Делото срещу 13-те имами в Пазарджик стана повод да се запитаме има ли радикален ислям в България, или сме свидетели на профилактичен ход на ДАНС, за да се "респектират" българските мюсюлмани. Около заседание на съда можеха да се чуят много аргументи "за" и "против" тези твърдения както от протестиращите привърженици на ВМРО и "Атака", така и от застъпниците и роднините на подсъдимите. С напредване на делото обаче истината сякаш се отдалечава. Коя страна е права, има ли изобщо такава, ще се стигне ли до присъди, или ще станем свидетели на грандиозно фиаско на службите и прокуратурата? Отговорите на част от тези въпроси може би се крият зад невидими стени на един квартал в Пазарджик.

-----------------------

Да откриеш Ахмед Муса Ахмед в пазарджишкия кв. "Изток", където живеят близо 40 хил. роми, е колкото лесно, толкова и трудно. Всички го познават, но заради делото срещу 13-те имами предпочитат да го държат настрана от външни лица. Особено от журналисти, които местните обвиняват, че са го демонизирали. Ахмед е един от обвиняемите, за които тайните свидетели по делото дават най-шокиращи показания - в проповедите си насаждал омраза към християни и евреи, призовавал да бъдат избити и отнети богатствата им, да не се признава държавата и да не се гласува.

"Ако търсите Ахмед Муса, той е на молитва в джамията. След малко ще приключи" - казва 19-годишният Йосиф. Той е един от малкото в квартала, които не издържат на любопитството и след няколко обиколки и недоверчиви погледи все пак склонява да говори. Минути преди това целият квартал е огласен от високоговорителите на джамията "Абу Бекир", където е започнала поредната за деня молитва. Не всички от жителите на "Токайто" (както местните наричат кв. "Изток") са на молитвата. Според Йосиф тези, които все още се разхождат по улиците, са християни, но самият той е мюсюлманин от 10 години. Избрал е тази религия, както преди него това са направили баща му и майка му. Младежът обаче признава, че не може да каже какво пее в момента мюезинът. Знае молитвите, но в превода им се затруднява, защото често пропуска от уроците по арабски език, които всяка сряда и събота се провеждат в махалата. За джамията знае, че "някакъв арабин е дал пари и тя е била построена". Разговорът продължава само 15 минути, защото изненадващо Йосиф решава, че контактът му с пришълците е бил достатъчен и бързо се отдалечава от нас. Секунди преди това мюезинът е произнесъл последните думи от високоговорителите и към нас започват да идват групи от мъже с дълги бради и няколко жени с черни бурки.



Имамът на "Токайто"



Един от мъжете е и 37-годишният Ахмед Муса Ахмед. Той се движи, плътно следван от двама мъже. След размяната на няколко остри реплики все пак ни дават възможност да попитаме Ахмед защо е приел исляма и наистина ли проповядва джихад. Заслуга за това има и самият Ахмед - сякаш е заинтригуван от големия медиен интерес към него. Посреща въпросите с лека усмивка и с привидното спокойствие на човек, който дава вид, че е над нещата. Разбира се, за това допринася и фактът, че на разговора присъстват още петима от неговите сподвижници, а те внимават за всяка негова дума. "Не ме е страх за мен, а за тези, които ме обичат", така Ахмед Муса отговаря дали е притеснен от процеса срещу него. По думите му първоначално не е бил сред арестуваните през октомври 2010 г. Тогава ДАНС проведе мащабна акция срещу имами, сочени за представители на българския клон на фондация "Ал Укаф ал ислями". Финансираната от салафитските кръгове в Саудитска Арабия фондация е имала връзка с терористичните атаки в САЩ.

