Над 1 млрд. лв. ще даде през 2013 г. страната ни по различни пера за подпомагане и обезщетения на лица и семейства в неравностойно положение. В България никога не са отделяни толкова много средства за социални услуги и подпомагане, хвали се министър Тотю Младенов.

Социалните разходи у нас наистина не са малко - те са например два пъти повече от бюджета на Националната мрежа за хора с увреждания (YAI) - най-голямата подобна организация в САЩ, базирана в Ню Йорк. Тя работи основно в мегаполиса, който е с малко по-голямо население от България, но вече предоставя услуги и в други щати. Годишно мрежата разполага с 350 млн. долара (около 521.5 млн. лв.), с които подкрепя средно 20 000 души с интелектуални затруднения дневно. Финансирането е изцяло от държавата и е гарантирано. Екипът е от над 5600 души.

У нас само държавните социални работници са 5000. Отделно са работещите с такива хора в системата на образованието, на пазара на труда, в неправителствените организации.

През 2012 г. YAI е обучила 300 души на трудови умения. През м.г. хора с проблеми са заработили общо 6 млн. долара от заплати, след като са минали през специализирана подкрепа. Системата е добре отработена - в началото човек от мрежата ги придружава всеки ден, докато свикнат с новото място, после те постепенно привикват сами да се оправят.

В САЩ бизнесът няма преференции за наемане на хора с увреждания. "И защо да има. Работодателите трябва да



наемат нашите хора заради уменията им, а не от съжаление.



За 2012 г. имаме сключени договори с над 30 работодатели в частния и обществения сектор", казва един от директорите на мрежата - Фавзи Абу-Хашиш. Той беше у нас по покана на фондация "Светът на Мария", ръководена от Цецка Радева, за да разкаже как се прави адекватна социална политика - с минимум средства да се постигат максимум резултати.

Мария е жена от семейството на Цецка с интелектуални затруднения, за която роднините са положили всички възможни грижи, докато е била дете. "Мария порасна, стана голяма жена, има прекрасен вкус към музика и дрехи. Но ние не можем да я обучим на елементарни потребности - как да познава часовника, как да работи с пари. Не можем да й помогнем да подбере своите интереси", разказва Цецка.

Затова семейството на Мария решава покрай частната кауза да помогне и на други с нейната съдба. Очаква се до месеци да стартира център за подкрепа, изграден изцяло със средства на семейството и с помощта на холандски партньори. Капацитетът му ще е за 24 души с лека и лека до средна умствена изостаналост, които все пак могат да се справят със света без непрестанна подкрепа. Към центъра ще бъде разкрито защитено кафене, което ще се обслужва от хората с проблеми с помощта на специалисти в бранша. Ще има и арт ателие за свещи, сапуни, торбички за опаковане. Очаква се 90% от обучението на хората да се финансира с дарения. Радева е убедена, че с прилагането на американския опит звеното за 24 души всъщност ще може да предлага подкрепа на поне 200, защото част от хората могат да престояват в центъра около половин час и след това да бъдат изведени навън по групи с придружители. Такава е схемата на американската мрежа.

"Чрез 8-те си специализирани в конкретна сфера агенции YAI поема грижата за човека с проблем и семейството му понякога буквално от бременността на майката и го подкрепя до края на живота му комплексно за всички нужди - жилищни, социални, здравни, образователни, трудови, за придобиване на елементарни умения за живеене", разказва Фавзи Абу-Хашиш. "Колко струва издръжката на един човек зависи от изготвянето на специален план за обгрижване. В неговите рамки ние правим оценка на нуждите за едногодишен период, за шест месеца, за три месеца. Учим хората на някакви елементарни житейски умения - да пътуват с градския транспорт, да работят с пари, да задават въпроси, да си планират деня, как да се държат на обществени места, в ресторант, пицария, на трудови навици и умения. Планираме и броя часове, които ще бъдат необходими, за да придобие човекът тези умения. След това всичко се остойностява, прави се бюджет на съответното лице, праща се на съответната финансираща структура и тя предоставя парите", обяснява Абу-Хашиш. През следващата година не се плаща за вече наученото и бюджетът на човека е по-малък.

