Наскоро турският премиер Реджеп Ердоган посети няколко африкански държави като част от новата си стратегия за привличане на съюзници. Първата бе Габон - една от най-богатите на суровини държави в Африка. Брутният й вътрешен продукт е сред най-високите на черния континент. Нигер, обратно, е сред най-бедните и изостанали, но пък е важен износител на суровини, главно на уран. Сенегал спада към относително стабилните в политическо и икономическо отношение държави в Африка. Той разполага и със сравнително добре функционираща административна структура. Независимо от това Сенегал изостава от други африкански страни по отношение на стопанския ръст. Индексът на човешкото развитие на ООН я поставя сред последните 40 държави в света. Преди обиколката си Ердоган заяви, че Турция има за цел през 2015 г. стокообменът с африканските страни да достигне 50 млрд. долара. Стокообменът между Турция и африканските страни през 2003 г. е $5 милиарда, а през 2011 г. се увеличи до 17 млрд. Турция отвори посолства в 19 африкански страни през последните три години, с което броят на турските дипломатически мисии на континента достигна 31. Ердоган посочи, че Турция възнамерява в следващите няколко месеца да открие посолства в още три африкански страни.

Почти незабележимо за останалия свят и с удивителна целеустременост,



Турция завладя африканския пазар



Стартовият сигнал за турската експанзия беше даден още през 1998 г. с формулирането на новата политика на Анкара спрямо Африка. След първото посещение на турски премиер в Южна Африка и Етиопия и официалната "Година на Африка" през 2005 г., Турция придоби статут на наблюдател в Африканския съюз. Геро Ердман, експерт по африканските въпроси от института "Лайбниц" за глобални и регионални изследвания (GIGA), смята, че завоят на Анкара към Африка е започнал още по-рано - по време на преориентацията на турската политика след края на Студената война. Турската държавна служба по религиозните въпроси Diyanet разкрива и множество частни училища за обучение на африкански имами. Отношенията с Африка днес са личен приоритет на премиера Ердоган, а външният министър Ахмед Давутоглу е не по-малко ревностен привърженик на тази политическа линия.

През 90-те години на миналия век - по времето, когато беше университетски преподавател,



Давутоглу разработи концепция за "стратегическо задълбочаване"



на турската политика, пледирайки за връщане към "османското начало" и религиозно-културната мюсюлманска идентичност. Въз основа на тази концепция геополитическата сфера на турската външна политика се разшири многократно. "Турция днес се осъзнава като свързващо звено между няколко континента", твърди преподавателката в Свободния университет в Берлин Гюлистан Гюрбей, цитирана от "Дойче веле". Новият интерес на Турция към Африка има конкретно статистическо изражение. От 2002 до 2011 г. търговският обмен е нараснал пет пъти. Турските инвеститори имат ясни предпочитания към строителните и инфраструктурните проекти - например в Етиопия и Судан, а в Южна Африка концентрират усилията си в текстилната индустрия и хранителната промишленост. За разлика от други държави обаче, Турция се прицелва не толкова към африканското богатство на суровини, колкото към стратегическото й политическо значение.

Един от стремежите на Турция е да спечели на своя страна гласовете на колкото е възможно повече африкански държави - защото желае отново да стане непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Анкара иска да си спечели подкрепата на африканските държави и в други международните институции и се опитва да постигне това с оказването на сериозна помощ за развитие. Пример в това отношение бяха активните действия на Анкара по време на голямата суша в Сомалия. Турските икономически интереси засега играят второстепенна роля, като се ориентират не толкова към суровините и енергийните ресурси, колкото към търсенето на нови пазари за турските стоки. Преориентацията на турската политика към Африка, както и към Близкия изток, се натъква на критика в самата Турция, а и в някои части на Европа.

Много либерални политици и изследователи обаче се опасяват от евентуални проарабски и ислямистки тенденции като израз на неоосманските амбиции на Анкара. Същата тази страна, която постоянно е критикувана от Европа заради нарушаване на човешките права, потискане на религиозната свобода и правовите принципи, се представя като пазител на правата на човека в Африка, например по време на проведената в Истанбул конференция за Африка през 2011 г., възразяват някои наблюдатели. Не всички обаче са така критични. Положително е например, че Турция не се включва във всеобщата грабителска надпревара за африкански природни ресурси. А това, че няма интереси за хегемония в региона, както и активните й посреднически усилия за мир, я превръщат в привлекателен партньор за много африкански държави.



През шестте години на застой в преговорите с ЕС



турското правителство завърза добри отношения с редица страни по света, откри много нови посолства и консулства, особено в Африка и Близкия изток. Тази активна политическа стратегия пак е творение на влиятелния външен министър Ахмет Давутоглу и се нарича "политика на 180 градуса". Тя вече помогна на Турция да стане непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2009 и 2010 г. Още през 2005 г. Турция получи статут на наблюдател в Африканския съюз и още същата година започна да провежда срещи на министерско ниво с Арабската лига. Политологът Хюсеин Багджъ смята, че международните усилия на Турция не са алтернатива на пълноправното членство на страната в ЕС. Развивайки своята икономическа мощ, страната непрекъснато повишава своята привлекателност като партньор на Европа. Според прогнозите на МВФ тя ще се изкачи с две места нагоре тази година. През 2015 година турското правителство ще поеме председателството на групата Г-20. Миналата година вицепремиерът Али Бабаджан оптимистично заяви, че през 2023 г., когато се чества 100-годишнината от основаването на Турската република, страната ще стане една от десетте най-силно развити икономики в света. Това е и новият срок, към който Турция се стреми да стане и пълноправен член на ЕС.

Въпреки усилията си да стане глобален играч, Турция е изправена пред сериозни предизвикателства. Повод за загриженост е неспазването на някои демократични стандарти. Продължава да кипи и борбата за надмощие между секуларистите и консервативно-религиозното правителство, проявяват се някои авторитарни и антидемократични тенденции, нерешен остава и кюрдският въпрос. Макар че наскоро бе съобщено, че властите в Анкара са постигнали мирно споразумение с кюрдските сепаратисти. "Ако погледнем актуалната ситуация в страната с дузина арестувани журналисти, безброй политически мотивирани съдебни процеси и растящ натиск над печата, образът на Турция като пример за подражание постепенно избледнява", казва Семих Идиз, външнополитически наблюдател на либералния в. "Миллиет". Според наблюдатели най-важният външнополитически коз в ръцете на Турция е способността на страната да увеличава положителното си влияние върху страните в региона чрез деликатна дипломация.