Бях уволнена наскоро, като според мен това бе направено неправилно. Каква е процедурата за оспорване пред съда? Какво мога да искам от него, мога ли да претендирам например и за обезщетение?

Ю.Г., София



Действащият Кодекс на труда (КТ) има специален раздел, озаглавен "Защита срещу незаконно уволнение". Именно там е записано, че работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда. Пак там е отбелязано и какво може да се иска от съда.

Първата хипотеза предвижда възможност да се настоява за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. След това може да се иска и възстановяване на предишната работа. Отделно може да се претендира и за "обезщетение за времето, през което съответният работник или служител е останал без работа поради уволнението". КТ предвижда и възможност да се иска "поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи", но тази хипотеза очевидно не е част от конкретния казус. За разлика от другите три възможности, които могат да се приложат и претендират в случая - искане за отмяна, за възстановяване на работа, както и за обезщетение.

КТ отбелязва, че работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Ако не стори това обаче, то се стига до съд.

Процедурата върви по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Именно там е записано, че не се плащат такси и разноски по граждански дела, когато ищците са работници, служители и членове на кооперации при завеждане от тяхна страна на искове, произтичащи от трудови правоотношения. В Кодекса на труда (КТ) пък директно е казано, че "производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите". Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

Исковете по трудови дела вървят по Глава 25 на ГПК - "Бързо производство". Наред с куп други искове, по бързия ред вървят и тези за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението. Необходимо е да се отбележи, че по бързото производство се разглеждат и делата, в които тези на практика четири отделни иска се предявят заедно. Не по бързото производство, а по общия ред обаче се гледат делата, ако в тях има иск, различен от гореизброените. Например ако е за незаконно уволнение, но заедно с иск за непозволено увреждане, ще върви по общия, а не по бързия ред.

По бързото производство още в деня на постъпване на исковата молба съдът трябва да извърши проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. После съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, ако и когато са неясни, непълни или неточни. След това се чака отговорът на ответника, в случая работодателя.

После делото се гледа сравнително бързо и съдът излиза с решение. Ако то не удовлетворява работника или служителя, или работодателя, то всеки един от тях може да го обжалва. При тези дела първата инстанция е районният съд, а втора - окръжните съдилища, за София - градският съд.