Шуменският окръжен съд стана особено популярен преди 4 години. Той придоби известност не само в България, но дори по целия свят. По онова време именно този съд оправда двамата обвинени за зверското убийство на българския студент Мартин Борилски, извършено в неговия апартамент в Париж. Това предизвика тогавашният френски посланик у нас Етиен дьо Понсен да забрави дипломатическия език и да обяви, че в България няма правосъдие. Че всички доказателства, дадени на България от френските криминалисти, сочат недвусмислено за вина на подсъдимите. И че България е заплашена от паралелен съдебен процес и предълго наблюдение по линия на правосъдието и вътрешните работи.

Въпреки това Шуменският окръжен съд, който гледаше делото заради отказ и отвод на варненските съдии да го сторят (бащата на единия обвиняем е бивш варненски магистрат), оправда напълно Георги Желязков и Стоян Стоичков. След нестихващи скандали се наложи Върховният касационен съд да връща делото за ново разглеждане и сега Желязков е в затвора за 19 години, а пък Стоичков - за 17 г.



Четири години по-късно



Шуменският окръжен съд е отново на гребена на вълната. Този път с произнасянето на възможно най-тежките присъди - доживотен затвор без право на замяна, по т.нар. мегапроцес "Килърите".

Това дело е едно от най-шумните дела, започнало по време на управлението на ГЕРБ, и заедно с процеса под кодовото име "Октопод" е взето под личен контрол и отчет от вътрешния министър Цветан Цветанов.

Той отговаряше и за рекламата на процеса у нас и в САЩ като модел на сътрудничество между МВР, прокуратурата и съда, както и за борба с най-тежката организирана престъпност.

Съвсем наскоро процесът приключи, като подсъдимите Петър Стоянов, известен като Сумиста, Васил Костов-Кеца и Георги Вълев получиха доживотни присъди без право на замяна от Шуменския окръжен съд. Те бяха признати за виновни за участие в различна роля в поръчване, организиране, подготовка на три поръчкови убийства - на Борислав Георгиев, Петър Лупов и Румен Рачев, за два палежа и един взрив.

Собственикът на заведение на Боровец Янко Попов-Туцо и хижарят Райчо Стойнев пък бяха признати за виновни за помагачество за убийството на Румен Рачев. Търновецът Петър Атмаджов се отърва само с 4 години затвор, тъй като бе признат за виновен само за незаконно притежание на пушка и за нанасяне на средна телесна повреда.

Може би тук някъде е мястото да бъде припомнено, че Георгиев, който бе изпълнителен директор на свързаната с Христо Ковачки енергийна компания "Атоменергоремонт", бе застрелян с 2 куршума в главата през април 2008 г. пред дома си в кв. "Люлин". Шуменският бизнесмен Румен Рачев и великотърновският адвокат Петър Лупов пък бяха застигнати от куршуми един след друг през 2009 г. Според обвинението специално последните двама са убити покрай спорове и уреждане на финансови претенции на акционери на "Тракия банк", свързани с нейната покупка през 1997 г. от тогавашния собственик на ДЗИ Емил Кюлев. "Тракия банк" бе трансформирана в Росексимбанк, която бе преименувана на ДЗИ банк, след като Кюлев приватизира застрахователното дружество ДЗИ и обедини бизнеса си.

За разлика от убийството на Георгиев, при Рачев и Лупов прокуратурата намери стройна система. Според тези схеми



Кюлев поел ангажименти към акционерите,



които не изпълнил. Самият банкер пък бе застрелян през 2005 г. в София. След неговата смърт е започнала операция, чиято цел е била неговата вдовица Весела Кюлева да изпълни поетите от съпруга й ангажименти. Въпросните претенции на акционерите трябвало да бъдат уредени от Рачев, който в онзи момент - 2009 г., пък е дори спонсор на ГЕРБ чрез предоставяне на помещения на партията в Шумен.

Според обвинението той бил нает от осъдения на доживот вчера Вълев да уреди взаимоотношенията с Кюлева. В същото време обаче Рачев участвал в този казус и като ангажиран с договор от страна на самата Кюлева. Неговото задължение е било да съдейства за постигане на споразумения с бившите акционери на "Тракия банк" - да ги издири, да установи контакти с тях и да ги убеди да подпишат декларации за отказ от правата им. Вълев, който е търновски бизнесмен, е бил пълномощник на част от акционерите от "Тракия банк" и е спорил с други акционери от Пловдив. В един момент той губи широките си пълномощия, а пък пловдивските акционери се договарят с Кюлева. Търновският адвокат Петър Лупов съветва Вълев и той да направи същото.

Последният обаче поръчва убийствата и на Рачев, и на Лупов, които пък са организирани от Стоянов и неговата група, твърди обвинението.

Всъщност първият, който навърза тази схема, беше именно вътрешният министър Цветан Цветанов. Той направи това още преди внасянето на обвинителния акт, като още тогава загатна, че е възможно на групата да бъде тропосано и убийството на самия Емил Кюлев. Последният е емблематична фигура на прехода, син на един от най-добрите криминалисти в България, завършил школата в Симеоново и изведнъж оказал се банкер, а после дори съветник на българския президент. Всеки може и да си представи какъв бизнес щеше да развие сега, когато държавата се управлява основно от завършили Симеоново. Но това е друга тема.

