Новините от последните дни сякаш са произведени в цеха на БСП за компромати. Те описват нерадостна картина - капанът на бедността щрака за все повече хора, армията на безработните не спира да расте и България не успява да смали дори с милиметър разстоянието, което я дели от заможните европейски страни.

Но това не са злобни внушения на местната опозиция, а обективни факти - изстрадани от българите и установени от най-различни европейски и световни организации, на които работата им е да правят проучвания и сравнения. Точно такова изследване е публикуваният преди дни The CatchUp Index - Индексът на настигането/догонването*. Той показва сближават ли се "нова" и "стара" Европа.

В новия индекс България изглежда като бедно семейство, което насред лютата европейска зима пърпори по магистрала с раздрънкан москвич с летни гуми, сипва от най-евтиния бензин, "обогатен" с котелно гориво, оставя след себе си черна пушилка и често губи посоката, защото няма GPS и разчита на парцаливи пътни карти. В същото време край него летят добре оборудвани джипове, лъскави хибриди, наперени електромобили, но в тях се возят скандинавци, германци, австрийци. Според The CatchUp Index Чехия е задминала Италия и Испания, Полша вече се изравнява с Португалия, а България - след 6 години членство в ЕС - си остава по-близо до Сърбия, Македония и Албания, отколкото до Словакия и Словения.

Изследването за "настигането", което тази година е озаглавено



"Какво направи кризата с Европа?",



оценява 35 държави по 47 показателя в 4 категории - икономическо развитие, качество на живот, управление и демокрация. Става дума за конкретни измерители - покупателна сила на населението и продължителност на живот, построени километри шосета, процент на децата, които не ходят на училище, дял на безработните и бедните, колко стоки и услуги се произвеждат на калпак от населението, развито ли е електронното управление. Има и показатели, които косвено оценяват положението - например за нивото на корупция, за ефективност на изпълнителната власт и на съдебната система, за ролята на бюрокрацията. Всеки може да се сети къде е България по тези критерии - с малки изключения тя е последна в целия ЕС. И се тътри на 29-о място от 35 възможни.

Кризата е ударила всички в Европа, но България е единствената от десетте източноевропейски членки, която е влошила представянето си спрямо миналогодишния The CatchUp Index. Шест държави са запазили позиции - Естония, Литва, Латвия, Унгария, Словения и Словакия. Tри подобряват класирането си - Чехия, Полша, които са посочени като примери за успех, и Румъния, която просто е изместила с едно рамо нашата страна. Авторите на изследването коментират, че България и Румъния са разочарование, защото нямат никакви съществени подобрения в показателите. Въпросът е защо някои новаци в ЕС вече мерят сили със "стара Европа", а



ние не може да се измъкнем от тъмното балканско кьоше



Най-големите провали на страната ни са в: качество на здравеопазването - 34 място, енергийна ефективност - 34 място, свобода на медиите - 30 място. Усещането за корупция, както може да се предположи, е силно у българите. Но още по-болезнено е усещането ни за нулев контрол над корупцията. В онези, развитите държави, по които въздишаме, хората са убедени, че има силен отпор срещу корупцията."Върховенство на закона" е друг индикатор, който отчетливо ни отдалечава от отличниците от Скандинавия. България събира едва 53 точки от 100 възможни, докато Чехия и Естония имат над 80, а Швеция, Германия, Австрия - над 90. Слаба утеха е, че македонците и сърбите са по-зле и от нас по доверие в Темида.

Здравеопазването ни е толкова лошо, че сме предпоследни на цял континент. Албания например има по-добра система от нашата, показва The CatchUp проучването. Ужасното е, че диагнозата е ясна от много години, но лечение няма - никое правителство не смее да хване скалпела, само дето ГЕРБ се класира за книгата на Гинес по брой смени на здравни министри в един мандат.

Индексът на настигането ясно показва, че в сравнение с другите европейци произвеждаме по-малко - колкото и да не ни се вярва, и потребяваме по-малко - което си го знаем и без статистики. И качеството на живот е нас е ниско - не само заради ниските доходи. Ако голяма част от гражданите предпочитат да се самолекуват и избягват срещи с доктори, защото нямат пари за "благодарности", консумативи и скъпи процедури, ако има много недоучили или с безполезни дипломи, както е в нашия случай, няма как да се мерим с холандци и шведи. Обидно слаби са резултатите от тестовете PISA, от които излиза, че българското школо произвежда слабограмотни ученици, та е цяло чудо, че все пак българчетата често печелят олимпиади и състезания.



Дори прехвалените ни магистрали са като краката на лъжата - късички.



Да, има удължаване от предната година с 50-ина километра, и с 3.94 км на 1000 кв. км територия разбиваме румънците, които имат само 1.4 км магистрали на 1000 кв. км. Но пък сме 3 пъти по-зле от Гърция, където на 1000 кв. км площ се падат 12.3 км аутобан, а в Германия покритието е 10 пъти по-добро от нашето. Пък и само с магистрали не стават икономически чудеса.

Ушите ни заболяха от приказки за "зелена" икономика, енергийна ефективност, саниране, слънчеви панели, пестелива употреба на ток, топлина, горива. Истината е, че България си остава енергийната ламя на ЕС - у нас за производството на единица стока отива 10 пъти повече енергия, отколкото в Германия, и 5 пъти повече, отколкото в Гърция, сочи Индексът на догонването.

Вярно е, че голямото енергийно лапане донякъде се дължи на лошата наследствена структура на икономиката ни - мръсни производства, стари машини и прочее.



Нима и през XXII век ще се оправдаваме с лошото наследство



А индустриалният ландшафт днес можеше да е съвсем различен, ако не беше лакомията на политиците и техните роднински и приятелски бизнес обръчи, които през последните петилетки полудяха да градят хотели, вили, голф и ски комплекси и превърнаха дюните и боровите гори в строителни площадки. За тези кръгове еврофондовете и бюджетът не са инвестиционни оръжия, а дойни крави. Докато доячите се бият за достъп, 2/3 от еврофондовете остават неизползвани, а другата 1/3 е повече "усвоена", отколкото оползотворена. Колко повече пътища, ВиК мрежа и "зелени" производства можеше да имаме, ако "усвояването" не се процеждаше през чиновническа лакомия и безхаберие, партийни отчисления, нагло връзкарство и безсрамни рушвети.

Вероятно някой ще възрази - че къде няма корупция? Е, ако разсъждаваме така, ще си стоим в задния двор на Европа. Който иска да настига, трябва да прави дръзки, революционни, коренни промени. За последното десетилетие единствената голяма реформа в България си остава въвеждането на плоския данък. Как не разбират управляващите, че има и други важни неща освен ниските данъци и магистралите!

Както знаем от министър Дянков, България е вицешампион на Европа по нисък държавен дълг (Естония е №1). Но това е и единствената ни гордост в The CatchUp Index. Ниският дълг е плюс, но сам по себе си не вдига нито БВП, нито доходите. Бизнес средата си остава отровена - от безсрамно високи такси, излишни разрешителни и безумни лицензи. Негово величество Чиновникът продължава да мести важно папки и да тормози фирми и граждани по гишета и кабинети. Властимащите все така подпират своите кръгове в обществените поръчки, а в храмовете на Темида трайно е заседнало недоверие в правосъдието. Ако нещо спешно не се промени, и след 5 години последното място в The CatchUp Index ни е гарантирано - със или без ГЕРБ.