Въпреки че не е бил задържан, първоначално Ахмед Муса е привикан като свидетел, а по-късно е привлечен и като обвиняем заедно с имама на Сърница Саид Мутлу и районния мюфтия за Пазарджишка област Абдуллах Салих. Срещу тях са повдигнати три обвинения - за проповядване на антидемократична идеология, за ръководене на група или организация, която си поставя за цел да извърши престъпление по предходната глава и за проповядване на омраза на религиозна основа. Останалите 10 обвиняеми са Неджим Дъбов, Хайри Шерифов, Байрам Ушев, Ахмед Абдурахманов, Изет Джалев, Мохамед Камбер, Юсуф Горелски, Найме Горелска, Али Хайраддин и Али Ходжа. Според обвинителния акт групата е проповядвала антидемократична идеология от 2008 до 2010 г. основно на територията на Пазарджишка, Благоевградска и Смолянска област.

Ахмед Муса обаче е категоричен, че делото няма да има последствия за останалите обвиняеми, а само за него. "Ако не може тях да накажат, мен ще ме накажат", смята той и посочва, че от 2004 г. досега ежемесечно е привикван на разговори в ДАНС. За проблемите си със службите той обвинява пасторите от двете протестантски църкви, които се помещават в къщи на неговата улица. Според него пасторите са в комбина с агентите от спецслужбите.

Проблемите му с правораздаването обаче започват още през 2003 г., когато той е задържан за проповядване на радикален ислям като местен представител на ислямската организация "Държавата е халифат" на осъдения в Германия и Турция екстремист Метин Каплан. Агентите на тогавашната Национална служба за сигурност се насочват към него, след като на две къщи в квартала в продължение на четири месеца било издигнато знаме с надпис "Държавата е халифат", а в едната от тях - тази на Ахмед, се провеждали нерегламентирани събирания.

През ноември 2004 г. Муса получава 3-годишна условна присъда, след като петорна съдебно-психологична експертиза сочи, че



той страда от параноидна шизофрения



Хора с такова заболяване лесно се поддават на внушения. Тогава адвокатът му заявява, че няма да има възражение по исканата от прокурора присъда. Според него обаче този процес се е родил, защото Ахмед е бил икономически зависим от Моанер Яшел Курт, който е с немско гражданство и членува в "Халифат" - Кьолн. Именно Курт, който е екстрадиран от България, е изпращал големи суми пари на Ахмед и го е вербувал в полза на "Халифат". Самият Ахмед призна, че е вземал пари от Моанер и ги е харчил за курбани по време на проповедите. От парите са се възползвали и хора от джамийското настоятелство, както и бизнесмени, които вече не са в България.



Преди 20 години



Сега обаче Ахмед Муса е убеден, че вече не страда от параноидна шизофрения, благодарение на приемането на исляма. Това се случва през 1995/96 г., когато той отива на гурбет в Австрия. Именно там се запалва по религията, след като живее в джамия. Преди това той е бил протестант. След завръщането си Муса се записва в междувременно затвореното духовното училище за имами в Сърница, където директор е Саид Мутлу. След една година там той продължава обучението си с курс за имами в Египет.

Смяната на религията от Муса е предшествана от едно събитие в ромския кв. "Изток", което според жители на Пазарджик е отворило вратите на различни религиозни учения. На 28 юни 1992 г. полицията провежда мащабна операция в "Токайто". Под ръководството на тогавашния шеф на полицията в града Арлин Антонов целият квартал е обграден и полицията обискира всеки дом. Акцията се провежда, след като само за месец в квартала са регистрирани 7 изнасилвания и 8 убийства. Конкретният повод по думите на Антонов е, че е отвлечено младо семейство. Мъжът е пребит с тръби, а жената отведена в една от къщите. При операцията са открити над 70 момичета между 13 и 16 г., които насила са заставени да проституират. След края на полицейската операция повече от 5 години не можеше да се види ром в центъра на града, споделят жители на Пазарджик. През това време в квартала започват да идват емисари на протестантски църкви, а за техен представител в махалата е бил определен мъж с прякор Чайката. След 2000 година в кв. "Изток" започва да господства ислямът. Ахмед Муса и приятелите му споделят, че оттогава насам нещата в квартала са се променили към по-добро - мъжете спрели да пият, не се биели и не ходели по чужди жени.

