Боклукът на София години наред е една от най-неизчерпаемите и коментирани теми. Проблемът се забатачва все повече и изникват нови и нови въпроси. Но за всички въпроси местната управа стриктно спазва политиката на пълно отричане - проблем няма дори когато това очевидно е лъжа.
Историята на боклука е пълна с много кризи и много приказки. Най-голямата криза беше през 2005 г., когато в столицата на всеки ъгъл имаше камари с боклук. Същи Неапол. През 2007 г. кандидат-кметът Борисов обеща, че през мандата му София ще заприлича на Виена.
Въпросът уж беше решен, но малко след това Столична община беше изправена пред нова криза. През 2008 г. столицата отново беше на път да се зарине в боклук, а тогава общината твърдеше, че капацитетът на депото в Суходол ще бъде изчерпано до юни 2009 г. Когато се стигна до поредния поставен срок за запълване на капацитета, в края на 2009 г. изведнъж се намери още място и беше отворена първа клетка от депото, която се пълни и досега.
Още през лятото стана ясно, че до края на тази година сметището пак ще бъде изчерпано. Каква обаче беше ответната реакция на общината? "Опасност няма, място има", повтаряха от "Московска" 33, докато бомбата тиктака. И паралелно с това тихомълком общината е подготвяла поредния проект
за отваряне на старо сметище - това в Долни Богров, претъпкано отдавна
В проекта за Долни Богров не пише колко е капацитетът на депото, но то ще трябва да поеме отпадъците до края на 2014 г. Тогава в най-добрия случай ще е готов заветният завод за боклук. Въпреки че най-накрая от Столична община признаха, че има проблем с боклука, те продължават да твърдят, че криза няма. Място за притеснение обаче има. Депото в Суходол ще бъде изчерпано до края на годината, а въпреки намеренията да се отвори старото сметище в Долни Богров общината няма разрешение да извозва боклука там и няма гаранция, че ще то получи навреме. Поредната криза чука на вратата.
А какво прави общината? Противно на всякаква логика, кметството не се мобилизира да търси адекватно решение, а тъкмо обратното - търси изход постфактум и потъва все по-дълбоко в проблема.
Трайното решение на драмата с боклука е повече от ясно - завод за боклук, който да поеме отпадъците. Засега той е нещото, за което всеки говори, без да го е виждал. Ясно е, че ползването на сметища като тези в Суходол и Долен Богров е морално остаряла и нездравословна практика и на всичкото отгоре периодично води до кризи и зариване на столицата с камари отпадъци. Неслучайно суходолци се вдигнаха на редица протести, че не искат депо. Европейската комисия пък заплашва България със солени глоби от 15 хил. евро на ден, ако продължава да изсипва отпадъци върху земята, а също и да държи над 500 т бали боклук, складирани на площадка в "Кремиковци". Между другото: за складиране, транспортиране и депониране на балите - "алтернативата" на депонирането, са похарчени над 100 млн. лв. Само за сравнение - прогнозната стойност на завода е 166 млн. лв.
Поради всичко това най-важният въпрос, на който никой не отговаря, е
защо още няма завод?
Той би трябвало да се финансира с европейски средства, но Еврокомисията вече няколко години не отпуска парите, защото Столична община не успява да си ги заслужи, т.е. да убеди ЕК да ги даде. Достатъчен е само последният пример - от лятото общината обяснява, че парите се бавят заради грешка в превода. Заводът трябва да е общинско предприятие, което да няма право на печалба, тъй като в противен случай ЕК би приела финансирането на бъдещото дружество като непозволена помощ. И от лятото общината обяснява, че той ще е точно такова предприятие, само че на английски предприятие и търговско дружество били една и съща дума и затова ЕК не можели да разберат какво всъщност имат предвид. И от лятото София не просто не може да обясни разликата, ами дори не си е дала труда да го направи. Сигурно защото нормален човек би сметнал подобно обяснение ако не за нагло, то поне за малоумно.
И докато общината дори не може да даде смислено обяснение за елементарни неща, сроковете се скъсяват - заводът трябва да е готов най-късно в края на 2014 г., иначе София ще загуби шанса за еврофинансиране. Резонният въпрос - защо общината прави всичко възможно да няма завод, няма еднозначен отговор, но далеч не е тайна, че бизнесът с отпадъци е доста сладък, особено ако срещу себе си имаш стопанин като общината, който постоянно създава хаос и критични ситуации, при които има и извънредни поръчки. И е склонен да крие от публиката каква е реалната ситуация.