У нас идеята всеки с проблеми да има индивидуален бюджет според нуждите засега си седи в някакви стратегии и планове за равнопоставеност. А принципът на подпомагането е



да има за всички, дори и да е крайно недостатъчно



В груповите домове към американската мрежа в момента живеят 761 души в повече от 130 къщи и апартаменти. Не във всички обаче има персонал, а само там, където хората не могат да се обслужват сами. В някои домове ходи социален работник веднъж седмично да види дали хладилникът е пълен, има ли нужда от някаква помощ, добре ли са обитателите. В други посещенията са дори веднъж месечно.

Националната мрежа за хора с увреждания в САЩ стартира през далечната 1957 г. с една агенция от семейства на деца с проблеми, обединили се, за да се организират за тях излети, забави, посещения на кино, спортни състезания. Постепенно се появяват другите агенции, за да се предложи интегрирана грижа. Днес услугите в общността, менажирани от мрежата, са над 450. Над 1100 души всеки ден например идват на място в различни центрове за подкрепа в общността. "Говорим с тях, планираме деня им. След това ги разделяме по групи и излизат в общността, придружени от наши служители. Всяка група отива на различно място, където има нужда от доброволен труд. Може в болница, в дом за възрастни хора, в библиотека. Целта е да практикуват някакви умения, които ще им бъдат полезни. За човек, който има интелектуални затруднения, е



много трудно да стисне ръката на някого,



да отговаря на въпроси. Това е причината, поради която дори по цял ден да ги държим в една класна стая и да ги учим на умения, няма да постигнем напредък без практическо прилагане", убеден е Абу-Хашиш.

Агенцията за здравни грижи към американската мрежа например управлява няколко болници, в които медиците са обучени да работят с по-специални пациенти. Защото за дете аутист може да трябва цял месец, докато се престраши да седне на зъболекарския стол.

В сферата на образованието пък американците правят нещо, от което ние сме на път да се откажем с приетия на второ четене в образователната комисия закон за предучилищното и училищното образование. В него под благородната идея да няма дискриминация се закриват всички помощни, специализирани и болнични училища. Така децата без никаква подготовка за придобиване на умения за комуникиране, за внимание, за работа в час, ще трябва да влязат в мегакласове с по един преподавател, неподготвен за работа със специални деца.

"Това категорично ще е голяма грешка, ще е шок и за класа, и за самото дете, защото то разбира, че е различно", убеден е Абу-Хашиш. Мрежата за хора с увреждания в САЩ менажира 8 училища, където децата влизат от най-ранна възраст и могат да завършат целия курс на образование или от 4-5-6-и клас да се прехвърлят в масово училище. Там също има закони за забрана на дискриминацията и сегрегацията, но пък и родителите, и институциите са разбрали, че без подобна подкрепа специалните деца имат много по-малък шанс за реализация. Затова и в масовите училища има отделни паралелки за деца с проблеми, където преподават квалифицирани за това учители. И в специалните паралелки, и в общите обаче има много помощник-възпитатели за тези деца и реално такова дете влиза в клас с индивидуален учител. В България не само се закриват специалните училища, но се предвижда и преструктуриране на ресурсните центрове, създадени за подкрепа на такива деца. В бъдеще те ще съществуват на принципа има пари в общината - има център, няма пари - няма ги.

"Това, което видяхме в Америка, е толкова различно, толкова практично и толкова ефективно дори в сравнение с най-добрия европейски опит", твърди Цецка Радева. А тя има база за сравнение - преди това е проучвала челния опит на фондации в Швейцария и Холандия, с които "Светът на Мария" си партнира, и където също финансирането е гарантирано от държавата, а не се разчита на дарения.