"Обичам Мохамед, Христос и Авраам, но нямам нужда от посредници в контакта ми с Господ. Той е в мен", така имамът обяснява решението си да се откаже от протестантството и да приеме исляма. "Не може Господ да влезе в утробата и там да стои 9 месеца сред кръв, урина и мръсотии. После да се ражда и да е човек. До 31-годишнината си е 50% човек и 50% бог, а после става изцяло бог", са другите му аргументи да се обърне към исляма. По повод обвиненията, че е проповядвал джихад, Муса не крие, че говори за джихад, но не призовава към война. По думите му проблемът идвал от това, че всички се вглеждат в буквалния превод от арабски - "свещена война", а не в смисъла - стремеж към добро и справедливост, към самоусъвършенстване по пътя на Аллах. За да бъде сигурен, че правилно е разбран, той повтаря няколко пъти, че не може в светска държава да са прилага ислямският наказателен кодекс. Като пример Ахмед посочва, че въпреки многото кражби от жители на квартала той не е казал на някого да му отрежат ръката. Или ако някой прелюбодейства, да го убият с камъни.

Имамът признава и едно от другите твърдения на свидетелите срещу него - че е призовавал да не се гласува. "Не гласувам, защото всички политически партии са нацисти. Който е нацист, е неверник", аргументира се той и допълва, че от тази му позиция се дразнят най-много от ДПС. Ахмед обаче се прави, че не чува въпроса дали нарича неверници всички членове на политическите партии. "Защото, когато не гласувам, ДПС губи. Ако аз гласувам, и другите ще гласуват", продължава той. В същото време Муса и мъжете около него категорично отричат да са роми: "Ние сме етнически турци. Но за държавата е по-добре да сме цигани, отколкото турци, защото иначе, ако стане нещо, Турция ще ни защити".



В общия кюп



И докато Ахмед вижда потенциал в близки връзки със съседната държава, от Главното мюфтийство правят опит да се разграничат от него. Оттам са провеждали няколко разговора с имама, за да "не прави толкова крайни изказвания и да призовава за ислям по телевизора". Той обаче отказвал да слуша. Самият Муса отрича за подобни разговори. "В ромския квартал някой е наложил стереотип, който местните са приели като чиста момента и не искат да се променят", коментираха източници на "Сега" от мюфтийството. Такъв е примерът с бурките, които част от жените в махалата носят. Те нямат нищо общо с традициите на мюсюлманите в България. Според източника, пожелал анонимност, подобно забулване предполага високо целомъдрие. "Ако бяха наистина вярващи, тези жени не трябваше да бъдат на протеста пред съда", коментира той и допълва, че с това поведение се опетнява исляма.

От главното мюфтийство са категорични, че нямат и официално джамийско настоятелство в квартала. В медиите за негов председател се представя ходжата Янко Мишев. Пред "Сега" той обаче не можа да покаже документ за това. Единствените документи, които са налични, са разрешение за ползване на джамията, както и разрешението за ваиз (проповедник) на Ахмед Муса. То е издадено от главния мюфтия Мустафа Хаджи. Независимо от това източници от мюфтийството смятат, че ако имамът не е бил обвинен заедно с другите 12 души, е можело много по-лесно да се разграничат от него. "Как сега да го направим, когато деветима от тези хора са наши служители", обясниха те и допълват, че никой от прокуратурата не се е обърнал към мюфтийството за информация за тези служители. "Липсва диалогът с институциите", смятат хората на Мустафа Хаджи и допълват, че няколко пъти самото мюфтийство е сезирало за навлизането на мюсюлмански секти. Такива са случаите със сезирането на ДАНС за действие на представители на пакистанската "Джамаат Ахмадия" и на ислямската секта "Михирджи".

