбрах смисъла на такива срещи. Да, трябва ни подкрепата на обществото. Но за това ви казах, четете форумите - колко негативизми има за вас. Армията имаше 45% доверие, сега има 36% доверие... (Силни викове в залата: "Това е благодарение на вас!") Аз правя всичко възможно, за да запазя авторитета на Българската армия. Четете и моите отговори на парламентарните въпроси. Сега всеки петък на парламентарния контрол ми задават един и същ въпрос - защо еди-кой си пилот напуснал армията. Аз всеки петък трябва да обяснявам на един народен представител едно и също: "Решил е така, напуснал е ВВС". И какво политическо има в това? Добре, благодаря ви, че ме изслушахте.