Бойко Борисов често отскача до Брюксел и оттам е усвоил европейския девиз "Мисли първо за малките". Смисълът на девиза е, че правителствата трябва с предимство да се грижат за малкия и средния бизнес, големите фирми се оправят и сами. Нашият премиер обича да повтаря европравилото по конференции и кръгли маси, но думите са едно, а делата на министрите сочат съвсем друго. Историята с пречиствателната станция на Стара Загора, изпълнена с европейски и български пари, е много показателна. Оказва се, че ГЕРБ мисли преди всичко за рязането на ленти и че смята това дори за по-важно от изпълнението на закона. Даже и за държавния ни глава е така.

Историята започва още по времето на тройната коалиция. През 2005 г. немско-турският консорциум "Хайткамп - МАСС" печели обществената поръчка за проектиране и изграждане на пречиствателни станции в Стара Загора и Димитровград с обща цена от близо 18 млн. евро. По познатата схема малко по-късно зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски подписва анекс, с който цената скача до почти 22 млн. евро.

Неясно защо консорциумът "Хайткамп - МАСС" взима за подизпълнител неизвестна турска фирма, а тя наема българските, които всъщност извършват по-голямата част от работата по пречистващите съоръжения в Ст. Загора и Димитровград. Турската "Интер иншаат ве префабрик" се явява просто посредник между главния и същинските изпълнители на обществената поръчка. Още през 2006 г. започват да се трупат проблеми - закъснения в плащанията, неспазване на строителния график, спорове и взаимни обвинения по веригата. Междувременно посредникът "Интер иншаат" изпада във фалит, като става ясно,



че е куха фирма - без активи.



На 21 април 2011 г. премиерът Бойко Борисов и Росен Плевнелиев, все още министър, откриват модерната пречиствателна станция на Стара Загора. Режат лентата и се радват - съоръжение за чудо и приказ. Но на строителите не им е до радост - свършили са работата, не са си получили парите, а от министерството им казват, че не могат да им помогнат, защото нямат договорни отношения с тях.

Една от завлечените фирми - "Строителна компания Загора", все пак решава да се бори със системата, в която рязането на ленти е най-важно. Завежда дело срещу посредника "Интер иншаат" за близо 1 млн. лева. Осъжда го, но се оказва, че длъжникът няма нито пари, нито имущество. И прокуратурата на Истанбул не може да помогне - тамошен съдебен изпълнител още през 2008 г. установил, че "Интер" притежава пет вехти компютъра, стар климатик, факс и лампа. Междувременно фирмата била продадена, а собствениците й - Мехмед Гюнгюр и Сенджер Еркая, регистрирали друга с подобно име - "Интер България".

Тогава старозагорските строители тръгват да съдят основния изпълнител - "Хайткамп - МАСС". Немско-турският консорциум се опитва да се измъкне с обяснението, че каквото е дължал, го е платил на посредника "Интер". Съдът обаче е категоричен - "Загора" трябва да си получи заработеното. Докато вървят съдебните процедури и обжалвания, на частния съдебен изпълнител Иван Стръмски е възложено да обезпечи вземането на старозагорската фирма. Оказва се, че чуждестранният консорциум няма почти нищо в България, което може да послужи за обезпечение - освен остатъчни плащания, които МРРБ му дължи по договора за пречиствателната станция. И съдебният изпълнител Стръмски изпраща на министерството запорно съобщение, с което съдът нарежда тези пари да бъдат блокирани и използвани за изплащане на дължимия милион на "Строителна компания Загора". За 3 години Стръмски опитва три пъти, а МРРБ три пъти отказва да изпълни съдебната повеля. Първият отказ е подписан от тогавашния главен секретар на МРРБ Тихомир Димитров, който обяснява, че "при отклоняването на отделни плащания съществува огромен риск от спиране на строителството на пречиствателните станции и осуетяване на успешното завършване на тези важни проекти", които



били далеч по-важни от нуждите на някакви си отделни фирми.



През август 2009 г. МРРБ, този път в лицето на зам-министър Лиляна Павлова, за втори път отказва "категорично" да изпълни съдебното решение - защото "... интересът от нормалното финансиране и финализиране на тези проекти е от съществено значение за интересите на Република България и е несъизмерим с обезпечителната нужда на отделни юридически лица".

Запорното съобщение е официален съдебен акт. Той не се обсъжда, а се изпълнява. Неизпълнението му от което и да е лице съставлява престъпление срещу правосъдието и се наказва с лишаване от свобода. Но МРРБ си има приоритет, по-голям от закона - рязането на ленти. Начело на министерството по това време е бъдещият държавен глава.

Строителите се оплакват къде ли не, вкл. до министър-председателя. Преписката набъбва, а отговор няма. В началото на октомври 2012 г. "Загора" печели окончателно делото. Правото на строителите да получат парите си е потвърдено на всички съдебни инстанции, а присъдените суми вече надхвърлят милион и половина. Но МРРБ за трети път отказва да изпълни запора, защото "интересът от нормално финансиране и финализиране на проектите е от съществено значение за интересите на Република България и е несъизмерим с обезпечителната нужда на отделни юридически лица", както пише в писмото на гл. секретар Албена Михайлова от 5 октомври. Михайлова дори не се е постарала да освежи текста от предните писма - най-малкото защото пречиствателните станции вече са финализирани, а чиновничката обяснява, че не можело да се блокират пари, понеже това би застрашило довършването на национално важен обект. И така МРРБ



се прави на паднало от Марс и отказва да изпълни закона.



Когато е откривал пречиствателната станция, министър Плевнелиев трябва да е знаел, че на строителите, които са я изградили, не им е платено. Въпреки това е изплатил на осъдения от тях консорциум всичко независимо от съдебното нареждане за запор. Забележителното е, че малко след като реже лентата в Стара Загора, през юни 2011 г. от парламентарната трибуна Плевнелиев обяснява как да се наказват некоректни фирми, които не си изпълняват ангажиментите. В случая става дума за строителя на магистрала "Люлин", който успя да нанесе сума поразии на Перник и бе заставен да обещае на общината да поправи щетите. Та по този повод Плевнелиев обяснява - тъй като пътната агенция все още дължи на изпълнителя "Мапа-Ченгиз" едни пари, община Перник може да поиска върху тези суми да бъде наложен запор и те да бъдат използвани за отстраняване на щети.

Междувременно МАСС -



турската фирма от осъдения консорциум, печели нова обществена поръчка



- отново за пречиствателна станция. Възложител пак е МРРБ. Съдебните решения още не са изпълнени. Сега юристите на старозагорската компания обмислят дали да не заведат дело срещу Росен Плевнелиев и Лиляна Павлова за възпрепятстване на правосъдието. Ако президент и министър станат ответници по дело за 1 млн. лева, ще повярваме, че все пак законът е за всички и никой няма "приоритет" да го нарушава. Иначе европейските пари ще продължат да изтичат в международни схеми, а българските фирми ще продължат да строят инфраструктура безплатно, на бригадирски начала.



P.S. Всички изложени факти и обстоятелства са документирани в официални съдебни актове и административна кореспонденция. Анализът на документите ще бъде изпратен на компетентните държавни и европейски органи и институции.