Веднага след разстрела на Кюлев през 2005 г. тогавашният вътрешен министър Румен Петков нареди акция "Респект". Правеха се заседания при президента и в МС, дори се чуха гласове за изваждането на армията по улиците. Президентът Първанов свика заседание на Съвета за координация на борбата с престъпността. В него участваха министрите на финансите и на вътрешните работи, главният прокурор, шефовете на ВКС и НСлС, както и председатели на парламентарни групи, за да демонстрират "волята и единството на българските институции в борбата срещу престъпността, както и да набележи конкретни мерки и действия". Така и обаче



нищо не бе разкрито около убийството



Преди две години изненадващо обаче Цветан Цветанов обяви, че не изключва възможността групата "Килърите" "да има съпричастност или мотив и за убийството на Кюлев".

"Всичко, което е свързано с убийството на Румен Рачев и на Лупов, е само и единствено водено от един мотив - това е разпределяне на остатъци от пари, които Кюлев е имал като задължение към бивши собственици на банки, които той е изкупувал. И това, което след това имаше като задължение или като възможност да се връщат пари", заяви Цветанов по онова време.

Според него Рачев е бил натоварен да събира някои от вземанията, а адвокат Лупов бил "запознат с всички процеси, които текат в развитието на тези хронологии". "Така и мотивът естествено излиза, защото и Лупов, и Румен Рачев са хора, на които им се дължат пари, които естествено по-добре да ги ликвидираш, отколкото да им дадеш парите", твърдеше Цветанов.

Проблемът с бившите акционери на "Тракия банк" се появява година и половина след смъртта на Кюлев. Заради претенциите си те успяха дори да получат определения от няколко малки съдилища като Девня и Горна Оряховица за запори на сметките на ДЗИ банк като обезпечения за бъдещи искове. Тогава наследниците на Кюлев се оплакаха пред ВСС от магистратите, които са наложили запорите. Накрая все пак бе сключена сделка за продажбата на ДЗИ банк на гръцка банка. Неофициалната информация тогава бе, че между бизнесмените, представлявани от Лупов, и банката се било стигнало до споразумение срещу няколко милиона лева. Появи се също и неофициалната версия, че парите не били стигнали до адресатите.



Факт е, че искове след продажбата нямаше



Основна фигура в поддържането на обвинението по делото "Килъри" бе шефката на шуменската окръжна прокуратура Ася Петрова, която стана още по-известна сега, след като бе част от делегацията на Цветан Цветанов при дългото му посещение в САЩ. Заради пътуването прокурорката дори не беше по време на адвокатските пледоарии по това дело, но пък се върна за присъдите. Тя бе спрягана дори за министър на правосъдието и за главен прокурор, но със сигурност я чака голямо бъдеще, ако ГЕРБ останат на власт. След делото тя обяви, че процесът бил модел на сътрудничество между МВР и съдебната система, както и че имала заплахи, включително и в интернет.

Иначе процесът тръгна през лятото на миналата година, като по него бяха разпитани близо 150 свидетели. Той бе белязан от страхотни скандали между съда и прокуратурата, от една страна, и обвиняемите и техните адвокати, от друга. Това напрежение бе поддържано до последно и от изявления на МВР и лично на вътрешния министър Цветан Цветанов. От негови думи стана ясно, че Сумиста, Туцо и Кеца може да се сдобият с обвинение и за разстрела на бившия общински съветник от "Атака" в Самоков Юри Галев.

Само въпрос на време е да бъде обявено, че групата "Килъри" е изпълнител и на убийствата на Юри Галев, на шефа на "Софийска баница" Александър Занев. Вероятно в "кошницата на групата"



ще се окаже и разстрелът и на самия Кюлев



Вече има залагания и кои други убийства на емблематични фигури на прехода ще им бъдат тропосани.

Проблемът е обаче, че докато при Лупов и Рачев схемата е навързана, включително и до поръчител, то прокуратурата и МВР ще трябва да арестуват и доказват и поръчителите на гореописаните разстрели.

Иначе сегашният съдебен процес бе белязан и от какви ли не сензационни вести. Като например твърдения, че подсъдимият по делото Янко Попов-Туцо готвел заедно със сръбския бос Сретен Йосич убийството на Бойко Борисов. Това е свидетелствал по време на разследването Калоян Йорданов, чиито показания бяха прочетени по време на заседание по делото. Това предизвика адвокати на подсъдимите да искат да бъде призован Йосич на разпит. Последният бе арестуван в България и изпратен да лежи в холандски затвор по времето, в което главен секретар на МВР бе Бойко Борисов, а главен прокурор - Никола Филчев. По онова време и двамата се скъсаха да се хвалят взаимно какво геройство са направили.

Прокуратурата в Шумен сега обаче възрази на искането с аргументите, че Йоцо Амстердама, както е известен Сретен Йосич,



се споменавал само в първите три изречения на обвинителния акт



и не се отнася до дейността на разследваната група. Освен това според обвинението никъде не се твърди, че Йосич има отношение към убийствата и палежите, а дали е подготвял убийствата на Бойко Борисов и Цветан Цветанов не било предмет на настоящото дело. Самият Попов отрече да е участвал в такива срещи. Накрая съдът се съгласи с прокуратурата и отказа да призовава Йосич, защото тези работи били извън предмета на делото.

Всъщност веднага след присъдите Петър Стоянов бе лаконичен, като поръча на журналистите единствено да изпратят поздрави на Цветан Цветанов. Георги Вълев пък напусна залата с кодовите думи: "Хайде уво, служба не остана - само 6 месеца". Всички предположения бяха, че визира предстоящите парламентарни избори.

Както и да го погледне обаче човек, всички опити за политизиране на делото някак не успяха. Нито от страна на Цветанов, който се опита да внуши, че групата била гравитирала около БСП. Нито на подсъдимите в опитите да изкарат, че сякаш ги съди ГЕРБ.

Със сигурност обаче в делото прозират някакви лични закачки, които със сигурност ще избият преди и по време и на втората, а и на третата инстанция. Изобщо - съдебният трилър предстои.