Разбрахте ли идеите на британския премиер Дейвид Камерън, поднесени в шоуто на Ендрю Мар (Би Би Си, 6 януари)? Ако не сте внимавали, той ще ги развие на 22-ри този месец в Холандия. Важни са. Скоро или по-късно те ще наложат промяна не само на правилата за движение, а и на една от фундаменталните човешки свободи. И не само в съюзена Европа, но и вътре в самите страни. Става дума за правото да се местим от една страна във всяка друга и да работим навсякъде, стига да си намерим място, т.нар. "свобода на движение на труда". Другите две фундаментални свободи за движение - на стоки и на капитал, г-н Камерън засега не оспорва. Той обаче е прав, че свободата на европееца да търси прехрана навсякъде в ЕС не му дава право да иска социални помощи и издръжка в която му скимне страна. Това не може и да стане. Даже най-богатите страни, натрупвали с векове социални фондове, не могат да издържат милионите потенциални пришълци. Та британският премиер е ясен:



"движението на труда" не е "туризъм за помощи"



и заключава: "Трябва ли да е по-трудно за хората да идват да живеят в Британия и да искат помощи (benefits)? Да, честно казано, трябва." Британският премиер, който заема и длъжността "първи лорд (господар) на трезора", най-добре знае, че бюджетът на страната му едва издържа социалните помощи (190 млрд. паунда, 28% от бюджета) и разходите за здравеопазване (119 млрд. паунда, 18%), а за 2012 г. натрупа сериозен дефицит - към 121 млрд. паунда, над 8% от брутния вътрешен продукт. Държавният дълг расте с по 2.3 млрд. паунда всяка седмица, вече гони 1.3 трилиона паунда, 86.8% от БВП, кралството е на ръба на дългово блато, а в същото време безработицата расте. Нараства застрашително броят на онези, които изобщо не търсят работа, живеят само от социални помощи, просия, от отпадъците на обществото и Бог знае от какво още - абсолютните бедни, новата класа, прекариатът. Казват, че са вече 10 млн. души (при 29.2 млн. заети и 2.6 млн. безработни в кралството). Разбира се,



премиерът Камерън хитрува,



като пренася акцента върху "туризма за помощи", явление без разумна икономическа логика, за което европейците лесно ще постигнат консенсус да спрат и изкоренят. Но ловците на помощи са малка част от проблема. Всъщност най-болната тема са емигрантите, които нахлуват на запад, за да търсят работа (а не помощи), и са готови да се трудят на всяка цена. Те работят срещу жалка част от надницата на западняка, заемат работните места и оставят без работа потомствените жители на Запада. Но дори г-н Камерън не спори, че всички европейци, които са готови да се трудят, трябва да имат достъп до страната му. Лидерите на Запада добре разбират, че не могат и не бива да спрат притока на работещи емигранти. Те знаят, че трудовата емиграция не е причината за високата безработица и падащите доходи на сънародниците си, макар охотно да ползват този



аргумент за демагогия



Не е вярно, че ако нямаше евтини работници от Изтока, то заетите от тях работни места щяха да останат за местните западняци. По-голямата част от тези работни места просто щяха да са закрити, защото работодателят не би оцелял, ако трябва да плаща по-скъп труд. По-добре източноевропейски труд на безценица да държи фирмите живи, отколкото утре да фалират. Правото на свободно движение ще се запази за работещите мигранти, но политиците ще ползват тази "отстъпка" като разменна монета, за да отнемат правото на емиграция на хората, които г-н Берлускони нарече "армия на дявола" - прииждащите на запад, за да живеят, без да се трудят, като ползват социални придобивки и възможността да просят, крадат и обират огризките на едно по-заможно общество. Г-н Камерън иска тези хора да бъдат лишени от тази свобода. Макар че (засега) гневно му отказва.



Брюксел ще пренапише правилата за движение



на европейците и ще отнеме свободата на придвижване на огромна маса от хора. Предполагам, първо, ще се създаде нещо като общоевропейска мрежа за социално осигуряване, която ще свърже националните осигурителни системи на страните, ще направи социалните, здравните и пенсионните осигуровки мобилни и осигуреният европеец да има еднакъв достъп до осигурителни услуги в която и страна от съюза да живее. Ще въведат минимален праг на осигуряване, защо не 60% от средната заплата в ЕС. Всеки европеец, дори от най-бедната страна, ще има право да участва и в националната си осигурителна система, и в европейската обща мрежа. Стига да плаща поне минималната вноска (примерно 20%). Бедните държави ще вдигнат ръце: ние ще носим колкото можем осигурителна тежест, който иска (и) евроосигуровка - да си доплаща. Евроосигурените ще си имат осигурителна карта и номер и всички права на европейци, а на останалите ще отнемат правото на постоянно пребиваване и труд в страни извън тяхната собствена. Ще се обособи и открои



класата на обезправените,



т.е. неосигурените. Формално те ще имат всички права (стига да платят колкото трябва, за да получат осигурителен номер), но с ограничение къде и как да ги ползват, докато не си платят евроосигуровка. Като пипнат неосигурен да живее и работи незаконно в някоя държава, към него ще прилагат същите процедури, които важат за нелегални емигранти. Знаете, т.нар. "реадмисия", т.е. принудително връщане на държавата, откъдето са дошли. И все повече права ще се отнемат на неосигурените, дори в страната, където са се родили. Сегрегацията на неосигурените днес е факт в САЩ. Скоро моделът ще се наложи и в Европа. ЕС не може да се крие вечно от проблема: прекариатът вече съществува и нараства. За да го издържа на биологичния минимум, ЕС ще трябва да ограничи правата му. Това ще създаде социален разлом с непредвидима дълбочина и последици.