Когато едно правителство извършва постоянни въртеливи движения, на народа му се завива свят. Връщането на залите за дим в кръчмите ще е поредната засилка на тази гадна въртележка, в която ни вкара ГЕРБ. Криволиците на сегашния кабинет нямат брой и чет. Щеше да дава добавки на вдовиците, не ги даде. Коледните помощи на пенсионерите вече трета година си остават мираж. Изпариха се и заканите за въвеждане на данък "лукс". Намеците за понижаване на ДДС към днешна дата звучат като виц. Борбата с незаконните палати чрез хеликоптерни снимки от въздуха завърши като една интересна фотоколекция.

Но да се върнем на пушенето, което окади не просто заведенията, а цялото обществено пространство напоследък. Още с въвеждането на тоталната забрана от юни бе подписана смъртната присъда на ресторанти, барове и кафенета. Оставам настрана посегателството върху личното право на избор. Не беше нужно да си старши икономист, за да прогнозираш масов отлив на клиентела от заведенията. Очевидното се случи с настъпването на студения сезон, когато кафенетата прибраха спасителните масички от тротоарите и барманите залепнаха за телевизора поради липса на клиенти. Образно казано, грижата за нашето здраве е на път



да вземе здравето на хиляди предприемчиви българи,



за които правителството се кълне, че милее.

Загрижеността на държавата за доброто ни здравословно състояние беше официалният аргумент, с който димът бе забранен в офиси и ресторанти. Не вярвам да има и един гражданин, който да вярва в неподправената тревога на Борисов и Дянков за неговото здраве? Ако действително беше така, щяха да подобрят медицинското обслужване и здравеопазването като цяло, нали? Не вярвам и в лукавата теза, че забраната на тютюна води до икономии в бюджета за здраве. И сега основните парични потоци в сектора отиват за всичко друго, но не и за лечението на болни. Така че не издържат сълзливите версии на властта за това как забранява цигарите в името на нашето добруване. Защо тогава бе въведена драстичната мярка?



Предположение номер едно: от глупост



Както гласи прозрението на един мъдър човек: това е повече от престъпление - това е грешка.

И като всяка грешка ще трябва да бъде заплатена. Парадоксът е, че в този случай цената ще платят потърпевшите, а не виновниците. Ако ГЕРБ върне залите за пушачи, каквото е намерението на управляващите, собствениците на кръчми ще трябва отново да поставят свалените неотдавна преграждения и да засилят климатизацията. Има нещо безумно в това "иди ми, дойди ми". Дори за самите пушачи това извъртане е травмиращо, чисто психологически. Драстичната забрана временно ги превърна в нежелани клиенти и ги унизи да пушат по тротоарите, треперейки на студа. И тъкмо започнаха да свикват с драконовския режим, който впрочем много заведения не спазваха, сега великодушно им отхлабват примката.

Има и втора версия за въвеждането на очевидно противоестествената забрана обаче.



Всяка подобна мярка стимулира трафика и корупцията



Най-цитираният пример в такива случаи е сухият режим в Америка през 30-те години на миналия век. След този горчив исторически експеримент вече няма извинение за политиците. Опитът му да бъде повторен в която и да е сфера изглежда силно подозрителен. Дали забраната не се въвежда с користна цел? Начинът, по който ГЕРБ отиграва натиска на ресторантьорите и хотелиерите за разхлабване на режима, поражда серия от скандални, но логични въпроси. Защо? Срещу какво? Колко? и т.н. Обещанието на властта, че може да промени решението си до Нова година, също издава несвойствена припряност. Нима е толкова спешно, та се налага една глупост да бъде заличена с друга и забраната на тютюнопушенето в закона за здравето да бъде отменена чрез промяна в закона за туризма?

Очевидно има силен лобистки натиск от собствениците на ресторанти и барове това да стане още преди празниците, защото в този период ден година храни. Но защо управляващите им пристават така охотно, ако са твърдо убедени във вредата на цигарения дим за нашето здраве? Ликуването на пушачите от последните новини може да им излезе солено предвид цената на лобистката акция, която така или иначе ще бъде избита през ресторантските им сметки. В един момент ще се окаже, че и властта е сита, и бизнесът цял, и пушачите - доволни. Каква по-приятна предизборна платформа? В същото време отказът на министър-председателя да извлече политически дивиденти от завоя и начинът, по който препрати горещия картоф в полето на депутатите, издава гузна съвест.

Гъвкавостта в политиката нерядко е качество. Напълно неотстъпчиви са само диктаторите. Хубаво е, когато една власт се съобразява с обществения интерес и признава грешките си. Но защо ли така натрапчиво си мисля, че в този случай гъвкавостта е допълнително мотивирана?