От мюфтийството смятат, че обвинението няма сериозна документация по делото срещу имамите с изключение на тези срещу Ахмед Муса. Като пример те дават факта, че част от книгите, иззети при обиските в Сърница, вече са били конфискувани веднъж при внасянето им в страната и после върнати. Във връзка с обвинението срещу районния мюфтия на Смолян Неджим Дъбов, че е имал срещи в чужбина, те посочват, че той нито веднъж през живота си не е напускал страната. Мюфтийството застава плътно и зад основния обвиняем - имама на Сърница Саид Мутлу. Неговото име периодично се появява в медиите, но досега нито веднъж не е бил обвиняван или осъждан. Пред 2001 г. британският вестник "Гардиън" съобщи, че в ръководеното от Мутлу училище в Сърница се обучават фундаменталисти. По-късно информацията беше опровергана, а главният мюфтия призова медиите да се извинят. Според обвинителния акт по делото той е ръководител на "Ал Укаф ал ислями" у нас и получил 219 360 евро от Саудитска Арабия. Засега обвиненията срещу Мутлу по делото в Пазарджик са само твърдения на прокуратурата, които се базират на показания на поредния таен свидетел.



Съшито със стари конци



Именно свидетелските показания се оказват най-слабата част от обвинението. Освен на няколко тайни свидетели прокуратурата разчита на сириеца Муафак Аласаад, чието име се свързва с дейността на "Ал Укаф" не от 2010 г., а много по-рано. Неговата къща в Сърница е една от претърсените при акцията на ДАНС, но изненадващо той не е привлечен като обвиняем, а като свидетел. Данните за миналото му обаче не са еднозначни и поставят под съмнение надеждността му като свидетел. За първи път името на Муафак се появява в медиите през 2004 г., когато става ясно, че е имал обща фирма с Абдулрахим Таха. Според разследване на в. "Капитал" Таха е представител на фондацията "Ал Укаф". Тя е била регистрирана в България през 1993 г. Благодарение на нея са изградени джамии в Бисерци, Бреница и Тодорово. През лятото на 1994 г. Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет отказва пререгистрация на фондацията, а пет години по-късно Таха е изгонен от България. През 2002 г. в столичния кв." Младост 4" отново е регистрирана фондация "Ал Укаф". Неин представител пак е Муафак. Регистрацията на организацията все още фигурира в европроекта "Изграждане на национална мрежа за взаимодействие с администрацията" по Оперативна програма "Административен капацитет". Засега няма данни фондацията да е работила.

"Чакахме мюфтията да я регистрира, но не стана. Не ми е известно някой да е получавал пари за осъществяването на целите на саудитската фондация в страната. Не съществува тяхна структура в България", заяви по време на делото сириецът. Прокурор Недялка Попова е категорична, че показанията на Муафак пред съда сериозно противоречат на дадените от него по време на предварителното производство. Тогава сириецът е обявил, че "Ал Уакф" е планирала да въведе в България салафитския ислям, характерен за Саудитска Арабия. В личния му компютър са открити файлове с програма на "Ал Уакф", отчет за участниците в организацията, броя им и средствата, които са получили. Но в съда сириецът се отрича от думите си и твърди, че е бил заплашван от представители на ДАНС. За част от откритите файлове твърди, че не са негови. Той не потвърждава и казаното по-рано от него, че Мутлу е ръководител на "Ал Уакф" и е раздавал пари на проповедниците.

И докато всички са насочили внимание към казаното от сириеца по делото, незабелязано засега остава едно негово признание от август тази година. В него той разказва как е станал свидетел на жестокостите в Сирия. Това се случва през март 2011 г. - половин година след операцията на ДАНС. При опит да избяга от там Муафак е вкаран в затвора на тайната полиция на Башар ал Асад. "Около 15 дни стоях в тази килия, далеч от всичко и всички. Обвиниха ме, че съм плащал на хората, за да стачкуват. Сред обвиненията срещу мен бяха, че искам нелегално да избягам от Сирия, че имам връзка с ислямистки организации и други подобни небивалици. Както и да е, пуснаха ме. Все пак успях да премина границата и се върнах в България", разказва Муафак пред сайта news359.bg и изненадващо благодари на посланика ни в Дамаск и българския външен министър за помощта, която са му оказали.

Благодарност, която още веднъж показва колко сложно може да се окаже делото срещу 13-те имами.